ПОФК Ботев (Враца)

ПФК Ботев е български футболен отбор от Враца, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“, който е с капацитет 25 000 места.

Flag of Bulgaria.svg Ботев (Враца)
Прозвище Зелените лъвове
Врачани
Основан 1921 г.;
преди 100 години
 (1921)[1]
Държава България
Стадион Христо Ботев
Капацитет 25 000
Президент Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев
Треньор Flag of Brazil.svg Flag of Bulgaria.svg Даниел Моралес
Първенство Първа лига
2020/21 Първа лига, 12 място
Спонсор община Враца
Уинбет
АЕЦ „Козлодуй“
Екипировка Flag of Italy.svg Ереа
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ПОФК Ботев в Общомедия

От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през сезон 1970/71, когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали.

ИсторияРедактиране

Създаване и първи годиниРедактиране

Клубът е основан на 21 април 1921 г. На тази дата на игрището край стария пазар на Враца група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер Христо Ботев. Учредители са Иван Абгузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. Застъпени са и спортовете лека атлетика и гимнастика, а за председател на клуба е избран Герго Бойчев.[2]

През 1923 година към спортен клуб "Ботев се присъединяват футболистите от забранения СК "Кръстю Раковски" и "Ботев" започва да развива приоритетно футбол. През август, същата година, отборът се преименува на "Врачански Ботев", но оригиналното име е върнато 4 месеца по-късно.

Между 1928 г. и 1930 г. се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато след промени в структурата на клубовете е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. Футболистите на Ботев са част от ДСО Спартак.

През 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на три ДСО – „Спартак“, „Строител“ и „Червено знаме“. През 1960/61 достига до полуфинал за Националната купа, където отпада от бъдещия носител на трофея ЦДНА (София). Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в Северната „Б“ група и печели правото да участва в „А“ група за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник Монтана.[3] Сред основните футболисти в състава по това време са Илия Драгомиров, Георги Каменов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев и Кирил Райков.

26 сезона в „А“ група (1964 – 1990)Редактиране

След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като Румен Йотов, Николай Пенков, Сашо Ангелов, Цветан Патеров, Венелин Тошков, Ангел Ценов. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през сезон 1970/71 печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след ЦСКА и Левски и придобиват правото да представят България в Купата на УЕФА. В нея „Ботев“ среща Динамо (Загреб) и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1.

През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през сезон 1976/77, когато финишира на 5-о място, както и през сезон 1984/85 – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като Илия Вълов, Валери Греков, Илия Войнов, Цветан Данов и Емил Маринов. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на ЦК на Българската комунистическа партия, свързано със злополучния финал за Купата на България през 1985 г., което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост Левски (София), преименуван тогава на „Витоша“.[4] Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през сезон 1989/90. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група.

Две десетилетия извън елита (1990 – 2011)Редактиране

 
Мартин Петров играе за „Ботев“ през сезон 1995/96

Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до „В“ група. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба Мартин Петров. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група. От школата излиза още един значим футболист в лицето на Валентин Илиев, но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава. Това довежда до липсата на представителен отбор в периода 2003 – 2005.

След възстановяването на мъжкия тим през 2005 г. „врачани“ записват 4 поредни сезона във „В“ група. През сезон 2008/09 завършват на 1-во място и печелят промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен Сашо Ангелов[5], като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през 2010/11 е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза.

Възходи и паденияРедактиране

През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През сезон 2011/12 отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, Атанас Джамбазки, Тодор Гарев и Антони Здравков, а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза.

През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран Пепино Тири.[6] За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът Джулиано Сонзони, а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.[7] Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва на 13-о място и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита.

През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от община Враца, което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига.

НаименованияРедактиране

  • СК Врачански Ботев (август 1923 - ноември 1923)
  • СК Ботев (1923 – 1927)
  • Ботев-Орел 28 (1928 – 1930)
  • Ботев (1930 – 1949)
  • Спартак (1949 – 1957)
  • Ботев (1957 – 1985)
  • Враца (1985 – 1990)
  • Ботев (от 1990 г.)

УспехиРедактиране

Първа лига
  •   Бронзов медалист1970/71
Купа на България
Купа на Съветската армия
  • Полуфиналист1984/85

Участия в европейските клубни турнириРедактиране

Купа на УЕФАРедактиране

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост
1971/72 Купа на УЕФА 1 кв. кръг   Динамо (Загреб) 1:2 1:6

Последните 10 сезонаРедактиране

Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2010/11 „Б“ група 1 1/16-финал
2011/12 „А“ група 12 1/16-финал
2012/13 „А“ група 13 1/16-финал
2013/14 Б Група 6 1/32-финал
2014/15 Б Група 13 1/32-финал
2015/16 „В“ Група 2 не участва
2016/17 Втора лига 10 1/32-финал
2017/18 Втора лига 1 1/8-финал
2018/19 Първа лига 8 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 29 6 8 15 26:50 26 1/4-финал

Класиране по сезониРедактиране

„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група

Клубен стадионРедактиране

 
Стадион „Христо Ботев“ – Враца
сектор А

„Ботев“ Враца играе домакинските си срещи на стадион „Христо Ботев“. Той се намира в източната част на Враца и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд от жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е за 32 000 зрители (25 000 седящи). Тревното покритие е обновено през 2000 година. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта.

Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи представящи „Ботев“ Враца. Административната сграда е на три етажа, като съблекални и други помощни помещения, музейна експозиция посветена на футболния отбор, ресторант и зала за пресконференции.

Настоящ съставРедактиране

Към 5 юли 2021 г.

Вратари
34   Дамян Дамянов
76   Красимир Костов
Защитници
02   Валери Христов
05   Костадин Ничев
18   Илия Миланов  
30   Гонсало Виейра
77   Мартин Николов
  Мартин Костадинов
Халфове
06   Антонио Георгиев
08   Станислав Петков
10   Теодор Георгиев
17   Чавдар Ивайлов
21   Сержиньо
22   Никола Колев
28   Красимир Тодоров
37   Никола Гавов
88   Йоан Бауренски
94   Юлиян Ненов
  Иван Митрев
Нападатели
09   Георги Николов
14   Йордан Желев
15   Мирослав Маринов
20   Дориан Бабунски
81   Виктор Василев


Почетни листи в Първа лигаРедактиране

Място Име Период Мачове
1 Николай Пенков 1969 – 1981 334
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 307
3 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 305
4 Георги Каменов 1962 – 1975 285
5 Димитър Ефремов 1972 – 1988 284
6 Ангел Ценов 1967 – 1978 267
7 Валери Цветанов 1979 – 1989 265
8 Венелин Тошков 1970 – 1988 250
9 Кирил Райков 1963 – 1976 211
10 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 209
Място Име Период Голове
1 Георги Каменов 1962 – 1975 150
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 87
3 Емил Маринов 1982 – 1989 69
4 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 66
5 Цветан Данов 1981 – 1988 63
6 Димитър Ефремов 1972 – 1988 58
7 Илия Драгомиров 1957 – 1970 52
8 Илия Войнов 1981 – 1988 25
9 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 21
10 Венелин Тошков 1970 – 1988 19

Треньори на клубаРедактиране

Име От До Успехи
  Илия Панев 1959 1964
  Иван Радоев 1964 1966
  Илия Панев 1969 1974
  Семко Горанов 1974 1976
  Илия Панев 1976 1978
  Васил Романов 1978 1979
  Добромир Жечев 1979 1981
  Петър Каменов 1981 1985
  Илия Панев 1985 1987
  Янко Гелов 1987 1988
  Петър Каменов 1988 1989
  Семко Горанов 1989 1990
  Димитър Ефремов 1990 1991
  Илия Панев 1991 1993
  Пламен Николов 1998 1999
  Людмил Горанов 1999 2000
  Илия Вълов 2000 2001
  Емил Маринов 2001 2002
  Тодор Гарев 1 юли 2006 8 януари 2008
Име От До Успехи
  Емил Маринов 8 януари 2008 30 юни 2009
  Сашо Ангелов 1 юли 2009 12 септември 2011
  Атанас Джамбазки 13 септември 2011 24 октомври 2011
  Тодор Гарев 25 октомври 2011 7 декември 2011
  Антони Здравков 7 декември 2011 30 юли 2012
  Джулиано Сондзони 6 август 2012 20 септември 2012
  Антони Здравков 20 септември 2012 6 юни 2013
  Ясен Петров 13 юни 2013 17 септември 2013
  Тодор Гарев 24 септември 2013 28 ноември 2013
  Бойко Величков 4 декември 2013 21 май 2014
  Викторио Павлов 17 юни 2014 4 ноември 2014
  Емил Маринов 4 ноември 2014 30 декември 2014
  Адалберт Зафиров 30 декември 2014 27 април 2015
  Атанас Джамбазки 14 май 2015 9 декември 2015
  Николай Тодоров 9 декември 2015 2 май 2016
  Бойко Величков 8 юни 2016 22 ноември 2016
  Сашо Ангелов 23 ноември 2016 5 ноември 2019
  Антони Здравков 11 ноември 2019 13 март 2021
  Веселин Великов 15 март 2021 8 юни 2021
    Даниел Моралес 9 юни 2021

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране