Полска фонология

Полската звукова система се състои от осем гласни и сложна система от съгласни. Отличителните ѝ белези са наличието на две носови гласни и образуването на големи клъстъри от съгласни.

Гласни

Традиционно гласните в полския език се смятат за осем. Понякога звуците [i] и [ɨ] се определят като алофони. Често носовите гласни се описват и възприемат като последователност от неносова гласна следвана от носова съгласна. Така, в различните фонологични модели на полския език, гласните могат да наброяват от 5 до 8 включително.

Диаграма на неносовите гласни в полския език.

Полски гласни

МФА	Полска азбука	Пример (щракни за да чуеш)	Българско приближение
/i/	i	miś („плюшено мече“)	и
/e/	e	ten („този“)	е
/ɨ/	y	mysz („мишка“)	ъй (ы)
/a/	a	ptak („птица“)	а
/u/	u / ó	bum („бум“)	у
/o/	o	kot („котка“)	о
/ɛ̃/	ę	węże („змии“)	ен
/ɔ̃/	ą	wąż („змия“)	он

Гласните /а e i o u/ се произнасят приблизително както българските им съответствия.

В миналото, на буквите <u> и <ó> съответствали различни звуци, но днес се произнасят по един и същи начин. Ако думата има българско съответствие с еднаква етимология, то на полската буква <ó> обикновено съответства българската <о>, а на полската <u> – българската <у> (напр.: bóbr – бобър; pół – половин; ucho – ухо).

Гласната /ɨ/ съответства приблизително на произношението на руската буква <ы>. При произнасянето ѝ езикът се намира в позиция разположена приблизително по средата на позициите за учленяване на българските букви <ъ> и <и>. /ɨ/ винаги се произнася след твърди съгласни, докато /i/ се произнася след меки и в началото на думи. Това допълващо се разпределение на тези звуци е причината някои автори да ги класифицират като алофони на една и съща фонема, при което фонемата бива втвърдена или смекчена от предходната съгласна.

Полският е един от малкото славянски езици при които са се запазили протославянските носови гласни. Това са /ɛ̃/ и /ɔ̃/ които се произнасят като /ɛ/ и /ɔ/ с едновременно изпускане на въздушна струя през носа. Процесът на отпадане на носовото качество на гласните, обаче, е започнал и в полския език, и затова днес тези гласни са запазили своята носовост само в определени позиции. И така, буквите ą и ę се произнасят като носови само пред проходни съгласни (това са: f, w, s, z, sz, ż/rz, ś, ź, ch). Ą се произнася носово и в края на думите. В останалите случаи носовото звучене се е превърнало в отделна носова съгласна следваща „деназализираната“ гласна. Тази носова съгласна се учленява на същото място както следващата я съгласна и затова буквите ą и ę в позиция пред непроходни съгласни се четат съответно като:

• /om/ и /em/ пред устнените съгласни (p, b) – ząb /zomp/, tępy /tempɨ/
• /on/ и /en/ пред венечните съгласни (t, d, c, dz, cz) – kąt /kont/, tęcza /tent͡ʂa/
• /oɲ/ и /eɲ/ пред небните съгласни (k, g, ć, dź) – piękna /pjeɲkna/

В края на думата ę се произнася /e/.

Съгласни

Полски съгласни

	Устнени	Зъбни	Венечни	Ретрофлексни	Венечно-небни	Заднонебни
						меки	твърди
Носови	m	n̪	n		ɲ		ŋ
Преградни	p b	t̪ d̪	t d			kʲ ɡʲ	k ɡ
Преградно-проходни		t̪͡s̪ d̪͡z̪		t͡ʂ d͡ʐ	t͡ɕ d͡ʑ
Проходни	f v	s̪ z̪		ʂ ʐ	ɕ ʑ	xʲ	x ɣ
Трептящи			r
Приблизителни		l̪	l		j		w