Българска социалдемократическа партия

Тази статия е за съвременната партия. За партията от 1891-1894 вижте Българска социалдемократическа партия (1891). За партията от 1903-1948 вижте Българска работническа социалдемократическа партия (обединена).

---

БСДП (Българска социалдемократическа партия) е българска политическа партия. Една от най-старите в България.

Българска социалдемократическа партия
Ръководител	Йордан Нихризов
Основана	1891 (БСДП) 1989 (възстановяване)
Идеология	Социалдемокрация
Народно събрание	0 / 240

История

Възстановяване на социалдемокрацията в България /1989 – 1997 г./

На 26 ноември 1989 г. седмина социалдемократи, оживели през комунистическите лагери и затвори, решават да възстановят публичната дейност на БРСДП (о). Те са: д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, Виолина Лулчева, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Руен Крумов, Михаил Петков. Декларацията до Председателя на Държавния съвет Петър Младенов подписват д-р Атанас Москов като председател, д-р Петър Дертлиев като зам.председател и Виолина Лулчева като секретар на възстановената БРСДП (о). Обръщението към българския народ с дата 28 ноември 1989 г. носи подписа на организационния секретар инж. Груди Панчев.

БРСДП (о) става на 7 декември 1989 г. съучредител на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС), заедно с БЗНС „Никола Петков“, Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, Дружеството за защита правата на човека, ”Екогласност“, НТФ „Подкрепа“, Независимите студентски дружества, Клуб на репресираните, Движение за гражданска инициатива, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.

На 5 януари 1990 г. в гр. София в зала „България“ се провежда Първата национална конференция на възстановената БРСДП (о). На нея партията се преименува на Българска социалдемократическа партия (БСДП). На 1 февруари 1990 г. излиза първия брой на възкръсналия от идеологическия мрак вестник „Свободен народ“, първия опозиционен вестник след почти половинвековна тоталитарна комунистическа диктатура. Вестникът като орган на БСДП отначало е седмичник, после май 1990 – октомври 1991 г. става ежедневник и отново като седмичник излиза до края на 1996 г. На 31 март 1990 г. се провежда Втората национална конференция на БСДП. Приет е временен устав и временна програма на партията. Утвърдено е ръководство: д-р Атанас Москов – почетен председател, д-р Петър Дертлиев – председател, инж. Груди Панчев – главен секретар и изпълнителен комитет от 12 члена. Българската социалдемократическа партия (БСДП) е регистрирана на 17 април 1990 г. от СГС по фирмено дело № 572/1990 г.

В изборите за VІІ-мо ВНС БСДП участва като част от коалицията СДС. Във VІІ ВНС СДС вкарва 144 депутати. Сред тях, в рамките на парламентарен съюз, с група от 22-ма депутати е представена БСДП. Впоследствие групата нараства до 28 депутати. След силни протести председателят (президент) Петър Младенов подава на 6 юли 1990 г. оставка заради репликата:“Танковете да дойдат!“, изречена срещу демонстриращите на 14 декември 1989 г. На 20.071991 г. СДС издига председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев като кандидатура за президент. След няколко кръга дебати и вътрешнопартийни игри на сили от БСП и от СДС тя е провалена. На 1 август 1991 г. поста се заема от д-р Жельо Желев.

На 10 и 11 ноември 1990 г. се провежда Третата национална конференция на БСДП, наречена още Шуменска по мястото на нейното провеждане. Тя слага началото на края на бурния възход на БСДП. Волята на делегатите на конференцията, БСДП да не се участва в коалиционно правителство с БСП е тотално нарушена след месец и половина. От 23 до 25 март 1991 г. в НДК гр. София се провежда 38-ия възстановителен конгрес на Българската социалдемократическа партия. Конгресът приема програма ”Социалдемокрацията и пътя на България към 21 век“, нов устав и избира Национален комитет от 101 члена и изпълнително бюро от 15 души. За председател е избран д-р Петър Дертлиев, а за главен секретар инж. Груди Панчев. Конгресът бележи върха в развитието на БСДП след нейното възстановяване.

На 12 юли 1991 г. новата Конституция на Република България е приета. Подписват я мнозинството от депутатите от БСДП. Това става основната причина за първото голямо разцепление. На 17 и 18 август в гр. София инициативен комитет провежда форум, наречен 39-и извънреден конгрес на БСДП. Форумът избира ръководство начело с Иван Куртев, към което се ориентират част от членовете и организациите на партията. Формацията приема след съдебен спор името Социалдемократическа партия (СДП).

В изборите за 36-о ОНС БСДП се представя в коалиция СДС-център с ПК ”Екогласност“, АСО – независими и Демократическата партия, регистрирана в Пловдив с председател В. Бъчваров. Резултатът – 3,2% оставя коалицията под 4% бариера в изборния ден 13 октомври 1991 г. Постиженията в паралелно проведените местните избори – един кмет на община (Ябланица) и двама съветника в Столична община са слаба утеха за тежката загуба, определила последвалото трудно бъдеще на БСДП.

Политическите партии от нереализираната коалиция между СДС-център и СДС-либерали подписват на 26 октомври 1991 г. споразумението Български демократичен център (БДЦ). За ръководител на формацията е избран организационния секретар на БСДП Стефан Радославов. Противоречията между партньорите в него, обаче се оказват съществени. Доминират опитите за надхитряне. БДЦ не съумява да излъчи президентска кандидатура за предстоящите избори. Това дава основание на ІV-та национална конференция на БСДП (21 – 22 декември 1991 г.) да подкрепи кандидатурата на д-р Жельо Желев за изборите на 13 януари 1992 г. в името на единството на демократичните сили.

За БСДП споразумението БДЦ приключва малко преди 39 конгрес на партията (12 – 14 юни 1992 г.). На 30 декември 1992 г. 36-о ОНС гласува правителството на Любен Беров, формирано с мандата на ДПС. В част от ръководството на БСДП то предизвиква симпатии. Особено ласкава изглежда перспективата за включване в изпълнителната власт. От този шанс се възползва, обаче само зам. председателят на БСДП Петър Корнажев, който след смъртта на титуляра М. Вълчев е поканен и заема поста министър на правосъдието (23 юни 1993 г.). Участието му до края на управлението на това правителство (17 октомври 1994 г.), въпреки призивите на членове на ИБ на БСДП да се оттегли с чест, провалят всички опити БСДП да си осигури партньорството за бъдещите избори на своя естествения съюзник БЗНС. През пролетта на 1994 г. БСДП приема на VІ-та си национална конференция серия от програми под мотото ”България – твоето бъдеще е социалдемокрацията“. БСДП търси нови партньори в лицето на нововъзникналото Гражданско обединение за републиката (ГОР) и Зелената партия.

На 26 септември 1994 г., в навечерието на предсрочните парламентарни избори за 37-о ОНС, се ражда коалицията Демократична алтернатива за републиката (ДАР), в която влизат БСДП, ГОР, Зелена партия и Алтернативната социаллиберална партия (АСП). На изборите на 18 декември 1994 г. ДАР, с получените 197057 гласа или 3,79%, остава под 4% бариера. След поредния изборен неуспех в началото на 1995 г. в ИБ на БСДП срещу председателя д-р Петър Дертлиев започва неочаквана атака от ляво за приемане курс на партньорство с победителя в изборната надпревара – БСП. На 5 юли 1995 г. се слага край на четири годишната „студена война“ между двете социалдемократически формации БСДП и СДП. Започва изграждането на Социалдемократически алианс (СДА).

През есента на 1995 г. на местните избори от самостоятелното си участие в 66 общини БСДП получава 70524 гласа и 140 съветнически места. В София и Пловдив коалиции с демократичните сили осигуряват зам. кметско място съответно на Ангел. Ахрянов и Митко Цветковски., като представители на партията. На 30 май 1996 г. БСДП се присъединява с анекс към споразумението Обединени демократични сили (ОДС) като участва на предварителните избори за кандидат за президент на коалицията, проведени на 01.061996 г., подкрепяйки и съиздигайки Петър Стоянов за свой кандидат. На 9 март 1997 г. в София се провежда Национална конференция, явяваща се ІХ по ред в БСДП. Конференцията утвърждава пътя към участието на партията в коалицията ОДС за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Самата регистрация на коалицията ОДС (СДС, ДП, БЗНС и БСДП) става след множество перипетии, а при БСДП и баталии. Появилите се противоречия в изпълнителното бюро на БСДП, свързани с новата позиция на председателя д-р П.Дертлиев, слагат основата на бъдещото противоборство и разцепление в партията.

Възстановяването и дейността на БСДП в първите години след падането на тоталитарния комунистически режим е описана подробно в книгата „Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989 – 1997 г.“ с автор Елеонора Станоева, издадена от „Крида Арт“ през 2003 г. в гр. София.

Българската социалдемократическа партия /БСДП/ след 1997 г.

На изборите на 19 април 1997 г. ОДС печели победа и вкарва в 38-о ОНС 137 депутати. Сред тях и двама социалдемократи, членове на БСДП – Йордан Нихризов и д-р Григор Шишков. Остава огорчението от непълноценното участие и пропилените шансове, плод на вътрешнопартийни интриги.

След изборите председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев постепенно се превръща в яростен опонент на новото управление, отказвайки да участва пряко в преговорите за включване на представители на партията в новото правителство. На 42-я конгрес през месец септември 1997 г. двете тенденции „за“ и „против“ ОДС се сблъскват. Един срещу друг като кандидати за председателския пост се изправят д-р П. Дертлиев и неговия заместник Теодор Дечев. Конгресът ражда поредния парадокс в съвременната история на БСДП. Той приема като бъдеща линия на партията всички документи, предложени от застъпниците на сътрудничеството в рамките на ОДС и избира Национален комитет, комуто възлага изпълнението на решенията, в който макар и с малко мнозинство имат противниците на подобни виждания. Националният комитет естествено формира Изпълнително бюро, в което привържениците на ОДС са явно малцинство – зам.-председател Й. Нихризов и 3 членове от 21-членния състав. 42-ят конгрес ражда още една морална язва, основа за бъдещото разцепление – най-голямата компактна група, регистрирани като делегати се оказват цигани от село Калитиново, Старозагорско.

След конгреса председателят д-р П. Дертлиев започва провеждането на „самостоятелна“ линия, известна като тъй наречения. Лесидренско – Солунски обединителен процес. За осъществяването ѝ в партията отговарят често външни за Изпълнителното бюро на БСДП хора, на които П. Дертлиев възлага задачи и международни контакти. За тези изразени позиции, от името на БСДП, дори неговите привърженици в Изпълнителното бюро не са информирани. Ясно изразените противоречия в партията между гласуваните конгресни решения и провежданата от ръководството политика стават основата за свикването на 24 и 25 10.1998 г. на 43-ти извънреден конгрес в гр. Пловдив. Морален водач на групата, инициирала конгреса е един от възстановителите на БСДП, бившия главен секретар инж. Груди Панчев. До него като почетни председатели на партията на форума в гр. Пловдив застават и другите двама от живите възстановители – инж. Александър Константинов и Михаил Петков. Конгресът избира ново ръководство с председател Йордан Нихризов и утвърждава линията за единство на демократичните сили и осъществяване на необходимите реформи в страната за превръщането ѝ в бъдещ член на НАТО и Европейския съюз. На 22 ноември 1998 г. на друг форум в гр. Варна д-р Дертлиев е обявен за почетен председател на БСДП. В периода от месец ноември 1998 г. до февруари 2001 г. се водят съдебни дела като формално в сила е старото ръководство, избрано на 42-я конгрес, но по същество действат 2 паралелни организации с коренно противоположни цели и политика.

През месец октомври 1998 г. д-р Дертлиев търси път за социалдемократическа писта, посредством формиране на Съюз „Социалдемокрация“, а на 16 януари 1999 г. неговите опоненти, провели конгреса в гр. Пловдив, обявяват изграждането заедно с части от Нова СДП и членове на СДП на Български социалдемократически съюз (БСДС). С тази абревиатура те вземат участие и на Местните избори през 1999 г., запазвайки част от позициите си в общинските съвети на София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, Перник и други големи градове.

В управлението на ОДС 1997 –2001 г. БСДП се включва последователно с 2 заместник-министри – Кирил Човиков – зам. министър в Министерство на околната среда (1997 – 1999 г.) и Теодор Дечев – зам. министър в Министерството на труда и социалната политика (1999 –2001 г.). В парламента по инициатива на депутатите от БСДП са приети първия в България Закон за защита на потребителите и изменения в Кодекса на труда, възпрепятстващи верижните срочни трудови договори.

Опитите на ръководството начело с Йордан Нихризов в периода 1999 –2001 г. да изгради с НДПС на Гюнер Тахир, БЗНС и депутатите от СДП лявоцентриско социалдемократическо крило в рамките на ОДС не срещат разбиране в партньорите от СДС. През целия този период те се опитват да пренасочат социалдемократите към единство с Евролевицата, начело с Ал. Томов, като така смятат да си гарантират удобно парламентарно мнозинство срещу настъпващите вътрешни процеси на противоборство и разпад при тях.

През 2000 г. БСП се отказва от буксуващия Солунски процес на единение и неговите неясни писти и се ориентира към друг проект „Нова левица“, в който тя заема ръководна и доминираща роля. Кръгът около д-р Дертлиев се преориентира в новата посока. Д-р П.Дертлиев влиза през лятото на 2000 г. в тежък конфликт с довчерашните си привърженици. В началото на месец септември 2000 г. последният, останал лично предан на Дертлиев зам. председател Йордан Йорданов, търси от негово име контакт с Й. Нихризов. Постигната е устна договорка съдебният процес за представителство в партията да не се форсира, за да остане тежко болния Дертлиев председател до края на своя жизнен път, която е изпълнена.

На 26 февруари 2001 г. СГС вписва по фирмено дело 572/1990 г. 43-я конгрес и ръководството на БСДП, начело с председател Йордан Нихризов. Групата около Йордан Йорданов и Петър Попов – председател на организацията в Казанлък, с която се водят разговори за обединение, регистрира на 31 март 2001 г. отделна партия Българска единна социалдемократическа партия (БЕСДП) с председател Вълкана Тодорова, но след фиаското на парламентарните избори на 17 юни 2001 г., където участва заедно с Евролевицата и БЗНС, тя постепенно се прелива в новото политическо формирования на Ал. Томов.

На Х-та Национална Конференция на БСДП, проведена през пролетта на 2001 г. в Пловдив е утвърдено подписаното със СДС и „Народен съюз“ ново обединение ОДС за парламентарните избори 2001 г. Новият вариант на политическата коалиция е ОДС (СДС, „Народен съюз БЗНС-НС, ДП“, БСДП и НДПС).

На изборите за 39-о ОНС коалицията ОДС получава 18,18% и 51 депутатски мандата. В парламента попада като депутат само председателят на БСДП Й.Нихризов. Коалицията поема ролята на парламентарна опозиция.

На 8 и 9 юни 2002 г. в зала 2 на НДК се провежда 44 партиен конгрес, който приема нова програма на партията под надслов „Социалдемократите реформисти в зората на ХХІ век“ и изменения в устава на партията. По решение на конгреса започва издаването на вътрешнопартиен бюлетин с наименование „Позиция“, като продължител на бюлетина със същото име излизал през 1991 – 1992 г., който се разпространява с периодичност между 6 и 12 броя годишно и тираж 1000 броя. Създадена е подробна страница в Интернет на адрес www.bsdp.bg, на която вътрешнопартийния бюлетин се изготвя в електронен вариант.

На местните избори през 2003 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие като участва с кандидати в 121 общини, от които 96 самостоятелно. От самостоятелното представяне за съветници партията е десета политическа сила, събирайки 31404 гласа и 43-ма съветника.

Процесът на комерсиализация на изборните процедури в България се засилва с всеки нов избор. За регистрация на парламентарните избори през 2005 г. са нужни 20000 лв. само като необходим депозит без да се имат предвид средствата за избирателна кампания. БСДП не разполага с нужното материално обезпечение и е принудена да подпише споразумение за участие на нейни кандидати в листите на ДСБ. Водач на листата в регион Сливен е председателя на БСДП. Партията подпомага с гласове своя партньор, но е оставена под черта за представителство в парламента. Процесът на отпадане на парламентарното представителство предизвиква в БСДП вътрешни противоречия, които се проявяват на ХІV та Национална конференция на 6 ноември 2005 г., но приключват категорично на проведения на 17 декември 2005 г. 45 конгрес. Конгресът съобразява устава с изискванията на новоприетия закон за политическите партии и продължава линията на самостоятелно развитие начертана с партийната програма. За председател е преизбран отново Йордан Нихризов, а за пръв негов заместник е определен Ивалин Йосифов.

В периода след регистрирането на конгреса партията подписва две споразумения – през септември 2006 г. за подкрепа на независимия кандидат за президент Неделчо Беронов, заедно със СДС, ДСБ, ДП и ЗНС и за подкрепа листата на ДСБ на изборите за евродепутати на 9 май 2007 г. На местните избори през есента на 2007 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие и представя кандидати в 80 общини. Достойнство на партията е, че в навечерието на изборите отново съживява Социалдемократическия алианс със СДП, заглъхнал след разцепленията в СДС и ликвидирането на присъдружните организации в съюза. На фона на голямото пазаруване на гласове и избирателни комисии, съхранените резултати в областни центрове като Стара Загора, Бургас, Сливен и Плевен, разширяване на изборната география в област Благоевград и успешните коалиции в Димитровград, Трявна и Дряново дават увереност на партията да продължи напред.

На 31 май 2008 г. се провежда 46-и редовен конгрес, който прави сериозни промени в устава на партията. За председател е преизбран Йордан Нихризов.

На изборите за Европарламент през 2009 г. и на последващите парламентарни избори БСДП участва заедно с СДС, ДСБ, Обединени земеделци и РДП като част от Синята коалиция, която е представена в 41-то Народно събрание.

Източници и литература

• Елеонора Станоева. „Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989 – 1997 г.“ „Крида Арт“. София. 2003 г.

Външни препратки

• www.bsdp.bg
• www.bsdp.bg