Отваря главното меню
Петър Стъпов
български писател
Роден: 25 юли 1910 г.
Починал: 18 януари 1992 г. (81 г.)

Петър Иванов Стъпов е български учител, писател, читалищен деец, редактор на периодични литературни издания.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели от провинцията и драматург на Народния театър за селото. Автор е на исторически романи, повести, разкази, новели.

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 25 юли 1910 г. в Ески Джумая (днес Търговище). Началното и прогимназиалното си образование получава в родния град. През 1925 г. постъпва в Педагогическото училище в град Шумен.

През 1928 г. 2 негови стихотворения са отпечатани във вестник "Глобус" (София). Свои стихотворения, разкази и статии помества и в ученическия вестник "Слънчогледи".

През 1930 г. след дипломирането си постъпва като начален учител в Търговище. Работи активно в читалище "Напредък" като библиотекар и ръководител на самодейна театрална трупа. Редактира местни издания: "Обществена трибуна", "Нови дни", "Хоризонт", "Напредък", "Подем" и др. (15 декември 1930 – 20 февруари 1942).

На 3 март 1934 г. е избран за член на Управителния съвет на Съюза на писателите от провинцията. През 1936 г. става секретар на новото ръководство на Околийския читалищен съюз в Търговище. Финансов инспектор в Окръжната инспекция на професиите в София (20 февруари 1942 – 1 ноември 1944), служител в Министерството на информацията (1 ноември 1944 – 1 ноември 1945). Главен редактор на вестник "Септемврийче" (юни 1945 – януари 1950). От 1946 до 1947 г. е редактор на литературните вестници "Лост" и "Стожер". Драматург в Народния театър за селото, София (15 февруари 1951 - 1 януари 1953). От 1954 до 1957 г. е секретар на секция "Детски писатели" в СБП. Сред основателите и заместник главен редактор на списание "Картинна галерия" (1957 – 1971). През 1972 г. се пенсионира. През 1973 г. става член на Националния комитет за трезвеност. Умира в град София на 18 януари 1992 г.

БиблиографияРедактиране

  • "Знаменосецът" (1942) – биографичен роман
  • "Врагове" (1947) – роман
  • "Ятакът" (1951) – роман
  • "Кръжок" (1956) – роман
  • "Най-скъпото" (1957) – разкази
  • "Тайната на кораба Пирин" (1956) – роман
  • "Гласове от вековете" (1958) – повест
  • "Дядо Иван иде..." (1958) – разкази
  • "Живот с надежда" (1962) – роман
  • "Чисти очи" (1962) – разкази
  • "Човекът от трамвая" (1964) – разкази
  • "Гости от Мион" (1965) – роман
  • "Пътешествието на Ани" (1965) – приказка
  • "Среща с непозната" (1965) – разкази
  • "Ятакът" (1966) – роман
  • "Златният пръстен" (1969) – повест
  • "Семир се завръща" (1969) – роман
  • "Арестуваната камбана" (1970) – разкази
  • "Момчето от отряда" (1970) – повести и разкази
  • "Слънце над Шипка" (1970) – повести и разкази
  • "Когато бяхме изобретатели" (1973) – разкази
  • "Голямото богатство" (1975) – сборник
  • "Ело справедливия" (1975) – роман
  • "На оръжия, братя" (1976) – исторически разкази
  • "Това упорито момче"(1976) – роман
  • "Барабанът" (1978) – разкази
  • "Всички на оръжие" (1978) – повест
  • "Георги Данчов зографина" (1979) – роман
  • "Мечът с червения рубин" (1981) – роман
  • "Крилатият войвода" (1982) – разказ
  • "Кога ще порастна?" (1983) – приказки
  • "Шепа злато" (1984) – повест
  • "Моите верни приятели" (1986) – разкази
  • "Приключенията на Мечо, Лиса и Вълчо" (1986) – приказка
  • "В зимната нощ" (1991) – повест

ПсевдонимиРедактиране

Петър С., Петя Митин, П. Митин, Владимир Петров, Петис, Пивас, Пиедо, Труч, Репортер №3, Ра-Ра, Перотон, Спектър, Човек, Ганг Цо Лин, Петър Ноев, Антей, П. Джумалиев

Външни препраткиРедактиране