Стефан Димитров (революционер)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Димитров.
Стефан Димитров е български революционер, велешки войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1]
| Стефан Димитров | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Гостиражни, Османска империя |
| Стефан Димитров в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Стефан Димитров е роден в 1876 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. Началното си образование получава в родното Зелениче, а гимназия завършва в Пловдив, откъдето е и приятелството със Стефан Николов Калфата.[2] Учи математика в Софийския университет, но в 1900 година го напуска и става учител в кукушкото трикласно училище. Влиза във ВМОРО.
През май 1901 година по време на Солунската афера заедно с 12 съмишленици е арестуван от турската власт. Осъден е на 7 години затвор в Подрум кале, но е амнистиран през 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание. След завръщането си става четник при Апостол Петков в Ениджевардарско.
През пролетта на 1904 година е изпратен от ВМОРО за войвода във Велешко на мястото на убития Никола Дечев, където негов подвойвода е Пеню Шиваров. От 2 май до 5 юни Стефан Димитров е делегат на Прилепския конгрес, организиран от Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и други, с цел възстановяване революционните райони след въстанието. Стефан Димитров влиза в разпра с близкия на Борис Сарафов, Иван Наумов – Алябака, в резултат на което дълго време организацията във Велешко страда.
| Чета на Стефан Димитров, 12 март 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Стефан Димитров | Зелениче | Леринска | |
| 2. | Тодор Найденов | Тетевен | Тетевенска | ранен |
| 3. | Васил Тодоров | Шестеово | Костурска | |
| 4. | Панайот Николов | Джумая | Джумайска | |
| 5. | Пандо Костов | Велес | Велешка | |
| 6. | Михаил Дедович | Цетине | Черна гора | убит |
| 7. | Стоян Радович | Цетине | Черна гора | убит |
| 8. | Стефан Николов | Карлово | Карловска | убит |
| 9. | Костадин Георгиев | Карлово | Карловска | |
| 10. | Христо Атанасов | Аланово ? | Пловдивска | ранен |
| 11. | Константин Панайотов | Одрин | Одринска | убит |
| 12. | Христо Койчев | София | Софийска | |
| 13. | Иван х. Тодоров | Банско | Разложка | |
| 14. | Ванчо Йотов | Ловеч | Ловешка | |
| 15. | Стефан Николов | Зелениче | Леринска | предал се |
| 16. | Илия Караджов | Кавадарци | Тиквешка | |
| 17. | Иван Николаев | Пловдив | Пловдивска | ранен |
| 18. | П. Шиваров | Чирпан | Пловдивска[3] | |
На 23 декември 1904 година Димитров залавя в Башино село сърбоманския четнически войвода Наце Янкович и го екзекутира.[4]
На 2 януари 1905 година Стефан Димитров участва на Скопския конгрес на ВМОРО, на който присъстват още Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Атанас Бабата, Мише Развигоров, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.
През февруари 1905 година при село Богомила Стефан Димитров дава сражение на Григор Соколов - Ляме. Без жертви двете чети се оттеглят, но на 15 април, с помощта на Кямил ага, четата на Стефан Димитров разбива сръбската чета на Тренко Руянов в местността Яворът, между селата Бистрица и Црешново.
| Чета на Стефан Димитров, 5 февруари 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Стефан Димитров | Зелениче | Леринска | убит |
| 2. | Дачо Йотов | Турски извор | Тетевенска | убит |
| 3. | Милан Митрев | Гърнчище | Прилепска | убит |
| 4. | Милан Ацев | Велес | Велешка | убит |
| 5. | Коста Чичовалиев | Чичево | Велешка | убит |
| 6. | Игнат Саздов | Велес | Велешка | убит |
| 7. | Иван Христов | Папрадище | Велешка | убит |
| 8. | Алексо Пешов | Велес | Велешка | убит |
| 9. | Коце Гюрундов | Велес | Велешка | по болест |
| 10. | Станко Александриев | Ловеч | Ловешка | завърнал се |
| 11. | Йордан Михайлов | Галичник | Дебърска | |
| 12. | Михаил Радев | Цапари | Битолска | по болест |
| 13. | Стойче Нешков | Подино | Битолска | |
| 14. | Илия Василиев | Стари град | Велешка | убит |
| 15. | Илия Дамянов | Прилеп | Прилепска | |
| 16. | Михаил Герджиков | Пловдив | Пловдивска | |
| 17. | Ристо Митрев | Велес | Велешка | |
| 18. | Никола Гелев | Велес | Велешка[5] | |
Стефан Димитров загива на 5 май 1905 година при село Гостиражни след изненадващо нападение на четата на Григор Соколов. На негово място велешки войвода става Панчо Константинов, а на помощника на Димитров Пеню Шиваров е забранено да работи повече във Велешко.[6][7][8]
БележкиРедактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 136.
- ↑ „Кратка биография на Стефан Николов Калфата на сайта на ВМРО-БНД“, архив на оригинала от 10 април 2013, https://web.archive.org/web/20130410122407/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia, посетен 10 април 2013
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Аврамов, Стефан. "Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието", Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 48.