Пол Рикьор

френски философ

Пол Рикьор (на френски: Paul Ricœur, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Пол Рикьор
Paul Ricœur
френски философ
Роден
Починал
20 май 2005 г. (92 г.)
ПогребанФранция
РелигияПротестантство
Учил вРенски университет[1]
Парижки хуманитарен факултет[2]
Парижки университет
Философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаКонтинентална философия
Интересифилософия, феноменология
ТекстовеЖивата метафора
Време и разказ
Конфликтът на интерпретациите
Повлиян
ПовлиялМорис Мерло-Понти, Жак Дерида
Научна дейност
ОбластКултурология, теория на литературата
Работил вПарижки университет
Семейство
Уебсайтwww.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

Творчество

редактиране

Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография

редактиране
  • (в съавторство с Микел Дюфрен) Karl Jaspers et la philosophie de l'existence, Le Seuil, 1947
  • Gabriel Marcel et Karl Jaspers. Philosophie du mystère et philosophie du paradoxe, Le Seuil, 1948
  • Philosophie de la volonté. Tome I: Le volontaire et l'involontaire, Aubier, 1949
  • Histoire et vérité, Le Seuil, 1955
    История и истина, изд. Аргес, София, 1993
  • Philosophie de la volonté. Tome II : Finitude et culpabilité, Aubier, 2 volumes, 1960
  • De l'interprétation. Essai sur Sigmund Freud, Le Seuil, 1965
  • Entretiens avec Gabriel Marcel, Aubier, 1968
  • Le Conflit des interprétations. Essais d'herméneutique I, Le Seuil, 1969
    Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
  • La Métaphore vive, Le Seuil, 1975
    Живата метафора, изд. Лик, 1994
  • Temps et récit
    • Tome I: L'Intrigue et le récit historique, Le Seuil, 1983
    • Tome II: La Configuration dans le récit de fiction, Le Seuil, 1984
    • Tome III: Le Temps raconté, Le Seuil, 1985
  • Du texte à l'action. Essais d'herméneutique II, Le Seuil, 1986
    От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
  • À l'école de la phénoménologie, Vrin, 1986
  • Le Mal. Un défi à la philosophie et à la théologie, Labor & Fides, 1986
  • Soi-même comme un autre, Le Seuil, 1990
    Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева[3]
  • Réflexion faite. Autobiographie intellectuelle, Esprit, 1995
  • La Critique et la Conviction. Entretiens avec François Azouvi et Marc de Launay, Calmann-Lévy, 1995
  • Le Juste I, Esprit, 1995
  • L'Idéologie et l'Utopie, Le Seuil, 1997
  • Amour et justice, PUF, 1997
  • Autrement. Lecture d’Autrement qu'être ou Au-delà de l'essence d’Emmanuel Levinas, PUF 1997
  • (dialogue avec Jean-Pierre Changeux) Ce qui nous fait penser. La nature et la règle, Odile Jacob, 1998
  • (avec André LaCocque) Penser la Bible, Le Seuil, 1998
  • Lectures
    • Tome I: Autour du politique, Seuil, 1999 ISBN 2-02-036488-3; ISBN 978-2-02-036488-1
    • Tome II: La Contrée des philosophes, Seuil, 1999 ISBN 2-02-038980-0 ; ISBN 978-2-02-038980-8
    • Tome III: Aux frontières de la philosophie, Seuil, 1999 ISBN 2-02-085502-X ; ISBN 978-2-02-085502-0
      Прочити, София: Унив. изд. „Кл. Охридски“, 1996 (Прев. от Lectures, т. I – III, 235 с.)
  • L'Herméneutique biblique, Le Cerf, 2000
  • Le Juste II, Esprit, 2001
  • Histoire et vérité, Points Essais, 2001 ISBN 978-2020410946
  • La Mémoire, l'histoire, l'oubli, Le Seuil, 2003 ISBN 978-2020563321
    Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Parcours de la reconnaissance. Trois études, Stock, 2004
    Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Sur la traduction, Bayard, 2004
  • Amour et justice, Points Essais, 2008 ISBN 978-2757811245
  • Écrits et conférences
    • Tome I: Autour de la psychanalyse, Seuil, 2008
    • Tome II: Herméneutique, Seuil, 2010
    • Tome III: Anthropologie philosophique, Seuil, 2013
    • Tome IV: Politique, économie et société, Seuil, 2019
    • Tome V: "La religion pour penser", Seuil, 2021 ISBN 9782021477092
  • Philosophie, éthique et politique. Entretiens et dialogues, Seuil, 2017
  • „История и реторика“. – Страница, 2000, № 4, 49-59.

За Рикьор

редактиране
Статии
  • Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. – Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
  • Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. – В: Езикът на желанията. С., Дружество „Гражданин“, 1997.
  • Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
Сборници
  • Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
  • Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
  • Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.

Източници

редактиране
  1. www.lefigaro.fr
  2. www.sudoc.fr // Система за университетска документация на Франция. Посетен на 26 юли 2017 г.
  3. Амелия Личева. Въпроси към себе си и другия // Култура, бр. 12, 2004-03-19. Посетен на 2023-08-02.

Външни препратки

редактиране