Плешевица (на гръцки: Κολχική, Колхики, до 1928 година Πλησεβίτσα, Плисевица[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Плешевица
Κολχική
— село —
Гърция
40.739° с. ш. 21.4835° и. д.
Плешевица
Западна Македония
40.739° с. ш. 21.4835° и. д.
Плешевица
Леринско
40.739° с. ш. 21.4835° и. д.
Плешевица
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина721 m
Население175 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено в Леринското поле, на 7 километра югоизточно от демовия център Лерин и на 3 километра южно от демовия център Кучковени.

В Османската империя

редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Плешеница (Pléchénitza) е показано като село в Леринска каза с 200 домакинства и 405 жители мюсюлмани и 308 жители българи.[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 арнаути мюсюлмани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плешовица (Плещевица) е чисто албанско село в Леринската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Тогава селото е изгорено от гърците.[5] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Плишевица има 80 къщи арнаути мохамедани.[6] Мюсюлманското му население се изселва и на негово място са настанени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Плешевица е чисто бежанско с 95 бежански семейства и 367 жители бежанци.[7]

По време на Гражданската война жителите на селото все още нямат църква и използват като храм старата турска джамия.[8]

В 1981 година селото има 315 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто бежанско като „понтийският език“ в него е запазен на средно ниво.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Плешевица на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дълбоки дол[10] Λαμπογκιντόλ Химарос Χείμαρρος[11] реката на Ю от Плешевица, във водосборния басейн на Сакулева[10]
Преброявания
  • 1981 - 315 души
  • 2001 - 256 души
  • 2011 - 231 души
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 235. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-06-01 в Wayback Machine.
  9. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  10. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)