Петър Ступел

български композитор

Петър Исаев Ступел е български композитор.[2][3]

Петър Ступел
български композитор
Роден
Починал
30 ноември 1997 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Етносевреи в България[1]
Националност България
Учил вНационална музикална академия
Работилкомпозитор
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Литература
Жанроведетски стихове
Семейство
СъпругаЛидия Ступел
ДецаЮри Ступел
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е на 27 април 1923 г. в София в еврейско семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор Андрей Стоянов и композиция в курсовете по композиция (бъдещата катедра по композиция) при професор Панчо Владигеров. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по хармония в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“.[4]

Сред най-известните му творби е „Зайченцето бяло“. Съпруг е на певицата Лидия Ступел, за която пишат вокални творби композиторите Марин Големинов, Александър Райчев, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и др. Техен син е Юри Ступел – автор на музиката към много театрални постановки. Петър Ступел създава заедно с Димитър Николов Спасов „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване Лека нощ, деца.

 
Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища (42°42′46.52″ с. ш. 23°19′55.18″ и. д. / 42.712922° с. ш. 23.331994° и. д.)

Умира на 30 ноември 1997 г. в София.

Детски песни

редактиране

Хорови произведения

редактиране
  • „Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски
  • „Държава Пионерия“ (1975) – стихове Георги Струмски
  • „Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава
  • „Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца
  • „Златното момиче“ ­ (1959), за деца
  • „Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов
  • „Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш
  • „Царството на буквите“, за деца

Мюзикъли

редактиране
  • „Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев
  • „Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев
  • „Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров
  • „Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев

Забавни песни

редактиране
  • „Веселина“, стихове Радой Ралин
  • „Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, I награда на „Златният Орфей“, 1969
  • „Морето“, стихове Борис Априлов
  • „Моряшки спомен“, Емил Димитров
  • „Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев
  • „Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев
  • „Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев
  • „Питам те“, стихове Георги Джагаров
  • „С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, II награда на „Златният Орфей“, 1972
  • „Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов
  • „Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин

Музика към филми

редактиране
  • „Две победи“ (1956), съвместно с Емил Георгиев
  • „Любимец №13“ (1958)
  • „Бъди щастлива, Ани“ (1960)
  • „Специалист по всичко“ (1962)
  • „Невероятна история“ (1964)
  • „Старинната монета“ (1965)
  • „На всеки километър“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969)
  • „Мъже в командировка“ (1969)
  • „Петимата от Моби Дик“ (1969)
  • „Таралежите се раждат без бодли“ (1971)
  • „С деца на море“ (1972)
  • „Капитан Петко войвода“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981)
  • Фалшификаторът от „Черния кос“ (3-сер. тв, 1983), съвместно с Атанас Бояджиев
  • „Време за път“ (1987)
  • „Неизчезващите“ (1998)
  • „Бащи и синове“ (1990)

Музика към театрални постановки

редактиране
  • „Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски
  • „Волпоне“ от Бен Джонсън
  • „Двамата веронци“ от Шекспир
  • „Когато розите танцуват“ от Валери Петров
  • „Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка
  • „Пролятата чаша“ от Андрей Глоба
  • „Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев
  • „Скъперникът“ от Молиер
  • „Хитрините на Скапен“ от Молиер
  1. www.dnevnik.bg
  2. Palieva, Anda. Stupel, Petar // New Grove Dictionary of Music and Musicians. 2nd. Т. 26. Macmillan Publishers Limited, 2001. с. 629.
  3. Ступел, Петър // Съюз на българските композитори. Посетен на 9 юни 2022.
  4. История на фестивала „Софийски муцикални седмици“ // Посетен на 27.02.2023.

Допълнителна литература

редактиране

Външни препратки

редактиране