Портал:Кюстендил
редактиране
Портал КюстендилКюстендѝл е град в югозападна България, административен център на едноименната област и община. Намира се в близост до границата с Република Северна Македония и с Република Сърбия. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски спорт в планината Осогово. Кюстендил е разположен в южната част на Кюстендилската котловина, в подножието на планината Осогово, на 527 метра надморска височина, по двата бряга на река Банщица, десен приток на река Струма. Южно от града се издига хълмът „Хисарлъка“ – североизточно разклонение на Осогово. Кюстендил е един от най-древните градове на територията на България с осемхилядолетна история на поселищния живот и градска традиция от началото на нашата ера. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия, Кюстендил. редактиране
ИсторияИсторията на Кюстендил като градско селище датира от новата ера. Предходно има още шестхилядна история на поселищния живот в години. Кюстендил е един от най-древните градове по българските земи със значима и богата история. Името си града носи от средновековния владетел Константин Драгаш. В античността по времето на траките в центъра на днешен Кюстендил е имало тяхно открит тип селище със светилище на хълма Хисарлъка. Античната римска Пауталия е наследник на старо селище на дентелетите. Присъствието на траки в Кюстендилско датира от края на бронзовата епоха или по-точно от втората половина на 2-рото хилядолетие пр.н.е. Известни са имената на тракийските племена населявали голямото землище на Кюстендилско: на север – агриани и леи, на юг – меди и на запад – пеони, а кюстендилската котловина в частност – от дентелетите. На мястото на съвременния град Кюстендил първите регистрирани артефакти са от керамика от старожелязната епоха и части от сгради от предримския период. Това дава основание да се заключи, че поселището му е съществувало по времето на легендарната Троя. Хълмът над града носи името на троянския хълм. В кюстендилското землище се намира Рилският манастир, символ на българската вяра, духовност, книжовност и култура, част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. От кюстендилското село Скрино е родом Иван Рилски – пръв български и християнски светец, покровител на България и българите. По време на Първата световна война в Кюстендил се намира Главната квартира на щаба на Българската армия. Днес Кюстендил е известен исторически град и такъв на овошките, художниците, изкуството и културата. Градските празници са два – на 30 януари и 21 март всяка година. редактиране
КултураКюстендил е известен със своите минерални извори и бани още от древността. Днес е известен СПА и балнеолечебен център. През XX век става известен като „овощната градина на България“, заради реколтите от череши, сливи, ябълки и други овошки. По това време, 1929 г., е създаден Института по овощарство, чиято сграда се намира в центъра на кюстендилското поле. Кюстендил е известен център на изкуствата и в частност на изобразителното изкуство. Поради това в града се намира най-голямата сграда на художествена галерия на Балканите, която помещава платна на Владимир Димитров – Майстора и други изявени български художници. редактиране
ХрамовеОще с приемането на Медиоланския едикт се учредява Пауталийска епископия, която е издигната в митрополия. На хълма Хисарлъка е разкрита епископската базилика на антична Пауталия, датирана от IV век, като главен храм и резиденция на епископа на раннохристиянския диоцез Пауталия (4-6 век). През втората половина на IV век големият административен и стопански център Пауталия е център на епископията. По това време в Пауталия започват да се издигат огромни за времето си раннохристиянски църкви, някои от които върху по-ранни езически храмове. Съществуването на активен духовен живот от епохата на ранното християнство (4-6 век) се доказва от общо седем трикорабни базилики, регистрирани в района на днешния град: две при северната порта на Улпия Пауталия; две други базилики извън крепостната стена; една базилика северно от форума на Пауталия и още една сред античния некропол, освен базиликата в крепостта Хисарлъка. По време на великото преселение на народите тези засега седем разкрити базилики са разрушени и/или западнали. След християнизацията на България, главната градска базилика на хълма Хисарлъка е преустроена и предположително обърната на главен катедрален храм на епископския център Велбъжд, наследил диоцеза на старата Пауталийска епархия. От средновековието датира църквата „Свети Георги“ в кюстендилския квартал „Колуша“, предходно – Калосия. Велбъждският диоцез обхващал околното на градското землище. На близкия до града хълм „Спасовица“, над селата Николичевци и Копиловци, се издигала взривената през 1913 г. църква „Свето Възнесение“, а скринския пролом е осеян с многобройни средновековни църкви, чийто руини могат да се видят и днес. Във Велбъждския диоцез влизали редица главни православни български манастири – Рилски, Осоговски, Земенски, Руенски, Пещерски, Погановски, Гранички. По османско време, през XVII век, Кюстендил е осеян с джамии и минарета. Над града по това време се издигали седемнадесет джамии. През Възраждането започва да се възобновява старата забравена тенденция не към възобновяване, а към строителство на нови православни храмове. От това време датират градските църкви – „Успение Богородично“ (1816 г.), „Свети Мина“ (1859 г.), „Свети Димитър“ (1866 г.). На 12 юли 1933 г. е издигнат, а на 4 ноември 1934 г. осветен от митрополит Стефан Софийски – главният градски храм – „Свети Мина“. редактиране
Природаредактиране
Икономикаредактиране
Знаете ли...
редактиране
ЗабележителностиНай-значимата забележителност на Кюстендил е хълмът над града на който е изграден едноименния лесопарк Хисарлъка. На хълма се намират останките от късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка“, в рамките на която била разположена епископската базилика – първият организирано проучван обект в историята на българската археология – от академик Йордан Иванов. В рамките на крепостта е и „вилата на Генерала“ – Никола Жеков – място на важни военно-политически срещи, съвещания и решения по време на участието на България в Първата световна война. От „Хисарлъка“ към сградата на най-старото учебно заведение в града – Първо основно училище – се е спускала пързалката „Люшо“. По този повод, след първата и втората национални катастрофи, Христо Смирненски пише известната си сатира, с която осмива политическото и военно ръководство на страната – „Пързалка в Кюстендил“. Център на града е площад „Велбъжд“ на който се намира сградата на община Кюстендил, която е забележителен архитектурен паметник на културата. В близост до сградата на общината се намира художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Кюстендил е осеян с многобройни сгради издържани във възрожденски и градски архитектурен стил от края на XIX и началото на XX век. През XVII век в града е имало седемнадесет джамии, от които до днес са оцелели само две – Фатих Мехмед джамия и Ахмед бей джамия. Основната антична забележителност на Кюстендил са римските терми с Пауталийския асклепион. Забележителен културен и архитектурен паметник от средновековието е църквата „Свети Георги“ в кюстендилския квартал „Колуша“. редактиране
ОбразованиеПървото българско училище в Кюстендил е създадено през 1820 г. в двора на църквата „Успение Богородично“ в специално построена сграда северно от църквата, където днес се издига камбанария. То е килийно училище и фунционира до 1849 г., след което в югозападния ъгъл на църковния двор е издигната новата сграда на взаимното училище, а старото килийно училище е съборено. След Освобождението, на 3 октомври 1879 г. е открита Държавната реална кюстендилска гимназия, с директор Тодор Иванчов, бъдещ министър и министър-председател на България. Тя е една от първите гимназии създадени в страната след Освобождението, с прием на ученици от цяла Македония. От XX век гимназията е с педагогически профил, а от 1909 г. е разделена на Мъжка и Девическа. Гимназията съществува до 2016 г. когато е закрита поради липса на ученици. Сред най-известните ѝ възпитаници, преди закриването ѝ, е Мария Габриел. Други известни нейни възпитаници са Яне Сандански, Тодор Ангелов, Александър Димитров, Владимир Бонев, Йордан Иванов, Йордан Захариев, Иван Кепов, Ефрем Каранов, Владимир Караманов, Стоян Венев, Кирил Цонев, Асен Василиев, Никола Мирчев, Иван Ненов, Емануил Попдимитров, Димитър Ангелов, Веса Паспалеева, Ефрем Каранфилов, Георги Струмски, Георги Горанов, Марин Големинов, Никола Въжаров, Никола Грънчаров. Към 2023 г. в Кюстендил има седем основни училища и още толкова профилирани гимназии с намаляващ брой ученици, заради демографския упадък в България. редактиране
Музеиредактиране
СпортСпоред писмените исторически извори спортът в Кюстендилско е познат още в древността. В антична Пауталия е имало покрит стадион със специален учител по физическа подготовка и възпитание. Върху една пауталийска монета е изобразена статуя на дискохвъргач, която вероятно е стояла пред градския стадион. През османското владичество физическата подготовка се изразявала в надстрелвания с пушка по нишан, надскачания на естествени препятствия, надхвърляния и надигравания на хоро. Първи въвежда гимнастиката в кюстендилско училище Николай Хростович Тонджаров през 1850 г. На 15 ноември 1895 г. в Кюстендил е основано първото гимнастическо дружество „Осоговски юнак“, а през 1902 г. и колездачно дружество. След ПСВ футболът става най-популярния спорт в града. Първият футболен клуб в града „Моцион“ е основан през 1919 г. и е ученически. Последват го учредените през 1920-е години – „Ботев“, „Бенковски“ и „Левски“, като през 1928 г. „Моцион“ и „Ботев“ се обединяват в „Борислав“. През 1940-е години започват развитието си в града леката атлетика, баскетбола, волейбола, художествената и спортаната гимнастика, акробатиката и тениса на маса. По време на социалистическа България развитието на спорта в Кюстендил в масов план бележи значително развитие, включително и върхови индивидуални спортни постижения в лицето на Крум Лекарски, Иванка Христова, Недялка Ангелова, Антоанета Киселичка, Илиана Илиева, Цветомира Филипова, Людмил Янков. На 5 ноември 1979 г. в Кюстендил е открита национална спортна база „Осогово“. редактиране
Кюстендилциредактиране
Категорииредактиране
За създаванеТова е списък на статии, свързани с град Кюстендил, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.
редактиране
Сродни портали
|
Теми
|
|
|
|
|
|