Ракитово

град в община Ракитово, обл. Пазарджик

Ракѝтово е град в Южна България. Градът е административен център на община Ракитово, Област Пазарджик и се намира на малко повече от 11 км югоизточно от град Велинград.

Ракитово
Знаме
      
Герб
Сградата на читалището в Ракитово
Сградата на читалището в Ракитово
България
41.9906° с. ш. 24.0902° и. д.
Ракитово
Област Пазарджик
41.9906° с. ш. 24.0902° и. д.
Ракитово
Ракитово
41.9906° с. ш. 24.0902° и. д.
Ракитово
Общи данни
Население8891 души[1] (15 март 2024 г.)
75,9 души/km²
Землище117,099 km²
Надм. височина814 m
Пощ. код4640
Тел. код03542
МПС кодРА
ЕКАТТЕ62004
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Ракитово
Георги Холянов
(БЗНС; 2022)
Адрес на общината
ул. „Иван Клинчаров“ 57
п.к. 4640
тел. централа: +35935422044
e-поща: rakitovo@rakitovo.bg
факс: +35935422253
информация: +35935422025
Ракитово в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 8676 души по настоящ адрес и 8983 души по постоянен адрес.[2]

География

редактиране

Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.

В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак“, където се намира и курортен комплекс "Цигов чарк". До Пловдив се стига по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово) и Пещера (на 30 km). Пазарджик е на 50 km, Стамболийски на 70 km. Отстои също на 70 km от Доспат, Хаджидимово и границата с Гърция (ГКПП „Илинден“).

Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.

 
Улица в Ракитово на брега на Ракитовска Стара река
 
Краен квартал на Ракитово

Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е.

През своята дълголетна история Чепинският край е обитаван от различни племена и народи – беси, византийци, славяни, българи и власи. Районът на Ракитово и Чепинското корито е в земите на тракийското племе беси. Днес има останки от тракийска крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант – свещена, на прорицател; терица – земя), под егидата на ЮНЕСКО.

Южно от града са открити останки от късноантична трикорабна църква, силно повредени през XX век от строителството върху тях на нов параклис и на стадион.[3]

Население и религия

редактиране

По статистически данни на НСИ към 7 септември 2021 г. в Ракитово живеят 6997 души.[4]

Населението се състои основно от християни.

В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи. Съществува и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19344490
19465029
19566681
19656795
19757443
19857962
19928417
20018473
20118122
20218651

Етническият състав през 2011 г. включва 4426 българи и 1829 роми.[6]

Икономика

редактиране

Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци.

Хората, които не са заети в тези сектори, обикновено работят в сферите на услугите и строителството в Пазарджик и Велинград.

Културно-исторически забележителности

редактиране

Неолитно селище

редактиране
 
Находка от разкопки в местност Макаков мост

В местността Макаков мост, по поречието на Чепинската река, се намира могила, чието разкопаване е разкрило останки, датиращи от неолитa.[7]

Раннохристиянска трикорабна базилика „Николица“

редактиране

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово, е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика от ІV – VІ век, съществувала до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките ѝ е построен параклис през 1923 година.

 
Часовниковата кула

Часовникова кула

редактиране

Часовниковата кула е архитектурен паметник, един от символите на Ракитово, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами града. Кулата е от две части с каменна зидария с височина 18,60 м, стените са дебели 80 см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата ѝ е осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960 г. Часовниковата кула е построена през 1872 г. с дарения на двама местни жители – Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсеин Ефенди. Строителят на кулата се казвал Малик Челеби.

Останки от тракийско светилище при Калето

редактиране

Останки от древна тракийска крепост. Тя не е възстановявана през Средновековието и е автентична. Покрай нея има запазен тракоримски път. Намира се на 1444 м в близост до м. Качаков чарк с площ 47 декара. В държавния регистър е записана под № 581 като историческо място.

Римско селище „Ремово“

редактиране

Историческо място, населявано от беси и римляни. Запазени и до днес са галерии от медни и златни рудници. С него е свързана легенда за златен стан (място за сечене на златни и сребърни монети). Има останки от римско селище, стар римски път и древен храм. На билото се намира м. Джурковица с тракийски некропол. По Ремово виреят редица ендемити, между които жълта и синя перуника, видрица, записани в Червената книга на България.

Параклис „Св. Никола Летний“

редактиране

Намира се върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е сред най-големите 4 манастира в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.

Историческият музей е разположен в Апостоловата къща (1906 г.) и новата сграда към нея. Има три експозиции – археологическа, етнографска и историческа – с предмети и колекции, свързани с историята и бита на местното население. Тук са представени археологически находки от открито неолитно селище край Ракитово, голямо количество снимков материал и фрагменти на откритите раннохристиянски базилики в местностите Беглика и Рангела. Има добре обособен етнографски кът за живота и традициите на местното население.

В близост е „Плиоценски парк, Дорково“.

Читалища

редактиране

Читалище „Будилник“ в Ракитово е най-старият културен институт в общината. Основано е на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877 – 1942).

Други забележителности

редактиране
  • Планински курорт Цигов чарк.
  • Пещера Лепеница – отворена за туристи от 11 септември 2010 г.
  • Биосферен резерват „Мантарица“.
  • Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.
  • Стражева крепост „Пелева кула“.
  • Неолитно селище от IV в. пр.н.е. в местността Могилите.
  • Зона за отдих ВИА ФЕРАТА
  • Пещера Властелинът – открита през 2014 година, в процес на проучване (затворена за туристи)
  • Връх Голяма Сюткя, 2186 метра висок.
  • Останки от светилище в местност Пашино бърдо
  • Гарванов камък
  • Жълтият камък

Обществени институции

редактиране
 
Читалище „Будилник“
 
Държавно горско стопанство Ракитово
  • Читалище „Будилник“
  • Църква „Св. Неделя“, постр. 1861 г.
  • Джамия
  • Етнографски музей
  • Държавно ловно стопанство „Ракитово“
  • РУ на МВР – Ракитово
  • РЗПБЗН Участък „Ракитово“
  • ВУИ /ТВУ/ „Ангел Узунов“
  • Болница, „ДКЦ 1 – Медик 2000“ ЕООД
  • Филиал на Центъра за спешна медицинска помощ – Ракитово при РЦСМП – Пазарджик
  • ОДЗ „Малина Тодорова“
  • ОДЗ „Митко Палузов“
  • СОУ „Св. Климент Охридски“
  • СОУ „Христо Ботев“
  • Помощно училище „Д-р Петър Берон“
  • СООУ „Христо Смирненски“
  • Ловна зона „КАРКАРИЯ“ – ДЛС Ракитово
  • ЦРСИХУ „Св. Стилян“ – Ракитово
  • Градски стадион „Васил Левски“
  • ФАСП – Ракитово при АСП – Пазарджик
  • Медицински център „Свети Врач“ – град Ракитово, кв. „Запад“
  • Банка ДСК – Клон Ракитово
  • Общинска Банка – АД, Клон Ракитово
  • Център за рехабилитация на възрастни хора
  • Център за рехабилитация на деца и юноши
  • Дирекция „Бюро по Труда“
  • Държавна Агенция „Закрила на детето“, Отдел „Закрила на детето“ – Ракитово
  • Общинска администрация – Ракитово
  • Общинска служба „Земеделие“ – Ракитово

Редовни събития

редактиране

Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6 – 7 юли. Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за „Яневското слънце“, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на църквата в Ракитово – „Света Неделя“.

В началото на август на Илинден (по стар стил) се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г. с подкрепата и съдействието на фондация „Пътеки“ – официален представител на България в ЦИОФФ (Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства), фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него вземат участие фолклорни ансамбли от Гърция, Полша, Молдова, Македония и Сърбия.

Последната събота от август – традиционен горски бал в местността Парка над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.

Личности

редактиране
Родени в Ракитово
  • Ангел Петров (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[8]
  • Коста Биков (1944), сценарист и режисьор
  • Милош Зяпков (1940 – 1990), писател
  • Мария Везева (1936 – 2009), писателка, поетеса, журналистка, учителка
  • Николай Ташев (1964), режисьор
  • Димитър Тупаров (1933 – 1964), музикант, преподавател по музика, един от първите музиканти в града
  • Ангел Узунов, педагог
  • Георги Холянов (1946), композитор
  • доц. д-р Васил Ташев (1924 – 1999), лекар хирург, ръководител на Клиниката по детска хирургия на ВМИ, Пловдив
  • проф. д-р Асен Карталов (1933 - 2023 ), преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, почетен гражданин на Ракитово от 2008 година
  • свещеник Константин поп Русинов, съосновател на читалище „Будилник“
  • Петър Гелин (31 май 1957 – 5 март 2018), журналист, поет, писател и краевед
  • Неделя Петкова (1826 – 1894), първата учителка в Ракитово
  • Васил Попатанасов (1912 – 2004), ръководи ракитовската енория от 1947 в продължение на 3 десетилетия
  • проф. д-р Крум Дамянов (1937), скулптор
  • доц.д-р Петър Ташев български хирург, завеждащ Детска Клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив
  • Иван Елкин (1931), Цигулар
  • Никола Янев-Чоли (1947), Музикален педагог, композитор
  • Иван Тупаров (1959), Български атлет
  • Димитър Мечев (1928 – 2007), Диригент
  • Катерина Тупарова (1965 - 2023), Оперетна актриса
  • Тодор Вандев (1929), Диригент
  • Д-р Йосиф Нунев (1960), Преподавател
  • Ген. Петър Банков (1930 – 2007), Генерал от Българска Армия
  • Георги Марин (1946), Български лекоатлет
  • Петър Марин (1943), Български лекоатлет
  • Ангел Кошеджийски (1968), Треньор
  • Георги Бангиев, звукорежисьор в БНР
  • Марена Балинова, оперна певица и почетен гражданин
Починали в Ракитово
  • Никола Попиванов (1880 – 1918), български революционер
  • Генерал Петър Банков, Българска армия

Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора, страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира училище-пансион за деца с такива проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Обучават се деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип. В града работи и минерална баня, чиято вода лекува артритни и стомашночревни заболявания. На територията на Ракитово работи филиал за спешна помощ, както и 12 лични лекари. Специалисти има в МБАЛ „Велинград“ и МБАЛ „Здраве“.

Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.

Поради изискванията на вероизповеданията там се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта – във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със 7 вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница – смес от прясно и кисело мляко.

Популярно е и ястието гювеч, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.

 
Паметник с надпис в Светлоград: „Дърветата на приятелството са засадени от първата делегация Ракитово НРБ, май 1981 г.“

Побратимени градове

редактиране
Списък на побратимените градове
Град Държава

  Светлоград

Русия

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране