Тази статия е за бившето село в Република Гърция. За селото в Турция вижте Пишман (вилает Родосто).

Пишман или Пишмен или Пишманкьой (на гръцки: Πεσσάνη) е обезлюдено село в Западна Тракия, Гърция, дем Софлу.

Пишман
Πεσσάνη
Гърция
41.077° с. ш. 26.073° и. д.
Пишман
Източна Македония и Тракия
41.077° с. ш. 26.073° и. д.
Пишман
Дедеагачко
41.077° с. ш. 26.073° и. д.
Пишман
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемСофлу
Географска областЗападна Тракия
Носия от Пишман, Бургаски етнографски музей

История редактиране

В XIX век Пишман е българско село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пишман (Pichman) има 180 домакинства и 825 жители българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 185 български екзархийски семейства.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Пишман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Запазени са сведения за революционното движение в Тракия от 16 март 1923 г. относно кръвопролитно сражение край селото между българскиа чета и гръцка редовна войска.[4]

Личности редактиране

Родени в Пишман
  •   Тодор Василев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[5]
  •   Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Димо Николов[6]
  •   Коста Русев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина, кръст „За военна заслуга“ VI ст.[7]
  •   Стамо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[8]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 35.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
  4. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 2
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 497.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 598.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 679.