Пол Рикьор

френски философ

Пол Рикьор (на френски: Paul Ricœur, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Пол Рикьор
Paul Ricœur
френски философ
Attilio Danese e Paul Ricoeur.png
Роден
Починал

Религия Протестантство
Образование Ренски университет[1]
Парижки хуманитарен факултет[2]
Парижки университет
Философия
Епоха Философия на XX век
Школа Континентална философия
Интереси философия, феноменология
Текстове Живата метафора
Време и разказ
Конфликтът на интерпретациите
Повлиян
Повлиял Морис Мерло-Понти, Жак Дерида
Научна дейност
Област Културология, теория на литературата
Работил в Парижки университет

Уебсайт www.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

ТворчествоРедактиране

Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

БиблиографияРедактиране

ТрудовеРедактиране

  • Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
  • Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
  • От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
  • Живата метафора, изд. Лик, 1994
  • История и истина, изд. Аргес, София, 1993

СтатииРедактиране

  • „История и реторика“. – Страница, 2000, № 4, 49-59.

За РикьорРедактиране

Статии
Сборници
  • Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
  • Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
  • Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
  • Поль Рикер — философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране