ПОФК Ботев (Враца)

(пренасочване от Ботев (Враца))

ПФК Ботев е български футболен отбор от Враца, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“, който е с капацитет 25 000 места.

Flag of Bulgaria.svg Ботев (Враца)
Прозвище „зелените лъвове“
„врачани“
Основан 1921 г.;
преди 100 години
 (1921)[1]
Държава България
Стадион Христо Ботев
Капацитет 25 000
Президент Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев Илиев
Треньор Flag of Brazil.svg Flag of Bulgaria.svg Даниел Моралес
Първенство Първа лига
2020/21 Първа лига, 12 място
Спонсор община Враца
Уинбет
Екипировка Flag of Italy.svg Ереа
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ПОФК Ботев в Общомедия

От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през сезон 1970/71, когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали.

ИсторияРедактиране

Създаване и първи годиниРедактиране

Клубът е основан на 21 април 1921 г. На тази дата на игрището край стария пазар на Враца група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер Христо Ботев. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. Застъпени са и спортовете лека атлетика и гимнастика, а за председател на клуба е избран Герго Бойчев.[2]

Клубът започва да развива футбол през 1923 година, поради което в някои източници се посочва тази година като година на създаване. През август 1923, към СК Ботев се присъединяват футболистите от създадения през 1921 година СК "Кръстю Раковски", който е забранен от властите по политически причини.

Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с Орел, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО Спартак Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол.

През 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на повечето ДСО в града. През 1960/61 достига до полуфинал за Националната купа, където отпада от бъдещия носител на трофея ЦДНА (София). Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в Северната „Б“ група и печели правото да участва в „А“ група за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник Монтана.[3] Сред основните футболисти в състава по това време са Илия Драгомиров, Георги Каменов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев и Кирил Райков.

26 сезона в „А“ група (1964 – 1990)Редактиране

След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като Румен Йотов, Николай Пенков, Сашо Ангелов, Цветан Патеров, Венелин Тошков, Ангел Ценов. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през сезон 1970/71 печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след ЦСКА и Левски и придобиват правото да представят България в Купата на УЕФА. В нея „Ботев“ среща Динамо (Загреб) и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1.

През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през сезон 1976/77, когато финишира на 5-о място, както и през сезон 1984/85 – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като Илия Вълов, Валери Греков, Илия Войнов, Цветан Данов и Емил Маринов. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на ЦК на Българската комунистическа партия, свързано със злополучния финал за Купата на България през 1985 г., което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост Левски (София), преименуван тогава на „Витоша“.[4] Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през сезон 1989/90. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група.

Две десетилетия извън елита (1990 – 2011)Редактиране

 
Мартин Петров играе за „Ботев“ през сезон 1995/96

Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до „В“ група. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба Мартин Петров. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група под ръководството на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество с името ПФК "Ботев 1921 Враца". От школата излиза още един значим футболист в лицето на Валентин Илиев, но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и клубът не завършва сезон 2002/2003 като се отказва от участие през зиманта пауза. През следващите 3 сезона, във Враца футбол развива единствено ФК Ботев-21, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион Христо Ботев и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на ПФК "Ботев 1921 Враца" АД.

През 2005 година и след разпада на ФК Ботев-21, община Враца регистрира нов клуб с името ОФК Ботев, който се обединява със спечелилия промоция във В група ФК Ботев (Лиляче). През сезон 2008/09 завършват на 1-во място и печелят промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен Сашо Ангелов[5], като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през 2010/11 е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза.

Възходи и паденияРедактиране

През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През сезон 2011/12 отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, Атанас Джамбазки, Тодор Гарев и Антони Здравков, а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза.

През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.[6] За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът Джулиано Сонзони, а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.[7] Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва на 13-о място и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита.

През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от община Враца, което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига.

НаименованияРедактиране

  • СК Кръстю Раковски / СК Ботев (1921 - 1923)
  • СК Ботев (1923 – 1927)
  • Ботев-Орел 28 (1928 – 1930)
  • Ботев (1930 – 1949)
  • Спартак (1949 – 1957)
  • Ботев (1957 – 1985)
  • Враца (1985 – 1990)
  • Ботев (от 1990 г.)

УспехиРедактиране

Първа лига
  •   Бронзов медалист1970/71
Купа на България
Купа на Съветската армия
  • Полуфиналист1984/85

Участия в европейските клубни турнириРедактиране

Купа на УЕФАРедактиране

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост
1971/72 Купа на УЕФА 1 кв. кръг   Динамо (Загреб) 1:2 1:6

Последните 10 сезонаРедактиране

Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2010/11 „Б“ група 1 1/16-финал
2011/12 „А“ група 12 1/16-финал
2012/13 „А“ група 13 1/16-финал
2013/14 Б Група 6 1/32-финал
2014/15 Б Група 13 1/32-финал
2015/16 „В“ Група 2 не участва
2016/17 Втора лига 10 1/32-финал
2017/18 Втора лига 1 1/8-финал
2018/19 Първа лига 8 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 29 6 8 15 26:50 26 1/4-финал

Класиране по сезониРедактиране

„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група

Клубен стадионРедактиране

 
Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“

„Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на стадион „Христо Ботев“. Той се намира в източната част на Враца и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта.

Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции.

Настоящ съставРедактиране

Към 22 ноември 2021 г.

Вратари
01   Николай Кръстев
33   Христо Георгиев
76   Красимир Костов
Защитници
02   Валери Христов
05   Костадин Ничев  
18   Илия Миланов
22   Диего Фераресо
77   Мартин Николов
Халфове
06   Антонио Георгиев
16   Матеус Касини
17   Чавдар Ивайлов
21   Сержиньо
23   Иван Митрев
24   Стефан Гаврилов
28   Красимир Тодоров
88   Йоан Бауренски
94   Юлиян Ненов
Нападатели
09   Георги Николов
11   Виктор Василев
14   Антон Фасе
15   Мирослав Маринов
20   Дориан Бабунски


Почетни листи в Първа лигаРедактиране

Място Име Период Мачове
1 Николай Пенков 1969 – 1981 334
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 307
3 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 305
4 Георги Каменов 1962 – 1975 285
5 Димитър Ефремов 1972 – 1988 284
6 Ангел Ценов 1967 – 1978 267
7 Валери Цветанов 1979 – 1989 265
8 Венелин Тошков 1970 – 1988 250
9 Кирил Райков 1963 – 1976 211
10 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 209
Място Име Период Голове
1 Георги Каменов 1962 – 1975 150
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 87
3 Емил Маринов 1982 – 1989 69
4 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 66
5 Цветан Данов 1981 – 1988 63
6 Димитър Ефремов 1972 – 1988 58
7 Илия Драгомиров 1957 – 1970 52
8 Илия Войнов 1981 – 1988 25
9 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 21
10 Венелин Тошков 1970 – 1988 19

ТреньориРедактиране

Име От До
  Илия Панев 1959 1964
  Иван Радоев 1964 1966
  Илия Панев 1969 1974
  Семко Горанов 1974 1976
  Илия Панев 1976 1978
  Васил Романов 1978 1979
  Добромир Жечев 1979 1981
  Петър Каменов 1981 1985
  Илия Панев 1985 1987
  Янко Гелов 1987 1988
  Петър Каменов 1988 1989
  Семко Горанов 1989 1990
  Димитър Ефремов 1990 1991
  Илия Панев 1991 1993
  Пламен Николов 1998 1999
  Людмил Горанов 1999 2000
  Илия Вълов 2000 2001
  Емил Маринов 2001 2002
  Тодор Гарев 1 юли 2006 г. 8 януари 2008 г.
Име От До
  Емил Маринов 8 януари 2008 г. 30 юни 2009 г.
  Сашо Ангелов 1 юли 2009 г. 12 септември 2011 г.
  Атанас Джамбазки 13 септември 2011 г. 24 октомври 2011 г.
  Тодор Гарев 25 октомври 2011 г. 7 декември 2011 г.
  Антони Здравков 7 декември 2011 г. 30 юли 2012 г.
  Джулиано Сондзони 6 август 2012 г. 20 септември 2012 г.
  Антони Здравков 20 септември 2012 г. 6 юни 2013 г.
  Ясен Петров 13 юни 2013 г. 17 септември 2013 г.
  Тодор Гарев 24 септември 2013 г. 28 ноември 2013 г.
  Бойко Величков 4 декември 2013 г. 21 май 2014 г.
  Викторио Павлов 17 юни 2014 г. 4 ноември 2014 г.
  Емил Маринов 4 ноември 2014 г. 30 декември 2014 г.
  Адалберт Зафиров 30 декември 2014 г. 27 април 2015 г.
  Атанас Джамбазки 14 май 2015 г. 9 декември 2015 г.
  Николай Тодоров 9 декември 2015 г. 2 май 2016 г.
  Бойко Величков 8 юни 2016 г. 22 ноември 2016 г.
  Сашо Ангелов 23 ноември 2016 г. 5 ноември 2019 г.
  Антони Здравков 11 ноември 2019 г. 13 март 2021 г.
  Веселин Великов 15 март 2021 г. 8 юни 2021 г.
    Даниел Моралес 9 юни 2021 г.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране