Търговище
- Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.
Търго̀вище (до 1934 г. – Ескѝ Джумая̀)[2] е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на община Търговище и област Търговище. Населението на града според преброяването през 2021 г. е 33 401 жители, с което се нарежда на 25-то място по численост на населението сред градовете в България.[3]
Търговище | ||||
---|---|---|---|---|
Отгоре надолу, отляво надясно: Панорамен изглед на Търговище от паметника над парк „Юкя“, 5 юли 2006 г. • Изглед от високо към южната част на града през 2015 г. | ||||
Общи данни | ||||
Население | 39 998 души[1] (15 септември 2022 г.) 458 души/km² | |||
Землище | 87,43 km² | |||
Надм. височина | 170 m | |||
Пощ. код | 7700 | |||
Тел. код | (+359) 601 | |||
МПС код | Т | |||
ЕКАТТЕ | 73626 | |||
Администрация | ||||
Държава | България | |||
Област | Търговище | |||
Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ) | |||
Уебсайт | www.targovishte.bg | |||
Търговище в Общомедия |



ГеографияРедактиране
МестоположениеРедактиране
Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 339 km североизточно от София, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 km) и Русе (100 km), както и големи икономически центрове, като Шумен, Търново и Русе, го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокият релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Географските координати на града са 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение спомага градът да се оформи като оживен пазар.[4]
Административно делениеРедактиране
Град Търговище е административен център на община и област Търговище. Градът се състои от отделни квартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони.
Карта | Квартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони | |
---|---|---|
Жилищни комплекси | Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток 1 | |
Квартали | Боровец, Бряг, Вароша, Въбел, Калково, Малчо Малчев, Център | |
Паркове | Боровец, Борово око, Градска градина, Гробищен парк, Роден кът, Юкя | |
Вилни зони | Аврамови лозя, Драката, Кованлъка, Серсема, Чокята, Юкя |
ПарковеРедактиране
През 1932 г. е създаден парк „Борово око“.[5] В края на 1970-те години е изграден парк „Роден кът“.[6]
Изглед от парк „Борово око“ през октомври 2022 г.
Изглед от парк „Роден кът“ през октомври 2022 г.
ИсторияРедактиране
ДревностРедактиране
Археологически разкопки в района на Търговище разкриват богата многовековна история, основно място в която заема обособената материална култура „Поляница“ от V-IV хилядолетие пр.н.е. Разкрити са девет селищни могили:
- Селищна могила Текето, населявана през халколита, разположена върху невисоко плато на 3,5 км югоизточно от града в квартал Кос, между реките Калайджи дере и Умник.
- Селище от неолита, разположено на 3,5 км югоизточно от града южно от селищната могила Текето.
- Селище от халколита, разположено в квартал Михаил Петров.
- Селище от ранния неолит, наречено „Поляница – платото“, разположено на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова.
- Селищна могила „Поляница – платото“, населявано трайно през ранния, средния, късния халколит, ранножелязната и късносредновековната епоха. Осем жилищни хоризонта с дебелина на културния пласт 3,5 м със специфини находки идолна пластика. Могилата е разположена на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. На 200 м северозападно от селищната могила се намира некропол от ранния и средния халколит. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова.
- Селищна могила Търговище – Гарата – датирана от халколита, разположена на 0,5 км североизточно от града, на брега на река Врана, вляво от шосето за Шумен, с диаметър около 100 м и височина 10 – 12 м. Идентифицирана от Васил Миков.
- Селищна могила Омуртаг, от средния и късния халколит, разположена южно от града, вляво от шосето за Омуртаг на брега на река Врана. Съставена е от 4 жилищни хоризонта.
- Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 2 м, разположена на 2 км югозападно от квартал Михаил Петров в горичката, вдясно от черния път.
- Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 4 м, разположена на 3 км северозападно от кв. Михаил Петров.[7]
АнтичностРедактиране
Археологическите сведения в района на днешния град доказват останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.) и селище от римската епоха (II-IV век). От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. Земите на Търговищка област, както и териториите на цялата днешна Североизточна България са населени от многобройните гетски племена. В средата на V в. пр.н.е те са част от състава на Одриското царство, по-късно са съюзници на Александър Македонски, а през III–I в. пр.н.е живеят самостоятелно. На територията на Търговищка област са открити многобройни находки съдържащи тракийско въоръжение. В началото на I в. Римската империя завладява Балканския полуостров, а земите на днешна Търговищка област влизат в състава на провинция Долна Мизия. Античните автори не са отбелязали градове в Търговищкия регион, но с оглед значителните размери на селищата край селата Горско Абланово и Ковачевец и откритите там археологически материали, може да се твърди, че те са имали градски облик.[8]
СредновековиеРедактиране
Археологическите сведения доказват останки от селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). От намерените край града монети, керамика, битови изделия, се съди за връзките и голямото влияние на центровете Никополис ад Иструм (дн. Великотърновско) и Марцианополис (дн. Варненско). През 5-и и 6 век, характерни стават непрекъснатите набези на варварските племена от север. Император Юстиниан строи редица крепости и стени по тези места. Днешният Търговищки проход през средновековието е обезпечен от подобно укрепление на пътя между Долна Мизия и Тракия. В най-високия край на късноантичната крепост са открити останки от църква от V век, която изглежда продължава да се използва и през Средновековието.[9]
Намерени са останки от селище от Първата българска държава – крепостта Сборище. Според най-нови изследвания, знаменитата битка между кан Крум и император Никифор през 811 г. се е състояла в Търговищкия проход, вместо наложената версия за Върбишкия проход. За това се съди по надпис на каменна плоча намерен край Мисионис. На него ясно се вижда изписването „кан“, т.е. хан, а датировката му е някъде от началото на 9 век. Камъкът е открит преди години на крепостта, но едва сега учените са се заели с разчитането му. Първите податки насочват към това, че през 9 – 10 в. по тези земи на Първото българско царство е имало укрепени крепости, които всъщност са останали още от византийско време и нашите предшественици са ползвали с малко подобрения, оставяйки знаци върху камъните. Този надпис, открита амфора със символа на рода Дуло, редом с изрисуваните върху камък животни, намерени още от проф. Димитър Овчаров, директно препращат към версията, че край Търговище е „Крумовото кале“, както бе известна крепостта Мисионис в народните предания. Напълно възможно е през юли 811 г. именно тук, в прохода Боаза хан Крум да е посрещнал и разбил 60 хилядната византийска войска, водена от василевса Никифор І Геник. Оттук води най-прекият път за Средец, тръгвайки от ограбената Плиска. Освен това в калето са открити множество останки от стрели от различни периоди, което означава, че на това място са се водили тежки сражения. Намерени са също селище и крепост от Втората българска държава.
Османо-турски периодРедактиране
От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.[4]
Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развивали се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др., като скоро след това градът станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Градът има своето място в националноосвободителното движение.[4]
Стилиян Чилингиров цитира думите на Мидхат паша при посещение в града, на което той говори пред свои хора:
„ | – Има ли българи ратаи при турците? – Няма. – А турци ратаи при българите? – Във всяка къща по двама, трима. – Е, как могат българите да бъдат рая, когато те имат търговията и занаятите в ръцете си и като всичко хубаво в града е тяхно? |
“ |
Унгарският пътешественик етнограф и художник Феликс Каниц, при посещението си в града в навечерието на Освобождението, споменава че той е преимуществено мюсюлмански, с осем турски махали от около 1400 къщи и три български махали с около 400 къщи. Според него българските били по-солидно построени, отколкото турските.
През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов (Куруто) – знаменосец на Ботевата чета.
ОсвобождениеРедактиране
С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът, чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50 – 60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350 – 400 души. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.
В книгата „Страданието на Българите“, издадена в Пловдив през 1889 г., се описва:
„ | ...след като турците отдалечили от града семействата си, под предводителството на Къзили Юсуфа, Инджили Оглу Ахмеда, Кючук-Али Иджун Ахмеда с едно отделение войска и черкези, запалили чаршията и българската махала откъм десния бряг на дола Врана, впуснали се с пушки и голи ножове в ръце, мъчили за пари и изтезавали, жени безчестели, моми изнасилвали, на майки из ръцете деца грабили и на две ги разсичали, трудни жени разпаряли и рожбата им убивали, на старците ушите рязали, на някои с ножовете си очите извъртявали и най-после с пушка или нож ги умъртвявали. | “ |
Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група – Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Казимир Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си.[10]
Следосвобожденски период (1878 – 1944)Редактиране
През 1934 година градът е преименуван на Търговище, както е и до днес.
НаселениеРедактиране
Брой и динамикаРедактиране
Според последното преброяване през 2021 г. населението на града е 33 401 души (или 68,06% от населението на общината и 34,03% от населението на областта.).
В периода преди освобождението населението стремително нараства. След Освобождението до 1944 г. тази тенденция се запазва. Според първото преброяване от 1887 градът има 8519 души, през 1946 – 10 561 души. След началото на индустриализацията през 1950-те години, населението главно механично, нараства с много бързи темпове, като през 1985 г. достига до 46 522 души.
Според преброяването от 1885 година в града живеят 9558 души, от които 5976 турци, 3250 българи, 331 цигани и един евреин. Българите живеели във „Варуш махала“ (днес част от квартал Вароша).
Численост на населението според преброяванията в периода от 1934 до 2021 г.:[11][12]
| ![]() |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 37 611 | 100,00 |
Българи | 27 825 | 73,98 |
Турци | 6 222 | 16,54 |
Цигани | 633 | 1,68 |
Други | 138 | 0,36 |
Не се самоопределят | 235 | 0,62 |
Неотговорили | 2 558 | 6,80 |
Образователна структураРедактиране
В града функционират 8 гимназии, 4 основни училища и 1 помощно училище.
ГимназииРедактиране
Изображение | Наименование | Година на основаване |
Брой ученици |
Директор | Адрес | Уебсайт |
1-во средно училище „Свети Седмочисленици“ |
1846 г. | 1200 | Севдалина Зафирова | ул. „Капитан Данаджиев“ № 22 | 1su-tg.com; 1sou-tg.ucoz.net | |
2-ро средно училище „Професор Никола Маринов“ |
1970 г. | 1500 | Анета Куманова | ул. „Трайко Китанчев“ № 39 | 2su-tg.com; 2sou-tg.ucoz.com | |
ПГИИ „Джон Атанасов“ | 1970 г. | 530 | Георги Николов | ул. „Братя Миладинови“ № 42 | pgii-targovishte.com | |
ПГТХВТ „Алеко Константинов“ | 1960 г. | Йордан Шиваров | бул. „29 януари“ № 10 | pgthvt-tg.com | ||
ПТГ „Цар Симеон Велики“ | 1965 г. | Николай Николов | ул. „Александър Стамболийски“ № 29 | ptgtg.ucoz.com | ||
Професионална гимназия по електротехника и строителство |
2000 г. | Иваничка Дянкова | бул. „Александър Стамболийски“ № 27 | pges-tg.com | ||
Професионална гимназия по земеделие |
1952 г. | Стела Стефанова | ул. „Цар Симеон“ № 27 | |||
Спортно училище „Никола Симов“ |
1985 г. | 126 (2021/2022) |
Надежда Пенева Коева (от 2020 г.) |
ул. „Цар Симеон“ п.к. 134 | sportno-nsimov.com |
Основни училищаРедактиране
Изображение | Наименование | Година на основаване |
Брой ученици |
Директор | Адрес | Уебсайт |
1-во основно училище „Христо Ботев“ |
1846 г. | Димитър Алексиев | ул. „Иван Вазов“ № 2 | 1ou.ucoz.com | ||
2-ро основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ |
275 (2007/2008) |
Таня Петкова | ул. „Руен“ №19 | |||
3-то основно училище „Петко Рачов Славейков“ |
1979 г. | Наталия Миланова | ул. „Бяло море“ № 24 | 3ou-tg.ucoz.ru; 3ou-tg.com | ||
4-то основно училище „Иван Вазов“ |
1988 г. | Бойка Йорданова Сотирова (от 2010 г.) |
жк. Запад 2 | 4ou-tg.com |
Помощно училищеРедактиране
Детски градини и яслиРедактиране
- Детски градини: „Пчелица“, №7 „Снежанка“, №1 „Веселушко“, №2 „Осми Март“, №11, „Пролет“, №8 „Слънце“, „Приказка“.
- Детски ясли: №1 „Първи юни“, №2, №3 „Мечо Пух“, №5.
РелигияРедактиране
Делът на православните християни в града е 70,5%, а на мюсюлманите – 22,8%. В Търговище функционират три православни църкви и една джамия (Сахат джамия).
Градът е център на Търговищката духовна околия към Варненска и Великопреславска епархия на Българската православна църква, която има 3 църкви („Свети Иван Рилски“, „Успение Богородично“, „Света Троица“) и 2 параклиса („Свети Димитър“, „Св. Григорий Богослов“) в територията на града.
ХрамовеРедактиране
Изображение | Храм | Вид на храма | Изграждане | Адрес |
„Успение Богородично“ | православна църква | 1847 – 1851 г. | ул. „Любен Каравелов“ №15, квартал „Вароша“ | |
„Свети Иван Рилски“ | православна църква | 1912 – 1936 г. | ||
„Света Троица“ | православна църква | 1912 – 1818 г. | квартал „Въбел“ | |
Сахат джамия | джамия | 1722 г. | ул. „Уилям Гладстон“ №4А |
ПолитикаРедактиране
КметРедактиране
Първи кмет на града след освобождението на България е сливенският възрожденец Христо Самсаров. Кметове в периода след падането на комунистическия режим са Петър Карагеоргиев (1990 – 1999) и Красимир Мирев (1999 – 2015), и двамата издигани от БСП, която е наследник на БКП. През 2015 г. за кмет е избран д-р Дарин Димитров, издигнат от листата на ГЕРБ.
Общински съветРедактиране
Сградата на Общински съвет – Търговище е разположена срещу площад „Свобода“. Общинския съвет се състои от 33 места. На последните местни избори през 2019 г. общински съветници получават: ДПС – 14, ГЕРБ – 13, местна коалиция „БСП за България“ (БСП за България и АБВ) – 5 и местна коалиция движение „Заедно за промяна“ – 1. Избрани общински съветници са:[14]
Име | Партия или коалиция |
---|---|
Хамди Мехмедов Илиязов | ДПС |
Емине Феимова Якубова | ДПС |
Танер Исмаилов Ахмедов | ДПС |
Хабибе Мехмедова Рамаданова | ДПС |
Синан Еролов Самиев | ДПС |
Селиме Хюсеинова Азиз | ДПС |
Мехмед Орлинов Младенов | ДПС |
Сюзан Сейфетинова Мехмедова | ДПС |
Емрах Ерджанов Шюкриев | ДПС |
Ипек Бюлентова Юсуфова | ДПС |
Актер Недретова Шакирова | ДПС |
Сунай Кемалов Хасанов | ДПС |
Тахир Джемалов Тахиров | ДПС |
Алдин Андонов Топалов | ДПС |
Дарин Иванов Димитров | ГЕРБ |
Дарина Йорданова Костова | ГЕРБ |
Гергана Руменова Цонева | ГЕРБ |
Димчо Тодоров Димов | ГЕРБ |
Анета Иванова Куманова | ГЕРБ |
Таня Димитрова Станкова | ГЕРБ |
Мария Димитрова Николова | ГЕРБ |
Турхан Билял Хаджиибрямолу | ГЕРБ |
Никола Стоянов Найденов | ГЕРБ |
Весела Димова Василева | ГЕРБ |
Христо Стойнев Харалампиев | ГЕРБ |
Пламен Владимиров Белколев | ГЕРБ |
Борис Костадинов Димитров | ГЕРБ |
Рая Георгиева Матева | МК „БСП за България“ |
Светослав Иванов Стефанов | МК „БСП за България“ |
Емил Александров Димитров | МК „БСП за България“ |
Илия Светлозаров Илиев | МК „БСП за България“ |
Диян Русев Дечев | МК „БСП за България“ |
Петър Данчев Илиев | МК движение „Заедно за промяна“ |
Международни контактиРедактиране
Търговище има 9 побратимени града:[15]
Емблема | Град | Държава | Година |
Котбус | Германия | 1988 | |
Търговище | Румъния | 1999 | |
Козани | Гърция | 2002 | |
Санта Мария да Фейра | Португалия | ||
Ватерлоо | САЩ | ||
Смоленск | Русия | 2003 | |
Краснодар | Русия | 2004 | |
Болград | Украйна | 2009 | |
Сюрен | Франция | 2011 |
ИкономикаРедактиране
ЗаетостРедактиране
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Най-големите работодатели в града са „ЕнерСис“ АД – 880 работници, „Божур 2000“ АД – 420 работници, „Винпром Търговище“ АД – 340 работници, „Кока-Кола ХБК България“ АД – 330 работници (2003), „Тракия глас България“ ЕАД – 2600 работници (2008), „Терем-Хан Крум“ ЕООД – 628 работници (2009), „Мебел Стил“ ООД – 550 работници (2009), „Дже те ка“ ООД – 220 работници, „Корабно оборудване Н. Симов“ АД – 200 работници, „Мизия Милк“ ООД – 100 работници, „Мебели Лито“ АД – 140 работници, „Гласко“ ООД – 210 работници, „Агроелит – Митов“ – 250 работници, „БКС Търговище“ – 200 работници, „Кауфланд“ & Лидъл & ЦБА – 250 работници, „Екотранс“ – 100 работници и други.
Първичен секторРедактиране
Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: Обработка на текста, преместване на съдържанието което се отнася за Търговище (община) и добавяне на източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
В него водещо място заема селското стопанство. Под влияние на различни фактори селското стопанство в община Търговище има многоотраслов характер с растениевъдно-животновъдната насоченост. Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината. Земеделските територии заемат площ от 474 537 дка. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри. Има значително търсене на пшеница, както от местни производители на брашно (в общината има 4 мелници) така и от търговски фирми от други райони на страната, извършващи експорт на селскостопанска продукция. Основните култури са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Те заемат 55% от земеделските територии. Освен традиционните култури, се отглеждат и тритикале, маслодайна рапица, ръж, пролетен ечемик, овес, фуражен грах, сорго, захарно цвекло, картофи.
Производството на технически култури, особено на захарно цвекло и тютюн, през последните години значително намалява поради отдалечеността на преработващите предприятия.
Тютюнопроизводството и цвеклопроизводството, имащи традиции в селата Драгановец, Вардун, Буховци, Пресяк, Подгорица, Дългач и Руец, са преустановени. Зеленчукопроизводството преди години е било основен поминък на населението в някои населени места на общината. Поради спиране на работата на консервния комбинат и проблеми с напояването, и това производство е почти изоставено. През последните години има повишен интерес към трайните насаждения.
Състоянието на съществуващите се подобрява и се създават нови – вишни, череши, сливи, ягоди и малини. Създават се добри предпоставки за увеличено производство през следващите години. Качеството на продукцията е в състояние да задоволи изискванията на европейския пазар, но са нужни още инвестиции в модерни преработващи мощности. Плододаващите овощни насаждения заемат площи от 4513 дка, от тях: сливи 32,8%, ягоди 15,5%, малини 14,5%, ябълки 13,1%, череши 9,7%, вишни 8,8%, праскови 3,5%, кайсии 1,8% и круши 0,5%.
Новосъздадените трайни насаждения през стопанската 2003/2004 г. почти удвояват площите им (4275 дка, или 94,7% от заварените). Лозарството е обект на специално внимание. Преобладава производството на винено грозде. Местният винзавод – ЛВК „Винпром“ АД – Търговище изкупува продукцията и създава стимули за добро поддържане на лозята (и след възстановяването на собствеността). Необходими са инвестиции за създаването на повече насаждения с качествени, предимно бели сортове, за отглеждането на които има много подходящи климатични условия. Производството на грозде и качествени вина, печелещи награди на международни изложби и конкурси, създава възможност за развитието и на винения туризъм.
Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство. Освен суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Говедовъдството е съсредоточено изцяло в личните стопанства, където се отглеждат от 1 до 5 крави. Едва в един процент от фермите има над 20 крави, което прави сектора нерентабилен. Регистрираното производство на мляко възлиза на 4890 х.л. За последната година се наблюдава спад както в броя на животните, така и в средната им продуктивност, а от там и в произведената продукция. Биволовъдството е сравнително слабо застъпено. В личните стопанства се отглеждат около 66 биволици с тенденция към увеличение.
От тях е получено 7,7 хил.л биволско мляко. В последните години се наблюдава интерес към този вид животни, поради факта че са устойчиви на заболявания и добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е повишеното търсене на екологично чисти продукти за нуждите на пазара. Наблюдава се колеблива тенденция към увеличение, но ниската ефективност при сегашните породи и начин на отглеждане, поставят под съмнение този клон на животновъдството. Козевъдството допълва фонда на натуралните стопанства.
Свиневъдството е застъпено основно в частния сектор. Тревожен е спадът му с повече от 20 % спрямо предходната година. Птицевъдството също бележи спад. Перспективно е внедряването на хибридни линии с висок генетичен потенциал и добри репродуктивни показатели. Демонстриран е интерес към отглеждането на нетрадиционни за региона и страната птици. На територията на кметство Дралфа има създадена ферма за отглеждане на щрауси (25 възрастни и 30 подрастващи).
Пчеларството се развива бързо. През последните 4 години, броят на пчелните семейства се увеличава с 2,1 пъти и достига 10 044. Проблем остава сертифицирането на меда и защитата на „справедлива“ изкупна цена.
Вторичен секторРедактиране
Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: Обработка на текста, преместване на съдържанието което се отнася за Търговище (община) и добавяне на източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
През 90-те години промишленото производство в общината изживя тежка криза. Изчезването на големите предприятия или модифицирането им в малки, с различен производствен профил производства, разкъсване на връзките между тях, изгубването на експортни позиции имат силно негативни социално-икономически последици за общината. Производството на хранителни продукти и напитки е с най-висок принос –71,1% от продукцията на промишлените предприятия за 2003 г.
Добре развито е винопроизводството и производството на безалкохолни напитки. В последните години успешно се развива и млекопреработването. С инвестиции по линията на Предприсъединителните фондове на ЕС – Програма „САПАРД“ в общината са изградени Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Търговище. Текстилната и шивашка промишленост има силни традиции в общината. Формира 13,3% от промишлената продукция. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме. Сериозно е намалял делът на отрасъл „машиностроене“, който в миналото е бил водещ в икономиката на общината. Не е приватизирана държавната фирма „Терем – Хан Крум“ ЕООД, чието бъдеще до голяма степен ще определи и развитието на отрасъла. Дървопреработването също изживява криза. От ДК „Славиния“ функционира единствено „Стария дъб“ ООД. В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен позициите си. Водещо предприятие е „Мебел стил“ ООД. Отрасъл строителство постепенно излиза от кризата. Около 5 – 6 от фирмите са утвърдени и поддържат обекти и извън общината – „Стрем“ ООД, „Поляница“ АД, „Радита“ АД и др. В община Търговище се слага началото на изцяло нов отрасъл от химическата промишленост, а именно „производство и преработка на стъкло“.
Производство и преработка на стъклоРедактиране
През април 2003 г. холдинга „Шишеджам“ връчва официално „Писмо за намерение“ към правителството на Симеон Сакскобурготски за изграждането на завод за производство и преработка на стъкло в България, като първоначално компанията възнамерява да построи завода си в Русе, но след направен анализ е решено той да бъде в Търговище. Правителството решава да предостави имот – частна държавна собственост, с площ 840,495 декара в квартал Въбел на „Тракия глас България“ ЕАД.[16] В началото на януари 2004 г. е организирана среща с холдинга Шишеджам, при която е сключено споразумение за строеж на завод за стъкло в Търговище.[17]
През юли 2005 г. е отворен първият завод на Шишеджам в Търговище, който е за домакинско стъкло с марката „Пашабахче“.[18] През март 2006 г. дъщерното дружество „Тракия Глас България” ЕАД отворя втори завод в Търговище, за производство на плоско стъкло.[19] През февруари 2011 г. е открит завод за производство на автомобилни стъкла, като при откриването му постъпват на работа 130 души.[20]
Третичен секторРедактиране
ТърговияРедактиране
По-големи магазини на хранителни вериги в Търговище са Кауфланд – 1, Булмаг – 4 и Лидл – 1.
ТранспортРедактиране
Въздушен транспортРедактиране
До 10 ноември 1999 г., на 15 км от града, в землището на село Буховци се е намирало Летище Търговище. В началото на 1998 г. е закрито за полети. До 1989 г. летището е осъществявало редовни полети за София.
Автобусен транспортРедактиране
Автогара Търговище е разположена на бул. „Никола Маринов“ №5. Тя е собственост на „Търговище Автотранспорт“ ЕООД. Обслужва направления до основни административни центрове на страната.
Градски транспортРедактиране
Линии на градския транспорт и местата на техните спирки:
- № 3: ЖП гара – ул. „29 януари“ – ул. „Гладстон“ – ул. „Хаджи Димитър“ – бул. „Митрополит Андрей“ – ул. „Трети март“ – бул. „Трайко Китанчев“ – бул. „Александър Стамболийски“ – кв. Въбел (31 курса в двете посоки на ден, в интервала между 5:30 – 6:00 и 22:23 – 20:45 ч., през половин час)[21]
- № 4: ЖП гара – ул. „29 януари“ – бул. „Васил Левски“ – ул. „Кюстенджа“ – ул. „Паисий“ – бул. „Митрополит Андрей“ – бул. „Александър Стамболийски“ – бул. „Трайко Китанчев“ – Гаражи (кв. Запад 2) – Канала – КАТ – Язовира – Момина чешма (вилна зона „Кованлъка“) – Ягода – местност „Парка“ (в Преславската планина) – Обръщало;
6:10, 7:30, 8:50, 12:20, 14:50, 17:30 часа (Зимно делнично време: 1 ноември – 30 април); 6:10, 7:30, 8:50, 12:20, 14:50, 17:30, 18:50 часа (Лятно делнично и празнично време: 1 май – 31 октомври); 7:30, 8:50, 12:20, 14:50, 17:30 часа (Зимно празнично време: 11 ноември – 30 април)[22] - № 6: Болницата – кв. Бряг – с. Съединение; от 8:30, 12:45, 16:30, 17:45, 19:00 часа (Целогодишно делнично)[23]
- № 10: ЖП гара – ул. „29 януари“ – ул. „Гладстон“ – ул. „Хаджи Димитър“ – бул. „Митрополит Андрей“ – ул. „Трети март“ – Гаражи (кв. Запад 2) – бюл. „Сюрен“ – бул. „Трайко Китанчев“ – бул. „Александър Стамболийски“ – кв. Запад 3 (Интервали на движение: Делнично от 7:00 до 8:00 ч. на 7-9 минути, от 19:30 до 21:00 ч. на 14-16 минути, през останалото време на 9-11 минути; Празнично от 7:00 до 8:00 ч. на 9-11 минути, през останалото време на 14-16 минути)[24]
- № 11: с. кв. Запад 3 – бул. „Александър Стамболийски“ – бул. „Трайко Китанчев“ – кв. Запад 2 – ул. „Трети март“ – ул. „Паисий“ – Гробищен парк (Изпълнява се само празнично. От кв. Запад 3 тръгва от 8:30 ч. и 9:30 ч., от Гробищен парк час на тръгва в 10:30 ч.)[25]
Железопътен транспортРедактиране
През територията на града минава железопътна линия №2, между София и Варна. Участъкът свързващ Търговище е построен през 1899 г.[26] Преминават бързи влакове, също така и пътнически между Горна Оряховица и Шумен. Железопътна гара Търговище е разположена в северната част на града, на улица „29–ти януари“ в „Индустриална зона“. Тя осигурява нормален режим на приемане и изпращане на пътници и товари до всички големи центрове в страната.
ЗдравеопазванеРедактиране
За здравеопазването на града се грижат редица здравни заведения – частни, общински и държавни.
Заведения за здравни услугиРедактиране
Болници:[27]
- МБАЛ Търговище – разположена на бул. „Сюрен“ №1, кв. Запад
- Специализирана очна болница и медицински център „д-р Тасков“ – разположена на ул. „Георги Бенковски“ №5
- Специализирана Хирургична Болница за активно лечение „Папуров“ – разположена на ул. „Пирин“ №16
Спешна медицинска помощ:[27]
- Спешна медицинска помощ – разположена на ул. „Васил Петлешков“ №27
Медицински центрове:[27]
- Диагностично консултативен център 1 – Търговище – разположен на ул. „Преслав“ №14
- Медицински център Вита-Ирис
- Център за психично здраве – разположен на бул. „Трайко Китанчев“
- Медицински център д-р Симеонов – разположена на ул. „Хаджи Димитър“ №2
- Медицински Център „Солигена“
- Медицински център – д-р Бонева – разположен на ул „Цар Иван Асен“ №5
МедииРедактиране
През 1945 г. е създадена служба „Високоговорителна уредба“ – Търговище, от 1951 г. работи Радиотранслационен възел – Търговище, след 1977 г. Градска радиоредакция, след 1989 г. Общинска радиоредакция, след 1993 г. Общинско Радио Търговище, от 2003 до 2012 г. „Ново Радио Търговище“.[28]
През 1995 г. се създава Юниън телевижън, която създава свой клон в Търговище. Програмите на телевизията съдържат филми, новини и собствени предавания. През 2000 г. кабелната мрежа на „Юниън телевижън“ е продадена на „Кейбъл България“ и телевизионният канал е преименуван на Ден ТВ. Започва излъчването на Ден – Търговище. През ноември 2003 г. Съветът за електронни медии заличава регистрацията на програма „Ден“ на „Юниън телевижън“. Като причина са посочени нарушения в предаването „От телефон до микрофон“ на Ник Щайн, в което, според председателя на СЕМ – Райчо Райков разпалва етническа вражда. През 2004 г. са закрити и регионалните канали на телевизия Ден.[29]
През 2000-те и 2010-те години с период на прекъсване излъчва телевизия Ер Джи Вижън (NRG Vision) – Търговище.[30]
Телевизия КИС 13 от Русе е единствен регионален телевизионен канал за областите Разград и Търговище. От 2003 г., чрез преки предавания и постоянните си кореспонденти, информира жителите на региона, отразявайки всички важни събития и обществени прояви. Телевизията следи на живо заседанията на Общински съвет – Търговище.[31]
На 16 април 1959 г. е създаден вестник „Знаме“.[32] През 1997 г. е създаден частния областен вестник „Търговищки новини“, в който от създаването му работи местния журналист Борислав Курдов.[33]
През 2008 г. бившия общински съветник Красимир Русев създава свой блог, а през 2018 г. създава своето авторско предаване „Думи от упор“, което излъчва в Ютюб.[34] В предаването изразява гражданска си позиция и анализира проблемите в Търговище и региона.[35]
На 14 май 2022 г. в Търговище е открит Национален пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА). Разположен е в центъра на града, в сградата на Областната администрация, на ул. „Стефан Караджа“ № 2.[36]
КултураРедактиране
МузеиРедактиране
Музеи в Търговище са:
- Свещарова къща – възрожденска къща музей, построена през 1860 г.
- Славейково училище – бивше възрожденско училище, построено през 1863 г. През 1963 г. е обявено за музей.
- Хаджиангелова къща – възрожденска къща музей, построена през 1863 г. Разположена е на ул. „Раковски“ № 14.
- Къща музей на Никола Симов-Куруто
Регионален исторически музейРедактиране
Регионалният исторически музей е създаден през 1951 г. През 1960 г. придобива статут на окръжен. Понастоящем той е регионален. Разположен е на бул. „Митрополит Андрей“ №2. Негов директор е Магдалена Жечева. Музеят е общоисторически, в структурата му влизат пет главни отдела:[37]
- Археология
- История на България XV – XIX век (обхваща по-голяма част от периодът на българските земи под османско иго)
- Нова и най-нова история (обхваща периодът на Третата българска държава)
- Етнография
- Фондове
Разполага с над 25000 музейни експоната. Четири са обектите на музея – Археологическа експозиция в старото училище „Хаджи Руси“, Етнографска експозиция в Хаджиангеловата къща, Къща музей на Никола Симов-Куруто, възрожденското училище „Свети Седмочисленици“. В първите три обекта експозициите са постоянни, а във възрожденското училище се представят временни експозиции. Музеят развива научноизследователска и издателска дейност. Организира образователни програми и археологически проучвания.[37]
ПаметнициРедактиране
Паметници в Търговище:
- Паметник на кан Крум (Конника) – монумент на кан Крум, разположен на 8 км от града, в местността „Крумово кале“ в прохода „Боаза“. Открит е през 1967 г. в местността „Юкя“ над града. Предизвиквайки, вълна негативни реакции относно неговото местоположение през 1977 г. е преместен където е и днес.[38]
- Паметник на Никола Симов – паметник на знаменосеца от четата на Христо Ботев – Никола Симов-Куруто, роден в Ески Джумая (Търговище). Открит е през 1963 г. пред площад „Независимост“, като през 1987 г. е демонтиран. През 1992 г., по предложение на общински съветници от БНРП се приема паметникът да бъде поставен. Монтиран е на 31 август 1993 г. зад Славейковото училище, на оживено кръстовище до реката.[39]
- Паметник на Казимир Ернрот – паметник на руския генерал от финландски произход Казимир Ернрот, участник в Руско-турската война, освободител на редица градове в североизточна България и пръв съветник на княз Александър Батенберг. Открит е през 2013 г. Разположен в [40]
- Паметник на Незнайния воин (Войнишки паметник) – увековечава 49 офицери, 67 подофицери и 825 войници от Търговище и околията, загинали във войните. През Сръбско-българската война (1885), Първата балканска война (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Допълнително е поставен релеф в памет на загиналите във войната на България срещу Третия Райх през 1945 г.[41]
- Паметник на българо-руската дружба – разположен в парк „Боровец“, на мястото на стари руски гробища. Той е посветен на загиналите в района руски, румънски, финландски и български войни по време на Освободителната война. Всяка година, по традиция, на 3 март, след тържественото издигане на българското знаме на централния площад „Свобода“, гражданите на града организират тържествено шествие до паметника, за да отдадат почит пред жертвите.[42]
- Паметник против фашизма – паметник на загиналите против фашизма, с изписани 39 имена от комунистическия режим в България. Разположен е в парк „Св. Иван Рилски“.[43]
- Бюст-паметник на Михаил Петров – командир на Търговищкият партизански отряд, който действа в околностите на Търговище и Разград по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Разположен е в Градската градина.[44]
- Бюст-паметник на Симеон Филипов – един от учредителите и деятелите на БРСДП. Разстрелян в гарнизонно стрелбище на 26 юни 1942 г. Разположен е в Градската градина.[45]
Държавен архивРедактиране
Държавен архив – Търговище е отдел в дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна. Създаден през март 1963 г. Към 1 януари 2017 г. общата фондова наличност на архива възлиза на 1122,55 линейни метра с 2401 фонда (2320 учрежденски и 81 лични) и общ брой 175 552 архивни единици, 3045 частични постъпления и 1665 спомена. Застрахователният фонд се състои от 433 735 кадъра негатив и 433 365 кадъра позитив на микрофилмирани документи.[46] Разположен е на ул. „Клисура“ №13 в квартал „Изток“.
БиблиотекаРедактиране
Регионална библиотека „Петър Стъпов“ е единствената общодостъпна библиотека с универсален фонд на територията на област Търговище. Тя носи името на писателят Петър Стъпов, роден в града.[47] През 1959 г. се преобразува в регионална библиотека с новото административно деление на България, когато Търговище става окръжен център. Библиотеката разполага с модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.[48]
ЧиталищеРедактиране
Образцово народно читалище „Напредък – 1864“ e единственото читалище в града. То е основано през 1864 г. През 2010 г. читалището се наименува на „Напредък – 1864“. В него развиват дейност съставите на: балетна формация „Търговище“, група за стари градски песни „Златни зари“, хор „Родна песен“, детска вокална група „Славейче“, балетна школа, детска музикална школа „Добри Христов“, клубно-кръжочна дейност.[48] Разположено е на площад „Стоян Мавродиев“ № 31.
ТеатриРедактиране
Куклен театърРедактиране
Държавния куклен театър е създаден от група ентусиасти през януари 1961 г. като самодеен състав към читалище „Напредък“. С разпореждане № 49/ 13 февруари 1975 г. от 1 октомври 1975 г. се обособява като Държавен куклен театър. Първата премиера се състои на 15 февруари 1961 г. – постановката „Вълшебният галош“. За 47 години са осъществени и изиграни повече от 160 постановки, пред повече от 2 300 000 зрители в град Търговище, и в над 100 селища в страната и чужбина. В репертоара на театъра присъстват произведения от класически и съвременни автори, от българската и световна куклена драматургия, както и от националния фолклор. Широко е жанровото разнообразие, диапазона на използваните изразни форми и средства, техниките за водене на кукли: от чисто куклен театър зад параван, куклена пантомима с импровизирани кукли, мюзикъл, изпълнения на живо и с кукли в естрадно-вариететен спектакъл, до чисто драматичен такъв. Заглавията се интерпретират актуално и модерно, сценографските решения са разнообразни и силно въздействащи, което определя своеобразния динамичен стил на спектаклите. Разположен е на ул. „Христо Ботев“ № 5.[49] От февруари 2023 г. негов директор е Атанас Димитров.[50]
Драматичен театърРедактиране
Драматичен театър – Търговище е държавен театър, основан в 1969 г., който създава собствена продукция и приема гостуващи трупи. Има собствена зала с 500 места и е домакин на два фестивала: Международен фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса“, който се провежда ежегодно през първата седмица на месец май, и „Дни на големия театър в малкия град“ през месец юни. Театъра се финансира смесено от Министерството на културата, Общината и собствени приходи.[51] Разположен е на ул. „Георги Бенковски“ №2,[52] срещу Градската градина. От юли 2021 г. негов директор е Владимир Петков.[53]
Изобразително изкуствоРедактиране
Художествената галерия в града носи името на Никола Маринов и е специализирана в събирането, съхраняването и експонирането на акварели.
В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18-годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Северна Македония, Чешката република, Германия и др.
Народни танциРедактиране
В града функционират професионален ансамбъл „Мизия“ (с професионални танцьори и оркестър), школа „Рождество Христово“ (с групи за деца и възрастни, начинаещи и напреднали), младежки ансамбъл към Обединен детски комплекс (съставен основно от ученици до 8-и клас) и детски ансамбъл „Шарено герданче“ към Младежки дом – Търговище.
Мажоретки и мажоретни съставиРедактиране
Някои училища имат собствени мажоретни състави, в които участие взимат деца от съответното училище, най-често под формата на свободно избираема подготовка. Търговище разполага и с частен мажоретен състав – мажоретки Flash Търговище[неработеща препратка], който се състои предимно от ученици до 8-и клас.
ТуризъмРедактиране
Туристическо дружество „Никола Симов“, създадено на 30 ноември 1903 г.
СпортРедактиране
Традиционно силни спортове през годините в града са били футбол, автомобилизъм, борба, тенис на маса, спортна стрелба, художествена гимнастика и др. Някои от футболните отбори, които представляват града са: ПФК „Светкавица“, „Боровец“ и „Въбел“.
Спортни клубовеРедактиране
Спортни клубове към 2021 г. в Търговище са:[54]
- Баскетболен клуб „Светкавица“
- Спортен клуб Бокс/Кик-бокс „Светкавица“
- Спортен клуб Бокс/Кик-бокс „Енерджи“
- Спортен клуб по вдигане на тежести „Светкавица“
- Волейболен клуб „Търговище“
- Спортен клуб по класическа, свободна и самбо борба „Олимпиец“
- Спортен клуб по Карате/Киокушинкай „Ояма“
- Спортен клуб по ловна стрелба „Мисионис – Търговище“
- Спортен клуб по охрана и сигурност „Бодигард секюрити“
- Спортен клуб по спортно ориентиране „Вариант 5“
- Спортен клуб по спортна гимнастика „Торнадо“
- Спортен клуб по спортна гимнастика и акробатика „Светкавица“
- Спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“
- Спортен клуб по тенис на маса „Пътинженеринг – Т Светкавица“
- Спортен клуб по тенис на корт „Тангра – 95“
- Спортен клуб по фитнес, културизъм „Пъмпинг Масълс“
- Спортен клуб по художествена гимнастика „Алегро“
- Спортен клуб по художествена гимнастика „Светкавица – Поляница“
- Спортен клуб по шахмат „Мисионис Търговище“
- „Спортен клуб за развитие: ММА, Бокс, Кикбокс и Муай Тай, Борба, Самбо, Джудо, ММА-Търговище“
- Регионален работнически клуб „Спорт и здраве“
- Футболен клуб „Светкавица – 2014“
- Футболен клуб „Светкавица“
- Спортен клуб по лека атлетика „Мисионис“
ЛичностиРедактиране
Никола Симов (Куруто)
(1845 – 1876)Васил Данаджиев
(1858 – 1885)Марин Касъров
(1858 – ?)Панайот Бърнев
(1859 – 1934)Михаил Радев
(1865 – 1922)Никола Стайчев
(1880 – 1955)Емануил Габровски
(1888 – 1969)Любен Саев
(1904 – 1993)
Редовни събитияРедактиране
- 29 януари – Освобождение на Търговище от османско иго[55]
- В средата на месец май всяка година се провежда традиционен панаир „Изложение Търговище“, познат като Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки. Той наследява провеждания през XVIII и XIX век в града Ескиджумайски панаир.[56]
- 14 май е определен през 2015 г. за празник на град Търговище (според решение на Общинския съвет от 27 март 2015 г.).[57] Преди това за празник на града се е смятал 29 януари, когато градът е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).[58]
ГалерияРедактиране
Фонтанът срещу сградата на Банка ДСК и общината
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ BULGARIA: Major Cities. // citypopulation.de. Посетен на 31 май 2023. (на английски)
- ↑ а б в Селски туризъм в град Търговище // Bgglobe.net
- ↑ „Парк и езеро „Борово око““. // gotargo.com. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ „Разкрасяваме амфитеатъра в парк „Роден кът” на 18 май“. // targovishte.tv, 14 май 2019. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
- ↑ Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 104 – 105.
- ↑ www.traditsiya.com
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 13 май 2020.
- ↑ „Bulgarian cities population“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2023. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 май 2023. (на английски)
- ↑ Резултати от изборите за Общински съвет – Търговище през 2019 г. // results.cik.bg, 2019. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ Побратимени градове в България Архив на оригинала от 2012-12-03 в archive.today // Namrb.org
- ↑ „Правителството дава имот в Търговище за завод на Шишеджам“. // investor.bg, 18 декември 2003. Посетен на 1 юни 2023. (на български)
- ↑ „'Шишеджам' влага $160 млн. край Търговище“. // vesti.bg, 14 януари 2004. Посетен на 1 юни 2023. (на български)
- ↑ „Шишеджам пусна първия си завод в Търговище“. // mediapool.bg, 27 юли 2005. Посетен на 1 юни 2023. (на български)
- ↑ „Шишеджам пусна производствената пещ за плоско стъкло в Търговище“. // investor.bg, 20 февруари 2006. Посетен на 1 юни 2023. (на български)
- ↑ „130 работни места ще осигури новият завод в Търговище“. // bnr.bg, 7 февруари 2011. Посетен на 1 юни 2023. (на български)
- ↑ Автобусна линия № 3. // avtogara-trg.com. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Автобусна линия № 4. // avtogara-trg.com. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Автобусна линия № 6. // avtogara-trg.com. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Автобусна линия № 10. // avtogara-trg.com. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Автобусна линия № 11. // avtogara-trg.com. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ „Схема на железопътната мрежа в България - ТРУ НОРД ООД“. // truenorth.bg, 5 октомври 2019. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ а б в Здравеопазване в Търговище. // targovishte.bg. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ Радио и телевизия в Търговище – Предавател България. // predavatel.com. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „Юниън телевижън / Телевизия Ден (1995-2004 г.)“. // predavatel.com. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „NRG Vision излъчва отново от април“. // targovishtebg.com, 24 март 2011. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „За нас – Телевизия КИС 13: Телевизията близо до теб!“. // kiss13.net, 9 януари 2018. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „На 16 април „Знаме“ става на 58 години“. // znametrg.com, 12 април 2017. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ Борислав Курдов. // darik.bg. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „Предстои шестото предаване на „Думи от упор“ на Красимир Русев“. // targovishtenews.com, 16 февруари 2019. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „14.12.2022 Част 3 - Красимир Русев - влогър“. // eurocom.bg, 14 декември 2022. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „БТА откри Национален пресклуб на Агенцията в Търговище“. // namegdana.com, 15 май 2022. Посетен на 1 юни 2023. (на български)
- ↑ а б Регионален исторически музей – Търговище. // museology.bg. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ „Конникът, Амазонката и градските легенди в Търговище“. // bta.bg, 20 октомври 2020. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ „Памет за Никола Симов-Куруто. Част 3“. // namegdana.com, 2 юни 2019. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ „Паметник на генерал Ернрот откриха в Търговище“. // bnr.bg, 22 ноември 2013. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Паметник на незнайния войн - Търговище. // opoznai.bg. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Паметник на българо-руската дружба. // inteleko.com, 10 март 2014. Посетен на 2 юни 2023. (на български)
- ↑ Паметник на загиналите против фашизма - Търговище. // opoznai.bg. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Бюст-паметник на Михаил Петров - Търговище. // opoznai.bg. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Бюст-паметник на Симеон Филипов - Търговище. // opoznai.bg. Посетен на 30 май 2023. (на български)
- ↑ Държавен архив – Търговище. // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26 октомври 2017 г.
- ↑ „Библиотеката в Търговище отбелязва 112 години от рождението на патрона си Петър Стъпов“. // bta.bg, 25 юли 2022. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ а б „November 2013 - Търговище - Екологията и Интелеко“. // inteleko.com, 26 ноември 2013. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ Държавен куклен театър – Търговище. // theatre.art.bg. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „Атанас Димитров е новият актьор в Държавен куклен театър -Търговище“. // namegdana.com, 25 февруари 2023. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ Драматичен театър – Търговище. // opoznai.bg. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ Драматичен театър – Търговище. // theatre.art.bg. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ „Владимир Петков е новият директор на Драматичен театър – Търговище“. // namegdana.com, 23 юли 2021. Посетен на 31 май 2023. (на български)
- ↑ Спорт в Търговище. // targovishte.bg. Посетен на 2 юни 2023. (на български)
- ↑ „Търговище празнува Освобождението си“. // bnr.bg, 29 януари 2023. Посетен на 2 юни 2023. (на български)
- ↑ „Откриха 244 Традиционен пролетен панаир в Търговище“. // namegdana.com, 8 май 2023. Посетен на 11 май 2023. (на български)
- ↑ 14 май е Празникът на Търговище
- ↑ Търговище чества официалния си празник
Външни препраткиРедактиране
- В Общомедия има медийни файлове относно Търговище
- ((bg)) Официален сайт на община Търговище
- Социални групи във Фейсбук – Targo
- ((bg)) Targovishte.com, портал за Търговище