Петър Стойков
Петър Стойков е български поет, публицист, общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет от края на XIX и началото на XX век.
Петър Стойков | |
---|---|
български писател и революционер | |
Роден |
|
Петър Стойков в Общомедия |
БиографияРедактиране
Стойковъ, Петръ. Кръсто Заревъ Войвода. София, Печатница П. Калѫчевъ, 1899.
Четата на Павел Давков: отпред са войводата (прав), който се ръкува с кореспондента на „Таймс“ Христо Стаматов, седналите от ляво надясно са Петър Георгиев от Рила и Бойчо Атанасов, отляво на войводата е Юрданка Пукавичарова от Самоков, а до нея Петър Стойков
Стойков е роден в мървашкото село Горно Броди, тогава в Османската империя. Участва в Илинденското въстание като четник при Павел Давков. В 1903 година издава списание „Бунтовник“ с биографии на македоно-одрински революционери от което излизат три броя.[1] Пише стихове и проза. Има запазени десетина негови книги с поезия, политически коментари и публицистика, издавани в София.[2]
ТворчествоРедактиране
- „Македонски поборник по свободата на Македония“, София, 1897.
- „Защитна реч на Петър Стойков пред Софийския окръжен съд против господаря на кучешката столица Цариград (султан Хамид)“, София, 1898.
- „Смърт на враговете“, София, 1898.
- „Ключът на македонската революция“, София, 1898.
- „Македонски бич“, София, 1899.
- „Жална Македония“, София, 1899.
- Стойковъ, Петръ. Кръсто Заревъ Войвода. София, Печатница П. Калѫчевъ, 1899.
- „Потайностите на македонските дейци“, София, 1902.
- „Кървава Македония“, София, 1904.
- „Кървава гробница“, драма на мървашки диалект, София, 1905.
- „Пирински напеви“, две издания, София, 1909.
БележкиРедактиране
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 111.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1435. (на македонска литературна норма)
Тази статия, свързана с ВМОРО, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.