Пишман (вилает Родосто)

Тази статия е за селото в Турция. За селото в Република Гърция вижте Пишман.

Пишман или Пишманкьой (на турски: Yenidibek, до 1960 година Pişman) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто.

Пишман
Yenidibek
— село —
Турция
40.7716° с. ш. 26.8326° и. д.
Пишман
Мармара
40.7716° с. ш. 26.8326° и. д.
Пишман
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетРодосто
Надм. височина76 m
Население206 души (2000)
Пощенски код59300
Телефонен код0282
Официален сайтwww.yerelnet.org.tr

География

редактиране

Селото се намира южно от Малгара.

В 19 век Пишман е българско село в Малгарска каза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Пишман (Beche-man) е село със 104 домакинства и 498 жители българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 138 български екзархийски семейства или 684 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Пишман е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Пишман се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

редактиране
Родени в Пишман
  •   Димитър Тодоров (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 сярска дружина[4]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 64-65.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 708 и 870.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 708.