Портал:Кюстендил/Забележителности

Къщата на Ильо войвода в гр. Кюстендил.

Най-значимата забележителност на Кюстендил е хълмът над града на който е изграден едноименния лесопарк Хисарлъка. На хълма се намират останките от късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка“, в рамките на която била разположена епископската базилика – първият организирано проучван обект в историята на българската археология – от академик Йордан Иванов. В рамките на крепостта е и „вилата на Генерала“ – Никола Жеков – място на важни военно-политически срещи, съвещания и решения по време на участието на България в Първата световна война.

От „Хисарлъка“ към сградата на най-старото учебно заведение в града – Първо основно училище – се е спускала пързалката „Люшо“. По този повод, след първата и втората национални катастрофи, Христо Смирненски пише известната си сатира, с която осмива политическото и военно ръководство на страната – „Пързалка в Кюстендил“.

Център на града е площад „Велбъжд“ на който се намира сградата на община Кюстендил, която е забележителен архитектурен паметник на културата. В близост до сградата на общината се намира художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Кюстендил е осеян с многобройни сгради издържани във възрожденски и градски архитектурен стил от края на XIX и началото на XX век. През XVII век в града е имало седемнадесет джамии, от които до днес са оцелели само две – Фатих Мехмед джамия и Ахмед бей джамия.

Основната антична забележителност на Кюстендил са римските терми с Пауталийския асклепион. Забележителен културен и архитектурен паметник от средновековието е църквата „Свети Георги“ в кюстендилския квартал „Колуша“.