Полковник Серафимово

българско село

Полковник Серафимово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. До 1934 година името на селото е Алами дере. За няколко месеца от август до декември 1934 година носи името Ябълка, а след това е наименувано на героя от Балканската война полковник Владимир Серафимов.[2]

Полковник Серафимово
България
41.5305° с. ш. 24.7812° и. д.
Полковник Серафимово
Област Смолян
41.5305° с. ш. 24.7812° и. д.
Полковник Серафимово
Общи данни
Население91 души[1] (15 юни 2022 г.)
3,7 души/km²
Землище24,868 km²
Надм. височина1005 m
Пощ. код4794
Тел. код03039
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ57282
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Полковник Серафимово се намира в планински район в южната част на Родопите, на 2 километра южно от пътя Смолян – Рудозем. Отстои на около 10 километра от Смолян. Климатът е подходящ за туризъм.

ИсторияРедактиране

Първите заселници на селото са избягалите българи след потурчването на Смолян. В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Полковник Серафимово (Аламут) постъпват в армията 2 войници, което е косвено доказателство, че по онова време в селото живеят помаци.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Алами дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

ЗабележителностиРедактиране

На хълм в центъра на селото се намира паметник в чест на загиналите във войните местни жители и на славния 21-ви полк и неговия командир полковник Владимир Серафимов. На близкия връх Средногорец е издигнат паметник, наричан Родопска Шипка, за известната Битка при Аламидере на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война.

В самото село има 2 добре поддържани източноправославни храма. Църквата „Въведение Богородично“ е осветена в 1887 година и е декларирана като художествен паметник на културата.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Полковник Серафимово
  • Вълчо Аврамов Каджабов (1881 - ?), български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет
  • Георги Каракехайов (1926 – 2010), дългогодишен главен инженер на Транспортни войски
  • Георги Христов Пачаманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[6]
  • Георги Чилингиров (1914 – 2000), известен български народен певец
  • Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ III степен[7]
  • Коста Панджуров (Панжаров, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  • Манол Христов Чилов (1873[9] – ?), македоно-одрински опълченец, зачислен във Втора бригада, Осма костурска дружина, Втора рота и участва в походите София, Саранбей, Дедеагач, Шаркьой, Султан тепе. На 17 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[10]
  • Мария Момчилова Стайкова Хубчева (1856 - ?), българска революционерка, деятелка на Върховния македоно-одрински комитет
  • Михал Вълчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[11]
  • Момчил Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[13]
Починали в Полковник Серафимово

ДругиРедактиране

Близо се намира прочутата Родопска Шипка. В селото се намира и семеен хотел „Ловна хижа“ с 10 места и механа към него, с разнообразна местна и традиционна кухня.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  5. Църквата „Въведение Богородично“. // Посетен на 12 ноември 2015.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532.
  9. Към 17 март 1943 година е на 70 години.
  10. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 368 – 369.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 71.