Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връхШипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.

До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.

След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.

Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.

Военни званияРедактиране

СъчиненияРедактиране

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.

БележкиРедактиране

  1. Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.