Подържи кон (на македонска литературна норма: Подржи Коњ) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Подържи кон
Подржи Коњ
— село —
42.3054° с. ш. 22.2726° и. д.
Подържи кон
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина1050 m
Население116 души (2002)
Пощенски код1334
Телефонен код031
Подържи кон в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, в подножието на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка.

В края на XIX век Подържи кон е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Подържи кон е населявано от 800 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подържи кон има 920 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 116 къщи в селото през октомври 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Коста Н. Емфеджиев от Плевен е български кмет на Подържи кон от 13 август 1941 година до 31 март 1943 година. След това кмет е Владимир А. Лунгаров (26 август 1943 - 18 декември 1943).[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 116 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 114
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Подържи кон
  •   Станойко Величков - македоно-одрински опълченец, 27-годишен, земеделец, 1-а рота на кюстендилската дружина [7]
  •   Иван Станойков (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Стевчо Якимовски (р.1960), политик от Северна Македония
  •   Иван Ст. Милановъ, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година.[8]
  •   Леко Спасов Илиев, редник в 26-а допълваща дружина, 4-та рота загинал 1917 година в Радомир.[9]
Починали в Подържи кон
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142 – 143. (на френски)
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 122.
  8. ЦДА ф.648К
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 40