Ивайло Знеполски

Ивайло Знеполски
	Ивайло Знеполски
български културолог
Роден	5 август 1940 г. София, Царство България
Починал	29 ноември 2023 г. (83 г.) София, Република България
Религия	Българска православна църква
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Социология, културология
Школа	семиотика
Работил в	ВИТИЗ; Софийски университет
Награди	Officier des Palmes Academique (1999); Почетен знак на СУ (2001)
Членува в	IASS
Повлиян	Ролан Барт · Пол Рикьор · Пиер Бурдийо
Политика
	Министър на културата
	1993 – 1995 г.
	Народен представител
	XXXVI НС XXXVII НС
Семейство
Деца	Боян Знеполски

Ивайло Боянов Знеполски е български философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател и политик. министър на културата е в правителството на Любен Беров и в правителството на Ренета Инджова. Баща е на философа Боян Знеполски.

Биография

Образование и научна кариера

Ивайло Знеполски е роден на 5 август 1940 г. в София, България. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1964 г. Доктор по изкуствознание с тема на дисертационния труд „Философски и естетически проблеми на съвременното европейско киноизкуство“ (1971). От 1970 г. работи в ИССТ (Институт за съвременни социални теории), който е научно звено към АОНСУ и е на двойно подчинение на ЦК на БКП и на Президиума на БАН. До 1974 г. е научен сътрудник в Института, а след това – старши научен сътрудник. От 1981 до 1990 г. е шеф на секция в същия институт. Междувременно преподава „Анализ на филма“ във ВИТИЗ (1980 – 1984). След това; доктор на философските науки с тема на дисертационния труд – „Социо-културните проблеми в съвременното българско киноизкуство“ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), ръководител на катедрата по История и теория на културата на Философски факултет на СУ (1991 – 2003), гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997 – 1999) и в Университета „Монтескьо“ в Бордо (2001).

Членство в научни съвети и други академични органи и общности

Зам.-председател на IASS (Международна асоциация за семиотични изследвания)
Член на педагогическия съвет на École doctorale en sciences sociales – Europe Centrale (Histoire – Sociologie – Anthropologie) – Bucarest.
Agence Universitaire de la Francophonie
Член на Комитета на тематичната мрежа за съвместни изследвания „Droit des entreprise culturelles“.
Сътрудничество и участие в изследователски проекти на Maison de Sciences de l’Homme (Paris)
Научно ръководство от българска страна на съвместната магистърска програма „Медии и междукултурни комуникации“ с Europa-Universitat Viadrina (Франкфурт на Одер)
Сътрудничества с Université Pierre Mendes France – Grenoble II École Doctorale 214: Droit – Sciences politique – Relations internationales
Ръководител от българска страна на международен изследователски проект на тема „Всекидневната преса и европейската интеграция и разширяването – политически, културни и национални репрезентации“. Партниращи страни: École des Hautes Études en Sciences Sociales (Marseille), L’Université d’Avignon, Europa-Universitat Viadrina (Франкфурт на Одер)

Обществена дейност

През 1990 г. е делегат на Националната кръгла маса от квотата на БКП.^[1]
Съучредител с други европейски интелектуалци и политици през 1999 г. на Musee de l’Europe (Брюксел)
Член на Сената на European Cultural Parliament, който номинира членовете на бъдещия Европейски парламент и ръководи заседанията му – 2001 г.
Член на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по проекта „Link Diversity“ – Кампания за популяризиране на мултиетнически общества и на демократично гражданство за всички.
Главен редактор на издаваното в София на английски и френски език списание Divinatio (ISSN 1310-9456).
Постоянен член на журито на наградата „Развитие“.

Политическа дейност

През 1990 г. е делегат на XIV конгрес на БКП. Развива значителна политическа дейност, като в периода 1993–1995 г. е министър на културата в правителството на Любен Беров и в правителството на Ренета Инджова.

Умира на 29 ноември 2023 г. в София.^[2]

Идеи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Предговорът на Ивайло Знеполски към първото българско издание на романа на Владимир Набоков – „Лолита“ става причина за първия голям литературоведски дебат след 1989 г.^[3]

По-важни отличия и награди

Officier des Palmes Academique, френски – с декрет на френското Министерство на националното образование, на изследването и технологията (1999)
Почетен знак на Софийския университет – Синя лента (2001)
Chevalier de l'Ordre du Mérite, френски (2012)^[4]^[5]
Орден „Стара планина“ I степен (2021)^[6]

Библиография

Монографии

Актуалното кино. София: Наука и изкуство, 1969, 297 с.
Пътища и пътеки на българското кино. София: Наука и изкуство, 1972, 267 с.
Между отчуждението и насилието. 1973.
Умберто Еко и „Името на розата“. София: Наука и изкуство, 1987, 145 с.
Катастрофата като филмова метафора. София: Наука и изкуство, 1992. (ISBN 954-02-0071-7)
Езикът на имагинерния преход. София: Българска сбирка, 1997, 356 стр.
Новата преса и прехода. Трудното конструиране на „четвъртата власт“. София: Дружество Гражданин, 1997, 191 стр. (ISBN 954-8966-03-4)
Вебер–Бурдийо – подходи към интелигенцията. С., 2003, 116 стр.
Българският комунизъм – социокултурни черти и властова траектория. София: Сиела, 2009. (ISBN 978-954-28-0236-5)^[7]^[8]
Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци. 1 и 2 част. Институт за изследване на близкото минало & Сиела, София, 2016, 551 + 398 стр.^[9]
Историкът и множественото минало. София: Сиела, 2017. (ISBN 978-954-28-2345-2)
(съавтор) Bulgaria under Communism (Routledge Histories of Central and Eastern Europe). London and New York: Routledge, 2018, 476 pp. ISBN 978-0-8153-7279-0
Семиотика и критика на културата: Барт, Лотман, Еко. София: Институт за изследване на близкото минало & Сиела, 2019, 456 с. (ISBN 9789542828822)
Измамната лекота на демокрацията. София: Изток-Запад, 2020, 400 с. (ISBN 9786190107323)
Тоталитаризмът. София: Сиела, 2023, 296 с. (ISBN 9789542843795)
Семейни разправии - Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон, София: Сиела, 2024. 208 стр. (ISBN 9789542843788)

Научно ръководство, съставителство и редакция

Франсоа Фюре и превъплъщенията на социалната утопия (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 1997, 218 стр. (ISBN 954-9567-01-X)
Пол Рикьор – философията пред предизвикателствата на промените (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 1998, 303 стр. (ISBN 954-9567-02-8)
Max Weber: Relecture a l’Ouest, relecture a l’Est (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 1999, 455 стр. (ISBN 954-9567-06-0)
Около Хабермас. Нормативността в модерните общества и идеята за справедливост (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 2000, 430 стр. (ISBN 954-9567-07-9)
Около Жак Дерида и чудовищният дискурс (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С. (ISBN 954-9567-14-1)
Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците(научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С. (ISBN 954-9567-12-5)
История, разказ, памет (научно ръководство, съставителство, предговор, студия). Изд. ДНЧО, С., 2001, 360 стр. (ISBN 954-9567-09-5)
Това е моето минало (1944-1989). Спомени, дневници, свидетелства. Т.1, Изд. Сиела, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0716-2)
Това е моето минало (1944-1989). Спомени, дневници, свидетелства. Т.2, Изд. Сиела, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0717-9)
Тоталитаризмите на XX век в сравнителна перспектива. Изд. Сиела, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0815-2)
Да познаем комунизма: Изследвания. Изд. Сиела, С., 2012. (ISBN 978-954-28-1056-8)
История на Народна република България. Режимът и обществото. С., Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2009, 716 стр.^[10]

За него

Мислещият от дистанция човек. Конференция в чест на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски. София: Изток-Запад, 2023, 240 с. (ISBN 9786190113334)

Бележки

↑ Желю Желев. Кръглата маса. Стенографски протоколи (3 януари - 15 май 1990). стр. 713. // 1999 г.
↑ Почина професор Ивайло Знеполски // БНР. 2023-11-30. Посетен на 2023-12-23.
↑ „Димитър Камбуров срещу академизма“ – Ивайло Знеполски, Димитър Камбуров, Снежана Зарева за „Лолита“, в. „Култура“, 1990 г.
↑ „Ivaïlo Znépolski chevalier de l’Ordre national du Mérite“, със снимки от събитието Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на Френското посолство в София, 12 юли 2012 г.
↑ „Проф. Ивайло Знеполски удостоен с френски орден“, сайт на Института за изследване на близкото минало, 11 юли 2012 г.
↑ Указ № 32 от 2 февруари 2021 г. Обн. ДВ. бр. 11 от 9 февруари 2021 г.
↑ Михаил Груев, „Явление в познанието за комунизма“, рец. във в. „Култура“, 20 юни 2008 г.
↑ Христо П. Тодоров, „Българският комунизъм като цивилизационен феномен“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 6, 18.02.2009 г.
↑ Георги Каприев, „Шест колажа по Как се променят нещата от Ивайло Знеполски“, рец. във в. „Култура“, 22 (2859), 17 юни 2016 г.
↑ Бойко Пенчев, „История на тоталитарната власт и грижа“, рец. във в. „Литературен вестник“, 20 януари 2010 г., бр. 2, год. 19.

Външни препратки

Научна литература, свързана с Ивайло Знеполски, в Google Наука
От и за Ивайло Знеполски в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
Ивайло Знеполски, „Посткомунистически употреби на паметта“, в. „Литературен форум“, бр. 2 (486), 15 януари 2002 г.
Ивайло Знеполски, Предговор към „Спомени от лагерите. Портрети на лагеристи от Белене“ от Петър Байчев, електронно списание LiterNet, 05.12.2014, № 12 (181)
„В памет на проф. Ивайло Знеполски“, разговор с професорите Стоян Атанасов и Александър Кьосев, БНТ, 4 декември 2023 г.
Димитър Щ. Димов, Момчил Методиев, Михаил Неделчев, Милен Миланов, Божидар Манов, „Памет за Ивайло Знеполски“, „Литературен вестник“, бр. 43, 14 декември 2023 г.
Пламен Дойнов, „Загуби и завети“, „Литературен вестник“, бр. 43, 14 декември 2023 г.

Интервюта

„Политическият ангажимент на културата“, интервю на Валентина Самоволска, в. „Литературен вестник“, год. 12, бр. 14, 10-16.04.2002 г.
„Проф. Ивайло Знеполски: Обществото все още е затворено, защото се движи от личния интерес“, интервю на Петър Карабоев, в. „Дневник“, 26 декември 2007 г.
„Проф. Ивайло Знеполски: Живков провеждаше сталинската линия“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 23 февруари 2012 г.
„Проф. Ивайло Знеполски:Кога ще излезем от прехода? Никога!“ Архив на оригинала от 2012-07-25 в Wayback Machine., интервю на Ива Йолова, в. „Преса“, 23.07.2012 г.
„Проф. Ивайло Знеполски: Нито сме толкова бедни, нито толкова крадливи“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 01.08.2014 г.
Интервю на Ерика Лазарова с проф. Ивайло Знеполски по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 21.12.2014 г.
„Проф. Ивайло Знеполски: Излизаме от 2018 г., макар и с малко, но по-богати“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 29 декември 2018 г.

[1] Желю Желев. Кръглата маса. Стенографски протоколи (3 януари - 15 май 1990). стр. 713. // 1999 г.

[2] Почина професор Ивайло Знеполски // БНР. 2023-11-30. Посетен на 2023-12-23.

[3] „Димитър Камбуров срещу академизма“ – Ивайло Знеполски, Димитър Камбуров, Снежана Зарева за „Лолита“, в. „Култура“, 1990 г.

[4] „Ivaïlo Znépolski chevalier de l’Ordre national du Mérite“, със снимки от събитието Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на Френското посолство в София, 12 юли 2012 г.

[5] „Проф. Ивайло Знеполски удостоен с френски орден“, сайт на Института за изследване на близкото минало, 11 юли 2012 г.

[6] Указ № 32 от 2 февруари 2021 г. Обн. ДВ. бр. 11 от 9 февруари 2021 г.

[7] Михаил Груев, „Явление в познанието за комунизма“, рец. във в. „Култура“, 20 юни 2008 г.

[8] Христо П. Тодоров, „Българският комунизъм като цивилизационен феномен“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 6, 18.02.2009 г.

[9] Георги Каприев, „Шест колажа по Как се променят нещата от Ивайло Знеполски“, рец. във в. „Култура“, 22 (2859), 17 юни 2016 г.

[10] Бойко Пенчев, „История на тоталитарната власт и грижа“, рец. във в. „Литературен вестник“, 20 януари 2010 г., бр. 2, год. 19.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]