Подино
Подино (на македонска литературна норма: Подино) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
| Подино Подино | |
| — село — | |
 | |
  Подино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 612 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 7245 |
| МПС код | BT |
| Подино в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп и северно от Битоля. От запад на селото се издига планинският рид Древеник.
История редактиране
В XIX век Подино предсатавляват две малки селца в Битолска кааза на Османската империя – Подино Горно и Подино Долно с изцяло българско неселение.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подино Горно има 85 жители, Подино Долно 115 жители, всички българи християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Подино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи,[2] а Долно Подино е смесено село българи, албанци и власи със 110 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Подино има 20 български къщи.[4]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Подино има 40, а в Долно Подино – 56 българи екзархисти.[5]
Църквата в селото „Рождество Богодорично“ е изградена в 1916 година върху останки от църква от римско време.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, от които 48 македонци и 3 роми.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 48 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 3 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Подино
Стойче Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[8]
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9