Христо Далкалъчев
Христо Димитров Далкалъчев, е български революционер, воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Христо Далкалъчев | |
български революционер | |
Роден |
12 септември 1878 г.
|
---|---|
Починал | 14 декември 1954 г.
|
Биография
редактиранеДалкалъчев е роден в 1878 година във воденското село Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. Брат е на Иван Далкалъчев. В 1901 година завършва семинария в Цариград и става учител. Работи като главен учител в Гевгели (1901-1902) и в Сяр. Влиза във ВМОРО и докато е в Гевгели членува в околийския комитет на организацията. Преследван от властите след разкритията на Баялската афера и емигрира в Русия в 1902 година. Учи медицина в Киев. Доброволец е в Руско-японската война в 1904 година. Организира революционни комитети в Москва, Одеса и Санкт Петербург.[1] В 1911 година завършва медицина в Киев. В 1914 година се връща в България. През Първата световна война е военен лекар в Девета пехотна плевенска дивизия.
След войните е деец на Воденското благотворително братство в София и е делегат на Втория събор на македонските братства на 22 декември 1918 година.[2]
На 24 юли 1919 година участва в седемчленната Неутрална обединителна комисия за надмогване на разделеността на македонската емиграция в България. През 1920 година участва на Втория велик македонски събор на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства. Заедно с Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев и Александър Димитров учреждава Временна комисия, която предшества създаването на Македонската федеративна организация. На заседанията на групата е обявен за неин председател.[3] Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[4]
Продължава да работи в България като университетски преподавател[5].
През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“.[6] Умира в София в 1954 година.[7][8]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.
- ↑ Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304195425/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3664837928§ionID=1&sq=%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2, посетен на 24 декември 2010
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 424. (на македонска литературна норма)
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 117.