Церетелево
Церетелево е село в Южна България. То се намира в община Съединение, област Пловдив.
| Церетелево | |
 Сградата на кметството в Церетелево | |
  Церетелево  Церетелево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 302 души[1] (15 март 2024 г.) 12,8 души/km² |
| Землище | 23,686 km² |
| Надм. височина | 235 m |
| Пощ. код | 4189 |
| Тел. код | 0318 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 78392 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Съединение Георги Руменов (БЗНС; 2023) |
| Церетелево в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира на 28 км северно от Пловдив. Разположено е в равнината част на Горнотракийската равнина.
История
редактиранеДо 1934 г. село Церетелево се нарича Думанлий.
Данните за ранната история на с. Церетелево са съвсем оскъдни. По сведение на стари хора и както разказва преданието селото преди 300години се е казвало Кючук Стамбул /Малкия Истамбул/. По-късно селото било изгорено от турците заради непокорния нрав на населението. Силната носталгия по родния край и родина напира в младежа Илия от Койчевия род – един от спасилите се жители, тогава още младо момче – който в Одрин става прислуга в къщата на съдия. Бяга от там, за да не смени вярата и името си на Алия и тръгвайки по друмищата на империята момчето стига до Прилеп – Македония. Там то става чирак при един тенекеджия, но все така мечтаело да се върне в родното обезлюдено село. Станал добър майстор и тръгнал с каруцата да продава стоката все по-надалече. Така веднъж стигнал до Цариброд. Тогава решил да вземе жена си, имуществото си и да се върне в родното си село. Достигнал до родното си място се заселил до дървото, което растяло до изгорената му бащина къща. И нарекъл новото село Думанлий /гореното село/. Веднага след него дошли други преселници от Елешница, Паничери и Старосел. Преселили се и хора от Македония. Така се родило село Думанлий. Няколкостотин души са само наследниците на Илия Койчев в наше време. И още носят фамилията на първооснователя. Тогава селото се е намирало на около 500 метра югоисточно от днешното село в местността ”Смокинарника”. След Съединението на България през 1885г. селището се оформя със статут на село. С министерска заповед от 1934 г. то приема името на руския пълководец и консул в гр. Пловдив княз Алексей Николаевич Церетелев. Идват годините на национолно-освободителните борби. Жителите на селото живеят с тези борби и с надежда очаква свободата. Активно участие в национално-освободителното движение взима Георги Петков /Комитата /от село Думанлий. Когато Георги Бенковски започва революционната пропаганда, първото село, в което се спира по пътя за Старосел, е Думанлий. По препоръка на бай Иван Арабаджията от с. Царацово той се свързва с Георги Петков и в селото се създава революционен комитет. Известно е, че в революционната борба участват Танчо Петков брат на Георги Пешков, Илия Станчев и първия местен учител Стоян Койчев /Даскала /. Заради своята преданост и вярност към национално-освободителното дело Георги Петков е избран за делегат на историческото събрание на Оборище през месец април 1876 г. като представител на селото.
Редовни събития
редактиранеСъборът на селото се провежда през първата събота на юни всяка година.
На празника Сирни Заговезни се извършва Кукерски ритуал.
Личности
редактиране- Петър Стоянов (р. 1921), български партизанин, генерал-лейтенант
Стоян Александров Йонков (1919 – 2001). Професор д-р м.н.
Литература
редактиране
