Отваря главното меню

Петър Стоянов (генерал, 1921)

(пренасочване от Петър Стоянов (генерал))
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала роден 1921 година. За генерала, роден 1925 година вижте Петър Стоянов (генерал, 1925).

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов .

Петър Стоянов
български партизанин и офицер
Роден: 27 декември 1921 г. (97 г.)

Петър Рангелов Стоянов (Карата) е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

БиографияРедактиране

Петър Стоянов е роден е на 27 декември 1921 г. в пловдивското село Церетелево. Член на БКП от 1942 г. Женен е за дъщерята на Йордан Божилов, министър на търговията, промишлеността и труда в първия кабинет на Георги Димитров. От 1935 до 1939 г. учи в Духовна семинария в Пловдив, която напуска поради това, че е комунист. От 1939 до 1941 г. учи в реална гимназия в Пловдив, където е арестуван за комунистически прояви. Изкарва наборна служба в девети пехотен пловдивски полк, където е арестуван за комунистическа конспирация, но освободен поради недоказаност на обвиненията[1]. След което става партизанин в Партизански отряд „Васил Левски“. Заместник-командир на Втора средногорска бригада „Васил Левски“ (1944).[2].

След 9 септември 1944 г. служи в Българската армия. На 15 септември 1944 година е назначен за помощник-командир на девети пехотен пловдивски полк. От март до септември 1945 г. е инструктор и изпълняващ длъжността заместник-командир по политическата част на втора пехотна тракийска дивизия. Между септември 1945 и септември 1946 г. изкарва 1 годишен курс във Военното училище. От септември 1946 до септември 1947 г. е Началник на Разузнавателната секция към щаба на Гранични войски. През септември 1947 г. е назначен за командир на трети пехотен бдински полк, а след това заместник-командир по строевата част на пета танкова дивизия в Казанлък. В периода септември 1949-септември 1950 г. е командир на четвърта танкова бригада в София. От септември 1950 г. е командир на девета танкова дивизия. От 9 септември 1948 е полковник, а от 1 октомври 1957 г. е генерал-майор. По това време е началник на Организационно-мобилизационното управление на Министерството на отбраната. Началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (1962 – 1967). Военно звание генерал-лейтенант. Излиза в запас през 1967 г.

В периода 1968 – 1973 г. е заместник-директор на Народната библиотека. Сътрудник на в. „Отечествен фронт“ като военен коментатор и на Софияпрес.

Издава мемоари, озаглавени „Често ви сънувах. Очерци за партизанското движение в Средногорието.“, С., 1990. [3] Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и съветския орден „Червена звезда“.[4]

БележкиРедактиране

  1. Протокол № 109 от 24 юли 1952 г., с. 83
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 402
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 136