Стефан Кисов
Стефан Иванов Кисов е български офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на 2- ри Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885) .
Стефан Кисов | |
---|---|
български офицер | |
![]() |
|
|
|
Роден |
Стефан Иванов Кисов
|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
|
|
Националност |
![]() |
Съдържание
БиографияРедактиране
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. Завършва Военно пехотно училище в Одеса] (1876). Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на 3-та рота от 2-ри батальон на Руско-българска бригада.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Младши офицер в 3-та Опълченска дружина. Военно звание подпоручик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и един от спасителите на Самарското знаме. Бие се храбро при отбраната на Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при серата Садово и Кадърфакли. Награден с руски орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант.
След войната до 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на 2-ри Пехотен Струмски полк. Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война (1885). Отличава се в боя при Брезник и сражението при Пирот. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на 1-ва Пехотна софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията. След решаването на офицерски емигрантски въпрос постъпва в Българската армия. Повишен е във военно звание подполковник с назначение за военен комендант на София. Повишен е във военно звание полковник от 1902 г. Автор на военно-исторически трудове и спомени. Сред тях е „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София, 1897.
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (19 май 1876)
- Поручик (8 септември 1879)
- Капитан (24 март 1883)
- Майор (20 септември 1885)
- Подполковник (18 май 1888)
- Полковник (18 септември 1902)
НаградиРедактиране
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Свети Александър “ II ст.
- Орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант (Русия)
СъчиненияРедактиране
- Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София 1897. (второ издание, София, 1902.
- Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.
- Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.
ИзточнициРедактиране
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. Държавно издателство „д-р Петър Берон“, София , 1985.
- Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
- Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, Военно издателство, София, 1985, с. 69.
- Руменин Р. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Издателство на Министерството на отбраната „Свети Георги Победоносец“, София, 1996, с. 101.