Пламен Николов (футболист, р. 1957)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Пламен Николов.

Пламен Иванчев Николов (роден на 24 юни 1957) е бивш български футболист, защитник. По време на кариерата си играе за Спартак (Плевен), Левски (София), шведския Браге и белгийския Антверпен. Обявен за Футболист № 1 на България за 1984 г. С 55 мача и 1 гол за националния отбор.

Пламен Николов
Plamen nikolov.JPG
Лична информация
Прякор Пацо
Роден Пламен Иванчев Николов
24 юни 1957 г. (63 г.)
Плевен, България България
Пост десен защитник
Юношески отбори
1965 – 1974България Спартак (Пл)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1974 – 1977
1977 – 1985
1986 – 1990
1986 – 1987
1988
1990 – 1992
Общо:
България Спартак (Пл)
България Левски (Сф)
Flag of Sweden.svg Браге
Flag of Belgium (civil).svg Антверпен*
България Левски (Сф)*
Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
80
200
78
4
17
7
386
(0)
(6)
(1)
(0)
(0)
(0)
(7)
Национален отбор
1978 – 1988България България55(1)
Треньор
1993 – 1994
1996 – 1997
1998 – 1999
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Пл)
Flag of Bulgaria.svg Олимпик (Тетевен)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Вр)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

КариераРедактиране

Родом от Плевен, Николов постъпва в школата на местния клуб Спартак (Плевен) на 8-годишна възраст. Първият му треньор е Вачко Маринов.[1] Дебютира в „А“ група на 17-годишна възраст през сезон 1974/75. За 3 години изиграва общо 80 мача за Спартак в първенството – 41 мача в „А“ група и 39 мача в „Б“ група.

През 1977 г. преминава в Левски (София). Бележи гол в дебютното си участие във вечното дерби срещу ЦСКА. На 29 октомври 1977 г. се разписва при успеха на Левски с 4:1. За 8 години изиграва общо 279 официални мача и бележи 7 гола – 200 мача с 6 гола в „А“ група, 30 мача за националната купа, 25 мача в евротурнирите и 24 мача с 1 гол в други турнири. Става трикратен шампион на България и двукратен носител на купата. Участва в злополучния финал за Купата на България с ЦСКА на 2 май 1985 г., след който имената на двата гранда са променени, а много футболисти получават тежки наказания. Той е санкциониран да не играе футбол 2 години. Наказанието проваля уговорения му трансфер в португалския Порто, като освен това заради него пропуска световното първенство в Мексико'86.

След като санкцията му е опростена, преминава в шведския Браге. Остава в клуба до лятото на 1990 г., като изиграва 78 мача и бележи 1 попадение за клуба. В този период два пъти е и преотстъпван – първо в белгийския Антверпен, а след това и в Левски. Докато е при „сините“ отново става шампион през сезон 1987/88.

През лятото на 1990 г. се завръща отново в Левски, но вече намира по-рядко място в състава. За два сезона изиграва общо 10 мача – 7 в „А“ група, 2 за купата и 1 в евротурнирите. Прекратява кариерата си на 35-годишна възраст през 1992 г.

Има 55 мача в националния отбор, където дебютира на 22 февруари 1978 г. срещу Шотландия 1:2 в Глазгоу.

След приключване на активната състезателна дейност е помощник-треньор на „Левски“, а по-късно – треньор на Спартак (Плевен), Олимпик (Тетевен), Ботев (Враца).
От 2001 г. е президент на родния си клуб Спартак (Плевен).

УспехиРедактиране

Левски (София)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране