Подгоре
Подго̀ре е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин.
Подгоре | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 214 души[1] (15 март 2024 г.) 3,91 души/km² |
Землище | 54,731 km² |
Надм. височина | 335 m |
Пощ. код | 3852 |
Тел. код | 09332 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 56980 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Макреш Митко Антов (БСП – Обединена левица; 2019) |
Подгоре в Общомедия |
География
редактиранеСело Подгоре се намира в планински район. Характерно за селото е разположението му в ниската част на предбалкана, в падина, защитена от силни ветрове през зимата.
Името на селото само по себе си говори за разположението му.
През ранна пролет и късно лято е сравнително хладно (дори студено) особено надвечер и през нощта.
През лятото е сравнително горещо през деня. Утеха носи вечерното разхлаждане от преноса на по-студен въздух от Балкана.
Преобладаващите ветрове са приблизително изток-запад поради разположението на селото по дължината на падината разположена в същата посока.
В района рядко падат градушки.
Подземните води се откриват на сравнително малка дълбочина за този район, на около 9 – 11 м. предимно в ниската част на селото.
Кладенците, доколкото са останали такива са със сравнително висок дебит.
Почвите са сравнително плодородни.
Гората в подножието на Балкана е предимно от широколистни видове (дъб, цер, бук). Изключително красива през есента.
История
редактиранеСегашното село Подгоре е продължител на селото Влахович, което е основано от двамата братя Влайхови някъде през 19 век. Първоначално селото се е намирало в близост до Влаховишка бара и се е разпростирало в посока сегашното село. Преименувано е на Подгоре през кампанията за българизиране на имена на селища след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[2]
До 9.09.1944 г. характерно за този район е масовото антифашистко движение, за което типичен пример е отряда Георги Бенковси с членове основно от село Макреш. Основател на комунистическото движение в селото е Михаил Здравков, убит от властта по онова време.
В началото на 1951 година, по време на колективизацията жителите на селото не успяват да изпълнят нарядите за мляко и масово заплашват, че ще избягат в Югославия, ако властите се опитат да ги събират принудително. Силно недоволство предизвиква и ангарията за изграждане на преградни съоръжения по границата. През февруари и март 5 души действително преминават югославската граница.[3]
По време на социализма е имало развито селско стопанство и животновъдство. През 1978 г. Подгоре е отделено от община Макреш и е присъединено към община Раковица.[4]
След промените през 90-те години на 20 век селото започва бавно да се обезлюдява и към момента броя на жителите едва ли надхвърля 300 души.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 267 | 100,00 |
Българи | 262 | 98,12 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Религии
редактиранеЖителите на селото са източноправославни.
Михаил Здравков-местен деятел на БКП, убит през септемврийските бунтове 1923 г.
Йоло Гергов-местен полицай и деятел на БКП. Осъден на смърт и обесен през 1944 г.
Стоян Милков-партизанин, укривал се в собствената си къща. Осъден на смърт и екзекутиран през 1944 г.
Никола Перков-кметски наместник преди 9 септември 1944 г. Убит от партизаните през август 1944 г.
поп Никола-осъден на смърт от „народния съд“ и екзекутиран през 1945 г.
Културни и природни забележителности
редактиранеСъборът на селото е на 24 май.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев 2009, с. 125.
- ↑ Груев 2009, с. 234 – 235.
- ↑ Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Цитирани източници
редактиране- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.