Отваря главното меню

Петър Манолов

български поет

Петър Манолов е български поет, дисидент, член на Съюза на българските писатели. Един от основателите на профсъюз „Подкрепа“, фондация „Болната планета-ВЗОВ“ и св. Урбань.

Петър Манолов
Роден 1939 г.
Починал 7 февруари 2016 г. (77 г.)
Професия възпитател, журналист, метеоролог на фар, директор на издателство
Националност Флаг на България България
Деца Манол Петров (Моно Петра)

БиографияРедактиране

Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския държавен университет. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от радио „Свободна Европа“ и световните медии[1] [2] [3]. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати[4]. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (худ. Моно Петра) и защита от международната демократична обшественост; юристи, журналисти, поети и писатели; Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др., а на 20 май 1989 г. е екстрадиран от страната.

В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995), и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.

Управлява държавното издателство „Народна култура“ (1997 – 2002) и е уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски[5].

Умира на 7 февруари 2016 г. в Пловдив.[6]

БиблиографияРедактиране

  • „Докато стана пясък“, стихове, ДИ, Варна, 1980
  • „Весене“, стихове, ДИ Варна, 1982
  • „Две поеми“, Кръг 39, София, 1990
  • „Кръгова отбрана“, стихове и поеми, ИК Български писател, София, 1991
  • „Епиметей“, стихове и поеми, ИК „Христо Ботев“, София, 1993
  • „Кобни думи“, избрани терористични стихове за отбрана, Малък Сечко, 2011, второ издание

ИзточнициРедактиране

  1. „Le dissident Petar Manolov a récupéré ses archives“, lemonde.fr, 15.02.1989 ((fr))
  2. „L'écrivain Petar Manolov poursuit sa grève de la faim“, lemonde.fr ((fr))
  3. „Pourquoi je suis radical et determine“. – Point de vue; „Demokratie ist nureine Frage der Zeit“. – Suddeutche Zeitung, mai 27/28, 1989.
  4. В. „Работническо дело“ от 7 и 11 февруари 1989.
  5. Заповед № РД-18-202, 19.04.2002 на Министерството на икономиката.
  6. „Отиде си и поетът Петър Манолов“, plovdiv-online.com, 07.02.2016.

Външни препраткиРедактиране