Петър Стоянов (генерал, 1921)

(пренасочване от Петър Стоянов (генерал))
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала роден 1921 година. За генерала, роден 1925 година вижте Петър Стоянов (генерал, 1925).

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов .

Петър Рангелов Стоянов (Карата) е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Петър Стоянов
български партизанин и офицер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Петър Стоянов е роден е на 27 декември 1921 г. в пловдивското село Церетелево. Член на БКП от 1942 г. Женен е за дъщерята на Йордан Божилов, министър на търговията, промишлеността и труда в първия кабинет на Георги Димитров. От 1935 до 1939 г. учи в Духовна семинария в Пловдив, от която е изключен поради комунистическа дейност. От 1939 до 1941 г. учи в реална гимназия в Пловдив, където е арестуван за комунистически прояви. Изкарва наборна служба в девети пехотен пловдивски полк, където е арестуван за комунистическа конспирация, но освободен поради недоказаност на обвиненията[1]. От 15 май 1942 г. е партизанин в Чехларския отряд. По-късно става партизанин в Партизански отряд „Васил Левски“. Заместник-командир на Втора средногорска бригада „Васил Левски“ (1944).[2]. Бил е политически комисар на трети отряд на бригадата.

След 9 септември 1944 г. служи в Българската армия. На 15 септември 1944 година е назначен за помощник-командир на девети пехотен пловдивски полк. От март до септември 1945 г. е инструктор и изпълняващ длъжността заместник-командир по политическата част на втора пехотна тракийска дивизия. Между 1 октомври 1945 и 15 септември 1946 г. изкарва 1 годишен курс във Военното училище[3]. От 15 септември 1946 до 15 септември 1947 г. е Началник на Разузнавателната секция към щаба на Гранични войски. На 15 септември 1947 г. е назначен за командир на трети пехотен бдински полк, а след това заместник-командир по строевата част на пета танкова дивизия в Казанлък. В периода септември 1949-септември 1950 г. е командир на първа танкова бригада в София. От септември 1950 г. е командир на девета танкова дивизия. От 9 септември 1948 е полковник, а от 1 октомври 1957 г. е генерал-майор. По това време е началник на Организационно-мобилизационното управление на Министерството на отбраната. От 1952 учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР. След като се завръща е командир на 18-а мотострелкова дивизия в Шумен. Остава на този пост до 1955 г., когато е назначен за началник на катедра „Оперативно изкуство“ във Военната академия. Началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (1962 – 1967). Военно звание генерал-лейтенант. Депутат в 5-о народно събрание от 1966 г.[4] Излиза в запас през 1967 г.

В периода 1968 – 1973 г. е заместник-директор на Народната библиотека. Сътрудник на в. „Отечествен фронт“ като военен коментатор и на Софияпрес.

Издава мемоари, озаглавени „Често ви сънувах. Очерци за партизанското движение в Средногорието.“, С., 1990. [5] Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и съветския орден „Червена звезда“.[6]

ОбразованиеРедактиране

  • Военно училище – (1 октомври 1945 – 15 септември 1946)
  • Военна академия на Генералния щаб на СССР (14 октомври 1952 – 1955?)

Военни званияРедактиране

  • полковник – (9 септември 1948)
  • генерал-майор – (1 октомври 1957)

БележкиРедактиране

  1. Протокол № 109 от 24 юли 1952 г., с. 83
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174
  3. Протокол № 320 от 14 септември 1954 г., с. 113
  4. Стефанов, Ст. Предводители на запасни воини. Изд. Пропелер, 2013, с. 117
  5. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 402
  6. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 136