Постоянна експозиция „Икони" (Пловдив)

Постоянна експозиция „Икони“ е открита през 1975 г. в сграда, построена специално за целта и разположена в общо дворно пространство със старинния православен храм „Св.св. Константин и Елена“ в Стария град.[1]

Автор на проектът на сградата е арх. Никола Мушанов и колектив. Разположена е върху кръглата отбранителна кула на ранновизантийската крепостна стена. Архитектурата наподобява византийска базилика с двускатен покрив и малка преградна стена, имитираща иконостасна преграда, разположена в източния край.[2]

Градската художествена галерия – Пловдив разполага с богат фонд от икони, фрагменти от иконостаси и различни образци на църковна графика. Днес тя притежава 574 икони.[3]Изложените предмети включват и експонати, собственост на Пловдивската митрополия, която ги предоставя за излагане в иконната експозиция.[1] Представено е източноправославното християнско изкуство от Пловдивския край и цяла Южна България от края на ХV век до края на ХІХ век.[2] Произходът им е различен. Една група икони са от Несебър (XVI в.), а всички останали са от диоцеза на Пловдивска митрополия. Изключително ценни са и осемте несебърски икони от ХVІ в., които са дело на майстори от критската поствизантийска школа.[2]

В иконната експозиция са изложени творби на големи наши иконописци като Христо Димитров, синовете му Захарий Зограф и Димитър Зограф и внука му Станислав Доспевски, представители на Самоковската школа. Те са едни от най-търсените по целите Балкани иконописци от края на XVIII и XIX век. Изложени са „Архангелски събор“ от 1836 – единствената у нас подписана икона на Димитър Зограф, „Богородица на трон с младенеца“ – най-ранната подписана икона на Христо Димитров (1787).[3] Показани са и икони на тревненски майстори и творби на Никола Одринчанин.[2]

Експозиция

редактиране

Експозицията „Икони“ е създадена през 1975 година в старо възрожденско училище.[4][3] През 2019 година залата е реновирана, а експозицията – обновена в съответствие с резултатите от най-новите проучвания в сферата на християнското изкуство по нашите земи. Автор на концепцията на новата подредба и текстове е проф. Иванка Гергова, доктор на изкуствознанието, чл.кор. на БАН, един от най-изявените учени в областта. Изцяло е обновен и интериорът на залата. В преддверието е разположен информационен раздел, който предлага 4 основни теми – „Християнският Пловдив“, „Църковно изкуство в Пловдив и Пловдивско“, „Икона“ и „Иконостас“.[1]

Център на експозицията са най-старите икони в сбирката, които са и с най-високи художествени качества – осемте празнични икони от Несебър, иконата Св. Георги на трон от Пловдив (подписана от монах Пахомий Зографски, XVI в.), комплектът царски икони от пловдивската църква „Св. св. Константин и Елена“ (XVI в.). Редом с тях от двете страни са изложени икони от XVII в. – царски двери от Горни Воден, икони от Ракитово, както и икони от края на XVII и началото на XVIII век от параклиса „Св. Тодор“ в Горни Воден.[5]

Галерията притежава елитни икони от три поколения на фамилията Доспевски, които са аранжирани в лявата част на залата.

В дясната част на залата са поставени икони от зографи, съвременници на самоковци, които са живели и работили в Пловдив и района и илюстрират местното художествено средище с различните му стилови течения – зограф Йоан от Воден, даскал Вълко от Дермендере, големия майстор Никола Одринчанин, Спиро Михайлов.

В задната част на залата са аранжирани икони от тревненски майстори и зографи от различен произход. Една част от тези икони показват какво са донасяли от своите пътувания поклонници, търговци и монаси таксидиоти – реплики на светогорски чудотворни икони, йерусалими и седефени йерусалимски икони и други.

Във витрини са поставени домашните икони, представящи най-почитаните в българските домове светци лечители и покровители на малките деца и родилките, заобикалящи централните образи на Богородица с Младенеца, както и метални обкови.

В Иконната зала периодично се организират и тематични експозиции, представящи чрез иконите различни страни от символиката на християнското изкуство.[2]

Източници

редактиране
  • проф. Иванка Гергова, доктор на изкуствознанието, чл.-кор. на БАН – Експозиционен план
  • БНТ „Култура.БГ“ 28.04.2019