Церетелево
Церетелево е село в Южна България. То се намира в община Съединение, област Пловдив.
| Церетелево | |
|---|---|
 Сградата на кметството в Церетелево |
|
  Церетелево  Церетелево |
|
| Общи данни | |
| Население |
235 души[1] (15 юни 2020 г.) 9,92 души/km² |
| Землище | 23,686 km² |
| Надм. височина | 235 m |
| Пощ. код | 4189 |
| Тел. код | 0318 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 78392 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
|
Община – кмет |
Съединение Атанас Балкански (ГЕРБ) |
| Церетелево в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 28 км северно от Пловдив. Разположено е в равнината част на Горнотракийската равнина.
ИсторияРедактиране
До 1934 г. село Церетелево се нарича Думанлий.
Данните за ранната история на с.Церетелево са съвсем оскъдни.По сведение на стари хора и както разказва преданието селото преди 300години се е казвало КючукСтамбул/малкия Истамбул/.По-късно селото било изгорено от турците заради непокорния нрав на населението.Силната носталгия по родния край и родина напира в младежа Илия от Койчевия род /един от спасилите се жители –тогава още младо момче – който в Одрин става прислуга в къщата на съдия.Бяга от там за да не смени вярата и името си на Алия и тръгвайки по друмищата на империята момчето стига до Прилеп – Македония. Там то става чирак при един тенекеджия, но все така мечтаело да се върне в родното обезлюдено село. Станъл добър майстор и тръгнал с каруцата да продава стоката все по- надалече. Така веднъж стигнал до Цариброд. Тогава решил да вземе жена си, имуществото си и да се върне в родното си село.Достигнал до родното си място се заселил до дървото, което растяло до изгорената му бащина къща. И нарекъл новото село Думанлий /гореното село/. Веднага след него дошли други преселници от Елешница, Паничери и Старосел. Преселили се и хора от Македония.така се родило село Думанлий. Няколкостотин души са само наследниците на Илия Койчев в наше време. И още носят фамилията на първооснователя. Тогава селото се е намирало на около 500 метра югоисточно от днешното село в местността ”Смокинарника”. След Съединението на България през 1885г., селището се оформя със статут на село с Министерска заповед от 1934г. то приема името на руския пълководец и консул в гр.Пловдив княз Алексей Николаевич Церетелев.Идват годините на национолно – освободителните борби. Жителите на селото живеят с тези борби и с надежда очаква свободата. Активно участие в национално- освободителното движение взима Георги Петков / Комитата /от село Думанлий. Когато Георги Бенковски започва революционната пропаганда, първото село, в което се спира по пътя за Старосел е Думанлий. По препоръка на бай Иван Арабаджията от с. Царацово той се свързва с Георги Петков и в селото се създава революционен комитет. Известно е, че в революционната борба участват Танчо Петков брат на Георги Пешков, Илия Станчев и първия местен учител Стоян Койчев / Даскала /. Заради своята преданост и вярност към национално- освободителното дело Георги Петков е избран за делегат на историческот събрание на Оборище през месец април 1876г. кото представител на селото.
Редовни събитияРедактиране
Съборът на селото се провежда на 2 юни всяка година.
ЛичностиРедактиране
- Петър Стоянов (р. 1921), български партизанин, генерал-лейтенант
Стоян Александров Йонков (1919 – 2001). Професор д-р м.н.
