Отваря главното меню

Полската звукова система се състои от осем гласни и сложна система от съгласни. Отличителните ѝ белези са наличието на две носови гласни и образуването на големи клъстъри от съгласни.

ГласниРедактиране

Традиционно гласните в полския език се смятат за осем. Понякога звуците [i] и [ɨ] се определят като алофони. Често носовите гласни се описват и възприемат като последователност от неносова гласна следвана от носова съгласна. Така, в различните фонологични модели на полския език, гласните могат да наброяват от 5 до 8 включително.

 
Диаграма на неносовите гласни в полския език.
Полски гласни
МФА Полска азбука Пример
(щракни за да чуеш)
Българско приближение
/i/ i miś („плюшено мече“) и
/e/ e ten („този“) е
/ɨ/ y mysz („мишка“) ъй (ы)
/a/ a ptak („птица“) а
/u/ u / ó bum („бум“) у
/o/ o kot („котка“) о
/ɛ̃/ ę węże („змии“) ен
/ɔ̃/ ą wąż („змия“) он

Гласните /а e i o u/ се произнасят приблизително както българските им съответствия.

В миналото, на буквите <u> и <ó> съответствали различни звуци, но днес се произнасят по един и същи начин. Ако думата има българско съответствие с еднаква етимология, то на полската буква <ó> обикновено съответства българската <о>, а на полската <u> – българската <у> (напр.: bóbr – бобър; pół – половин; ucho – ухо).

Гласната /ɨ/ съответства приблизително на произношението на руската буква <ы>. При произнасянето ѝ езикът се намира в позиция разположена приблизително по средата на позициите за учленяване на българските букви <ъ> и <и>. /ɨ/ винаги се произнася след твърди съгласни, докато /i/ се произнася след меки и в началото на думи. Това допълващо се разпределение на тези звуци е причината някои автори да ги класифицират като алофони на една и съща фонема[1], при което фонемата бива втвърдена или смекчена от предходната съгласна.

Полският е един от малкото славянски езици при които са се запазили протославянските носови гласни. Това са /ɛ̃/ и /ɔ̃/ които се произнасят като /ɛ/ и /ɔ/ с едновременно изпускане на въздушна струя през носа. Процесът на отпадане на носовото качество на гласните, обаче, е започнал и в полския език, и затова днес тези гласни са запазили своята носовост само в определени позиции. И така, буквите ą и ę се произнасят като носови само пред проходни съгласни (това са: f, w, s, z, sz, ż/rz, ś, ź, ch). Ą се произнася носово и в края на думите. В останалите случаи носовото звучене се е превърнало в отделна носова съгласна следваща „деназализираната“ гласна. Тази носова съгласна се учленява на същото място както следващата я съгласна и затова буквите ą и ę в позиция пред непроходни съгласни се четат съответно като:

В края на думата ę се произнася /e/.

СъгласниРедактиране

Полски съгласни
Устнени Зъбни Венечни Ретрофлексни Венечно-небни Заднонебни
меки твърди
Носови m n ɲ ŋ
Преградни p b t̪ d̪ t d kʲ ɡʲ k ɡ
Преградно-проходни t̪͡s̪ d̪͡z̪ t͡ʂ d͡ʐ t͡ɕ d͡ʑ
Проходни f v s̪ z̪ ʂ ʐ ɕ ʑ x ɣ
Трептящи r
Приблизителни l j w

ИзточнициРедактиране

  1. Домбек, Тереза. Учебник по полски език. София, Наука и изкуство, 1980. с. 29.