Стефан Кисов
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
| Стефан Кисов | |
|---|---|
| български офицер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
Стефан Иванов Кисов
15 ноември 1861 г.
|
| Починал |
14 ноември 1915 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
|
|
|
| Етнос | българи |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
БиографияРедактиране
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връх Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн. Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (19 май 1876)[2]
- Поручик (8 септември 1879)
- Капитан (24 март 1883)
- Майор (20 септември 1885)
- Подполковник (18 май 1888)
- Полковник (18 септември 1902)
СъчиненияРедактиране
- Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.
- Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878. София, 1897, (второ издание: издателство „Придворна печатница - Братя Прошекови“, София, 1902; трето издание: Фондация „Балкански културен форум“, София, 2017 г., ISBN 9789549291292).
- Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.
НаградиРедактиране
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
ИзточнициРедактиране
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
БележкиРедактиране
- ↑ Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.