Уикипедия

Кучковени

Кучко̀вени или Кочко̀вени (произношение в местния говор Кучко̀ини, на гръцки: Πέρασμα, Перасма, до 1926 година Κουτσκοβαίνη, Куцковени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Кучковени
Πέρασμα
— село —
Гърция
40.7529° с. ш. 21.4677° и. д.
Кучковени
Западна Македония
40.7529° с. ш. 21.4677° и. д.
Кучковени
Леринско
40.7529° с. ш. 21.4677° и. д.
Кучковени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина659 m
Население358 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено в Леринското поле, на 4 километра югоизточно от демовия център Лерин на Менската река (Мелпо рема).

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Кучковяни с 67 домакинства.[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Кучйовени с 15 джизие ханета (домакинства).[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кучковини като българско село.[4]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Куцковен като българско село.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Кучковени е представено два пъти – веднъж като Кочкойни (Kotchkoïni), село в Леринска каза с 290 домакинства и 830 жители българи и 100 мюсюлмани и втори път като Кучковен (Koutchkovène), село в Костурска каза със 70 домакинства и 250 жители българи.[6]

В 1878 година в Леринско действа четата на войводата Дельо Стоев от Кучковени.[7]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кучковени (Кучкоени) живеят 840 българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кучковени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 46 къщи.[9]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (46 къщи), част от Костурска епархия, което дотогава винаги е било патриаршистко, признава върховенството на Българската екзархия в края на 1902 година.[10][11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочковени има 760 българи екзархисти.[12]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кучковени има 100 къщи славяни християни.[13] В 1926 година е прекръстено на Перасма.[14] В доклад от 1932 година началникът на жандармерийското управление в Долно Котори Димитриос Кабурас нарича кмета на Кучковени и общинските съветници в селото „фанатични българи“ и предлага смяната им, а в църквата отбелязва български икони.

Селото не пострадва много в Гръцката гражданска война като само няколко семейства емигрират в социалистическите страни. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[15]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Коста Недялков, Тодор Попдимитров, Насе Гагапов, Илия Попстоянов, Димитър Кинчаров, Пандил Гичкалов, Никола Попстоянов, Стоян Тафилов, Илия Пирганов, Борис Недялков.[16]

Днес жителите на селото се занимават предимно със земеделие и скотовъдство. Основна забележителност на селото е средновековната църква „Свети Безсребреници“ (Агии Анаргири), построена в 1300 година. Селото празнува на 1 юли и 1 ноември.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Кучковени на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Малечка[18] Μάλτσκα то Потами ту Тропеуху τό Ποτάμι τού Τροπαιούχου[19] река на З от Кучковени, десен приток на Сакулева[18]
Реван[18] Ρέβαν Исома Ίσωμα[19] местност[18] и възвишение на СЗ от Кучковени (638 m)[20]
Менска река[18] Μένσκο Мелпо Μέλπω[19] реката, която минава през Кучковени[18]
Зелица[18] или Зелицата[21] Ζελίτσα Прасинорема Πρασινόρεμα[19] местност на Ю от Лъжени[21] и алтернативно име на река Търно пътче[18][22]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 566 жители
  • 1920 – 544 жители
  • 1928 – 645 жители
  • 1940 – 878 жители
  • 1951 – 789 жители
  • 1961 – 724 жители
  • 1971 – 600 жители
  • 1981 – 534 жители
  • 2001 – 499 жители
  • 2011 – 435 жители

Личности редактиране

 
Основатели на „Кучковски Соушъл Клъб“, сдружение на емигранти от село Кучковени в Мелбърн, Австралия. Основана 1957 г.
Родени в Кучковени
  •   Кочо Дельов (1880 – 1910), български революционер, лерински войвода на ВМОРО
  •     Никола Ряпов (на гръцки: Νικόλαος Ράππος, Николаос Рапос), гръцки комунист, член на НОФ.
Български общински съвет в Кучковени в 1941 година
  •   Коста Недялков
  •   Тодор Попдимитров
  •   Насе Гагапов
  •   Илия Попстоянов
  •   Димитър Кинчаров
  •   Пандил Гичкалов
  •   Никола Попстоянов
  •   Стоян Тафилов
  •   Илия Пирганов
  •   Борис Недялков[23]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 290. ISBN 2-283-60452-4.
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  4. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  5. ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83 и 110 – 111.
  7. ↑ Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24-ти Април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров // Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 2007-11-01.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  17. ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка].
  18. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  20. ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  21. ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  22. ↑ Прекръстена и като част от община Лъжени на Кефалари.
  23. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 487.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кучковени&oldid=12188386“.