Пласница
Пласница (на македонска литературна норма: Пласница), е село в Северна Македония, център на община Пласница.
| Пласница Пласница | |
| — село — | |
 Поглед към Пласница | |
  Пласница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Пласница |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 881 m |
| Население | 2288 души (2002) |
| Пощенски код | 6539 |
| Официален сайт | www.plasnica.gov.mk |
| Пласница в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.
История
редактиране
Църквата „Свети Никола“ в Пласница е от 1484 година.[1][2]
Според „Кичево в миналото си и сега“ Пласница е българско село, потурчено след XVI век.[3]
В XIX век Пласница е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пласница (Plasnitza) е посочено като село със 16 домакинства със 73 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Пласница живеят 200 българи-християни, 650 българи мохамедани и 80 цигани.[5] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пласница има 150 помашки къщи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пласница е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 200 къщи.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласница има 128 българи екзархисти.[8]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Пласница:[9]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 16 | 22 | 5 | 0 | 5 | 47 | 47 | 94 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пласница като смесено българо-циганско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 2288 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 2 |
| албанци | 7 |
| турци | 2250 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 29 |
Турците в Пласница са торбеши с турско национално съзнание.[12]
Личности
редактиране- Родени в Пласница
Алия Ибраим (Алия Абраимов), български революционер, деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[13]- Урош Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[14]
Бележки
редактиране- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кичево въ миналото си и сега. Мемоаръ отъ делегатѣ на кичевския край. София, 1913. с. 2.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1164. (на македонска литературна норма)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10