Отваря главното меню

Стефан Димитров (революционер)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Димитров.

Стефан Димитров е български революционер, велешки войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Стефан Димитров
български революционер

Роден
Починал
Стефан Димитров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)

Стефан Димитров е роден в 1876 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. Началното си образование получава в родното Зелениче, а гимназия завършва в Пловдив, откъдето е и приятелството със Стефан Николов Калфата.[1] Учи математика в Софийския университет, но в 1900 година го напуска и става учител в кукушкото трикласно училище. Влиза във ВМОРО.

През май 1901 година по време на Солунската афера заедно с 12 съмишленици е арестуван от турската власт. Осъден е на 7 години затвор в Подрум кале, но е амнистиран през 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание. След завръщането си става четник при Апостол Петков в Ениджевардарско.

 
Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

През пролетта на 1904 година е изпратен от ВМОРО за войвода във Велешко на мястото на убития Никола Дечев, където негов подвойвода е Пеню Шиваров. От 2 май до 5 юни Стефан Димитров е делегат на Прилепския конгрес, организиран от Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и други, с цел възстановяване революционните райони след въстанието. Стефан Димитров влиза в разпра с близкия на Борис Сарафов, Иван Наумов – Алябака, в резултат на което дълго време организацията във Велешко страда.

На 23 декември 1904 година Димитров залавя в Башино село сърбоманския четнически войвода Наце Янкович и го екзекутира.[2]

На 2 януари 1905 година Стефан Димитров участва на Скопския конгрес на ВМОРО, на който присъстват още Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Атанас Бабата, Мише Развигоров, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

През февруари 1905 година при село Богомила Стефан Димитров дава сражение на Григор Соколов - Ляме. Без жертви двете чети се оттеглят, но на 15 април, с помощта на Кямил ага, четата на Стефан Димитров разбива сръбската чета на Тренко Руянов в местността Яворът, между селата Бистрица и Црешново.

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Димитров (28-и в първата колона).

Стефан Димитров загива на 5 май 1905 година при село Гостиражни след изненадващо нападение на четата на Григор Соколов. На негово място велешки войвода става Панчо Константинов, а на помощника на Димитров Пеню Шиваров е забранено да работи повече във Велешко.[3][4][5]

БележкиРедактиране

  1. Кратка биография на Стефан Николов Калфата на сайта на ВМРО-БНД
  2. Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  3. Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  4. Аврамов, Стефан. "Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието", Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.