Божурище (община)

община в България

Община Божурище се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Кмет: Георги Димов спечелил изборите през 2015 г.

Божурище (община)
      
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ142.884 km²
Население8 069 души
Адм. центърБожурище
Брой селища10
Сайтbozhurishte.bg
Управление
КметГеорги Димов
(Движение „Гергьовден“; 2015)
Общ. съвет13 съветници
  • ЗАЕДНО ЗА ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ (4)
  • ГЕРБ (4)
  • АЛТЕРНАТИВА ЗА БОЖУРИЩЕ (3)
  • БСП (2)
Божурище (община) в Общомедия
Географска карта на община Божурище

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината се намира в западната част на Софийска област. С площта си от 142,884 km2 е 17-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,02% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински.

На север и североизток в пределите на общината попада западната част на Софийската котловина В нея, североизточно от град Божурище, на границата със Столична община се намира най-ниската ѝ точка – 548 m н.в.

На югозапад от котловината релефът става хълмист, постепенно надморската му височина се повишава и се достига до подножията на планините Вискяр и Люлин. До границата с община Перник на юг и до Радуйската седловина на северозапад в пределите на община Божурище попадат северните склонове на планината Люлин. Тук, югоизточно от село Мала Раковица, на границата с община Перник се намира връх Форта 1024,5 m, най-високата точка на общината. Северозападно от Радуйската седловина на нейна територия попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Тук максималната височина е връх Шезуп 959,4 m, разположен югозападно от с. Храбърско, на границата с община Сливница.

Цялата територия на община Божурище попада във водосборната област на река Искър и по конкретно на нейния ляв приток река Блато. През общината от запад на изток протичат две по-големи реки, десни притоци на река Блато. Първата от тях е Костинбродска река (32 km, Беличка река, Белица), която с изключение на най-горното и на най-долното си течение протича през община Божурище. Нейни основни притоци са: Радуйска река (десен), Делянска река (ляв) и Хераковска река (десен). В югоизточната част на общината, в т.ч и през град Божурище протича река Църна бара, вторият по-голям десен приток на река Блато.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 8473 100,00
Българи 8015 94,59
Турци 28 0,33
Цигани 48 0,57
Други 32 0,38
Не се самоопределят 25 0,30
Не отговорили 325 3,84

Движение на населението (1934 – 2021)

редактиране
Община Божурище
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 7903 9049 7717 8209 8851 8758 7453 7985 8473 9463
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

редактиране

Общината има 10 населени места с общо население от 9463 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Божурище, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Божурище 5826 - в з-щето на с. Гурмазово Пожарево 391 15,160
Гурмазово 552 18,942 Пролеша 969 15,324
Делян 25 6,839 Кърнул, Кърнол Росоман 41 9,564
Златуша 92 19,119 Хераково 868 25,971
Мала Раковица 40 8,276 Храбърско 659 23,689
ОБЩО 9463 142,884 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

редактиране
  • М.з. № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кърнул на с. Делян;
  • Указ № 128/обн. 11 април 1961 г. – заличава с. Белица и го присъединява като квартал на с. Хераково;
  • Реш. МС № 786/обн. 15 август 1997 г. – признава с. Божурище за гр. Божурище.

Транспорт

редактиране

През територията на общината, на протежение от 23,1 km преминава участък от трасето на жп линията ПерникВолуяк.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,1 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране