Отваря главното меню

Петър Тимофеевич Редкин (на руски: Петр Тимофеевич Редькин, остар. Петръ Тимофѣевичъ Рѣдкинъ) е руски (генерал от инфантерията) и български офицер (полковник), участник в Военни действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868) и командир на 4-та дружина от Българското опълчение през Руско-турската война (1877 – 1878), началник на Източния военен отдел в Министерството на войната на Княжество България и началник на 4-та пехотна бригада от българската войска.

Петър Редкин
Информация
Звание Генерал от инфантерията
Служил на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки Военни действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868)
Руско-турска война (1877 – 1878)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Съдържание

БиографияРедактиране

Петър Редкин е роден на 1 май 1941 г. в руско православно християнско дворянско семейство. На 1 юни 1859 г. постъпва на военна служба и служи в 1-ви оренбургски линеен батальон. Взема участие във военните действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868), като през 1866 г. бива ранен. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 4-та дружина от Българското опълчение. На 10 август 1882 г. е уволнен от руска служба, прехвърлен на българска и назначен за началник Източния военен отдел в Българската земска войска, след което поема командването на 4-та пехотна бригада.[1] На 21 август 1885 г. отново е върнат на руска служба.[2] През 1904 г. е произведен в чин генерал от инфантерията в оставка.

Последните години от живота си прекарва в селището Дачное, Одеска област, където умира на 9 септември 1916 г. Погребан е в гробището на същото селище.[3]

СемействоРедактиране

Петър Редкин е женен за Любов Александровна Станюкович с която имат 6 деца – подпоручик Александър Редкин (1881 – 1972), поручик Петър Редкин (1882 – 1945), Мария (р. 1886), Сергей (р. 1889), Нина (р. 1890) и прапоршчик Георги Редкин (1892 – 1968). Той е брат на полковник Хрисанф Редкин и има сестра Александра.

Военни званияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

Заемани длъжностиРедактиране

  • Офицер от 1-ви оренбургски линеен батальон (от 1859)
  • Командир на юнкерски рота от Оренбургското пехотно юнкерско училище (1869 – 1876)
  • Офицер от конвоя на главнокомандващия на действащата армия
  • Командир на 4-та дружина от Българското опълчение (1877 – 1878)
  • Командир на 3-та туркестанска стрелкови батальон (9 май 1880 – 10 август 1882)
  • Началник на Източния военен отдел на Княжество България (1 август 1882 – неизв.)
  • Командир на 4-та пеша бригада от Българската земска войска (неизв. – 1885)
  • Командир на 31-ви пехотен резервен батальон (21 октомври 1885 – 16 януари 1890)
  • Командир на 7 стрелкови полк (16 януари 1890 – 5 декември 1891)
  • Командир на 56 пехотен житомирски полк (5 декември 1891 – 14 август 1896)
  • Командир на 2-ра бригада от 39 пехотна дивизия (14 август 1896 – 28 април 1899)
  • Командир на 2-ра бригада от 3-та гренадирска дивизия (28 април 1899 – 22 май 1901)
  • Комендант на Уст-двинската крепост (от 22 май 1901)

НаградиРедактиране

  • Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1865)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1865)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1867)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с императорска корона и мечове (1867)
  • Орден „Св. Анна“ II степен с мечове (1869)
  • Орден „Св. Анна“ II степен с императорска корона и мечове (1870)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1885)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен (1897)
  • Монаршеско благоволение (1898)
  • Монаршеско благоволение (1901)
  • Знак за 40-годишна безупречна служба (1901)
  • Орден „Св. Александър“ III степен, Княжество България (1902)
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен, Княжество България (1902)
  • Орден „Такова“ III степен, Кралство Сърбия (неизв.)

БележкиРедактиране

  1. Руменин
  2. Генерал-майор Н.Р. Овсяный, приложение, стр. XXX
  3. 201. РЕДЬКИН Петр Тимофеевич

ИзточнициРедактиране

  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 1-е Мая 1904 года, С.-Петербургъ, 1904, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 464
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 164.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)