Полифито
Полифито, още Витивяни или Фитивяни (на гръцки: Πολύφυτο, катаревуса Πολύφυτον, Полифитон, до 1927 година Παλιάλωνα, Фитивяни[1]), е село в Република Гърция, част от дем Велвендо в област Западна Македония.
| Полифито Πολύφυτο | |
| — село — | |
  Полифито  Полифито  Полифито | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Велвендо |
| Надм. височина | 320 m |
| Население | 14 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 504 00 |
География
редактиранеПолифито е разположено на 320 m надморска височина,[2] в планината Фламбуро (Пиерия), североизточно от Велвендо, във Витивянския пролом на река Бистрица (Алиакмонас). При селото е язовирната стена на язовира Полифитоско езеро на Бистрица.[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1528 година Фитивяни има 15 домакинства с 68 жители.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Витивяни (Vitiviani) живеят 120 гърци.[5]
На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Витовяни (Vitovjani) е представено като гръцко село в Берска каза.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Волтоян е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Витивяни (Βιτίβγιανη), Серфидженска каза, живеят 150 гърци елинофони християни.[8]
Църквата „Свети Атанасий“ е построена от камъни в 1910 година от местните жители на мястото на по-стар храм, побиращ едва 15 – 20 души. В 1972 година, заради строежа на язовира Полифито, е построена нова на сто метра от старата.[9]
В Гърция
редактиранеПрез октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Витивяни остава в Гърция.
В 1916 година във Витивяни е изградена енорийската цървата „Света Параскева“, на основите на по-стар храм от 1750 година. В двора на църквата е намерена плоча с надпис „март 1819“, годината, в която може би е обновена. В храма се пази епитрахил с дата 1815 година. Според традицията в стария храм е проповядвал Козма Етолийски.[9]
В 1928 година Витивяни е прекръстено на Полифито.[2]
Населението традиционно произвежда овошки, зеленчуци, тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и с краварство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 162[2] | 140[2] | 152[2] | 248[2] | 124[2] | 164[2] | 92[2] | 27[2] | 31[2] | 17 | 7 | 14 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 329. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ а б Άγιος Αθανάσιος Πολυφύτου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.