Независимо дружество за защита правата на човека
Независимото дружество за защита правата на човека, съкратено НДЗПЧ, е антикомунистическа организация в България.
| Независимо дружество за защита правата на човека | |
| Информация | |
|---|---|
| Акроними | НДЗПЧ |
| Основатели | 16 български дисиденти |
| Основана | 16 януари 1988 г. |
История редактиране
Създадена е на 16 януари 1988 година от 16 български дисиденти, повечето от тях политически затворници – Илия Минев, Григор Божилов, Едуард Генов, Благой Топузлиев[1], Стефан Вълков[2], Цеко Цеков и други.[3] Неговите цели и задачи са възстановяване на достойнството на българските граждани, политически плурализъм, издирване на политическите затворници, суверенитет на България, неподчинение на каквито и да са имперски интереси и защита правата на всеки човек.[4]
В края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[5]
През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев, Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева, Димитър Томов, Волен Сидеров, Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството Румен Воденичаров, който също не присъства.
На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с много други антикомунистически партии и течения като Екогласност, Подкрепа и Зелената партия.[6]
Критики редактиране
Илия Минев, съучредител на НДЗПЧ, е сред най-популярните лица на НДЗПЧ предвид тежката политическа репресия, на която е подложен преди 1989 г. – 33 години, прекарани в затвори и концентрационни лагери.[7]
След 1989 г. Минев продължава да популяризира някои от идейните постановки на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), заради членството в който е вкаран в затвора. Това прави чрез вестника „Свободно слово“, който започва да издава като орган на НДЗПЧ. Определя се като убеден легионер и смята, че легионерството има същата роля в българското общество, както нацистката партия в Германия. Отрича Холокоста и обвинява евреите в разни злодеяния – спрямо Германия преди Втората световна война и в общ план.[8]
Източници редактиране
- ↑ В памет на отец Топузлиев
- ↑ Стефан Вълков – Най-упоритият противник на режима
- ↑ Независимо дружество за защита на правата на човека в България
- ↑ Програма и устав на Независимото дружество за защита правата на човека, ноември 2009 г.
- ↑ Добрев, Петър. Отказ от комунизъм // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
- ↑ Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- ↑ Христов, Христо. Непримиримият – Илия Минев // Desebg.com, 6 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2014-12-22. Посетен на 24.02.2015.
- ↑ Минев, Мандела, Хитлер // Либерален преглед. Посетен на 24.02.2015.
Външни препратки редактиране
- Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) – в www.omda.bg
- Програма на НДЗПЧ
- Антикомунизъм в България 1944 – 1989 г. Архив на оригинала от 2014-12-22 в Wayback Machine.
- Отказ от комунизъм
- Как Главно следствено управление осуетява „сборище“ на гражданските организации през 1989 г., Държавна сигурност.com, 6 септември 2014
- ДС докладва за „терористите“ от Дружеството за правата на човека на Илия Минев, Държавна сигурност.com, посетен на 4 ноември 2014