Попадия (Леринско)

бивше село в Леринско, Гърция
Тази статия е за бившето село в Леринско. За селото в Северна Македония вижте Попадия.

Попадия (на гръцки: Παπαδιά) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Попадия
— село —
Гърция
40.8833° с. ш. 21.6833° и. д.
Попадия
Западна Македония
40.8833° с. ш. 21.6833° и. д.
Попадия
Леринско
40.8833° с. ш. 21.6833° и. д.
Попадия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областНидже
Надм. височина? m
Населениеизселено души (?)

География

редактиране

Попадия се намира североизточно от Лерин на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) - приток на Сакулева, в подножието на планината Нидже (Ворас).

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Пападия живеят 50 българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Попадия е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Пападия (Papadia) има 48 българи екзархисти.[3]

На 6 октомври 1907 година Попадия е нападнато от андартските капитани Димитриос Папавиерос и Емануил Кацигарис, които изгарят 12 къщи.[4]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пападия (Пападиjа) има 20 къщи славяни християни.[5]

Личности

редактиране
Родени в Попадия
  •   Вангел Димитровски (р. 1943), стоматолог от Репулика Македония
  •     Илия Попадийски (1861 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Стоянов Канзуров (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, сътрудник на Илия Попадийски и Георги Попхристов, преселил се в Скопие в 1946 година[6]
Други
  •     Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Попадия
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  4. „ΣΤΟΧΟΣ“
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  6. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 797-806.