Попадия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За бившето село в Леринско, Гърция, вижте Попадия (Леринско).
Попадия (на македонска литературна норма: Попадија) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.
|
Попадия Попадија |
|
|---|---|
| — село — | |
  Попадия |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 675 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Клепа югозападно от град Велес.
ИсторияРедактиране
В XIX век Попадия е чисто българско село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В църквата „Свети Никола“ са запазени иконописни дела от XVII век.[1][2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Попадия (Popadia) е посочено като село с 48 домакинства и 215 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Попадия има 550 жители българи християни.[4].
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попадия живеят 640 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Попадия (Popadija) като българско християнско село.[6]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Попадия
Арсо Попцветков, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет, убит в Прилеп от сърбите[7]- Велко Апостолов Попадийски (? – 1908), български революционер
- Починали в Попадия
БележкиРедактиране
- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 205. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото). // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 182 - 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.118-119.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 20
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 418.