Петър Ступел

Петър Ступел
	Петър Ступел
български композитор
Роден	27 април 1923 г. София, Царство България
Починал	30 ноември 1997 г. (74 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Етнос	евреи в България
Националност	България
Учил в	Национална музикална академия
Работил	композитор
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Литература
Жанрове	детски стихове
Семейство
Съпруга	Лидия Ступел
Деца	Юри Ступел
Уебсайт	Страница в IMDb

Петър Исаев Ступел е български композитор.^[2]^[3]

Биография

Роден е на 27 април 1923 г. в София в еврейско семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор Андрей Стоянов и композиция в курсовете по композиция (бъдещата катедра по композиция) при професор Панчо Владигеров. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г. в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по хармония в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“.^[4]

Сред най-известните му творби е „Зайченцето бяло“. Съпруг е на певицата Лидия Ступел, за която пишат вокални творби композиторите Марин Големинов, Александър Райчев, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и др. Техен син е Юри Ступел – автор на музиката към много театрални постановки.

Петър Ступел създава заедно с Димитър Николов Спасов „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване Лека нощ, деца.

Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища (42°42′46.52″ с. ш. 23°19′55.18″ и. д. / 42.712922° с. ш. 23.331994° и. д.)

Умира на 30 ноември 1997 г. в София.

Детски песни

„Аз съм Сънчо“, стихове Димитър Спасов (писател)
„Витошки валс“
„Влак“, стихове Джани Родари
„Дядо Мраз“
„Есен в гората“, стихове Димитър Спасов
„Зайченцето бяло“, стихове Леда Милева
„Зимно хоро“, стихове Цветан Ангелов
„Мамините песни“, стихове Николай Зидаров
„Песен за приятеля“, стихове Валери Петров
„Песен на магарето“, стихове Ран Босилек
„Последното звънче удари“
„Продавач на надежда“, стихове Джани Родари
„Пролет“
„Пролетна песен“
„Слънчеви квадрати“, стихове Иван Теофилов
„Снежинки лекокрили“
„Футболисти“, стихове Михаил Лъкатник
„Януарски гости“

Хорови произведения

„Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски
„Държава Пионерия“ (1975) – стихове Георги Струмски
„Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава

Опери

„Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца

Балети

„Златното момиче“ (1959), за деца
„Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов

Оперети

„Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш
„Царството на буквите“, за деца

Мюзикъли

„Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев
„Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев
„Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров
„Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев

Забавни песни

„Веселина“, стихове Радой Ралин
„Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, I награда на „Златният Орфей“, 1969
„Морето“, стихове Борис Априлов
„Моряшки спомен“, Емил Димитров
„Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев
„Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев
„Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев
„Питам те“, стихове Георги Джагаров
„С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, II награда на „Златният Орфей“, 1972
„Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов
„Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин

Музика към филми

„Две победи“ (1956), съвместно с Емил Георгиев
„Любимец №13“ (1958)
„Бъди щастлива, Ани“ (1960)
„Специалист по всичко“ (1962)
„Невероятна история“ (1964)
„Старинната монета“ (1965)
„На всеки километър“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969)
„Мъже в командировка“ (1969)
„Петимата от Моби Дик“ (1969)
„Таралежите се раждат без бодли“ (1971)
„С деца на море“ (1972)
„Капитан Петко войвода“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981)
„Фалшификаторът от „Черния кос“ (3-сер. тв, 1983), съвместно с Атанас Бояджиев
„Време за път“ (1987)
„Неизчезващите“ (1998)
„Бащи и синове“ (1990)

Музика към театрални постановки

„Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски
„Волпоне“ от Бен Джонсън
„Двамата веронци“ от Шекспир
„Когато розите танцуват“ от Валери Петров
„Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка
„Пролятата чаша“ от Андрей Глоба
„Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев
„Скъперникът“ от Молиер
„Хитрините на Скапен“ от Молиер

Бележки

↑ www.dnevnik.bg
↑ Palieva, Anda. Stupel, Petar // New Grove Dictionary of Music and Musicians. 2nd. Т. 26. Macmillan Publishers Limited, 2001. с. 629.
↑ Ступел, Петър // Съюз на българските композитори. Посетен на 9 юни 2022.
↑ История на фестивала „Софийски муцикални седмици“ // Посетен на 27.02.2023.

Допълнителна литература

Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006.
Константин Илиев. „Слово и дело“, С., „ЛИК“, 1997
Венелин Кръстев. „Профили“, кн. 3, С., „Музика“, 1981
Йорданова, Красимира. Спомен за композитора Петър Ступел // Българско национално радио, 17 декември 2017. Посетен на 9 юни 2022.
Димитрова, Десислава. Петър Ступел: Стига ми, когато тръгна на път, да ме догони моя песен // Българско национално радио (Архивен фонд), 27 април 2018. Архивиран от оригинала на 2022-04-11. Посетен на 9 юни 2022.
Ступел, Петър // Съюз на българските композитори. Посетен на 9 юни 2022.