Петър Михалев
Петър Георгиев Михалев е български политически и обществен деец, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г.
| Петър Михалев | |
| български политик и юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
България |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXV ОНС | |
Биография
редактиранеРоден е в Кюстендил на 4 май 1899 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет (1921).
Работи като мирови съдия в с. Трекляно и в Ботевград (1921-1926) и в Кюстендил (1926-1929). Адвокат в гр. София (1933-1944).
Околийски управител в Кюстендил по време на управлението на „Звено“ (1934). Народен представител в XXV обикновено народно събрание (1940-1944).
Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 г. поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията, влизат още адвоката Иван Момчилов, търговеца Асен Суичмезов и учителя Владимир Куртев.[1] Подписва се под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.[2]
След Деветосептемврийския преврат
редактиранеСлед Деветосептемврийския преврат от 1944 година е съден от Втори върховен състав на така наречения Народен съд. Осъден е на доживотен затвор, глоба от 5 милиона лева, лишаване завинаги от права по чл. 30 от НЗ и конфискация на целия му имот. Съпругата му е изселена в с. Белинци, Исперихско.[3]
Помилван е през 1949 година. От 1951 г. ДС открива срещу него отчетно-наблюдателно дело „Дурак“ по линия „бивши хора“, понеже се срещал с вражески елементи като например Иван Момчилов. Не се намират обаче конкретни данни за вражеска дейност. До 1957 г. живее със семейството си в София и работи в железарска работилница. След това е определен като „опасен за реда и сигурността вражески елемент“ и заедно със семейството си е изселен в Кюстендил, с право да работи в горското стопанство. През 1963 г. им е позволено да се завърнат в София.[4]
Петър Михалев умира в София през 1985 г.[5]
Почит
редактиранеПрез 1973 г. израелската комисия към Държавния институт „Яд Вашем“ го провъзгласява за „Праведник на света“.[6]
Удостоен е посмъртно със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.[5]
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 410.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
- ↑ Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 218.
- ↑ Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 218 – 119.
- ↑ а б Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 119.
- ↑ Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в. „24 часа“, 10.05.2010 г.