Ракитово

град в България

Ракѝтово е град в Южна България. Градът е административен център на община Ракитово, Област Пазарджик и се намира на малко повече от 11 км югоизточно от град Велинград.

Ракитово
      
Герб
Сградата на читалището в Ракитово
Сградата на читалището в Ракитово
Общи данни
Население8598 души[1] (15 юни 2022 г.)
73,4 души/km²
Землище117,099 km²
Надм. височина814 m
Пощ. код4640
Тел. код03542
МПС кодРА
ЕКАТТЕ62004
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Ракитово
Костадин Холянов
(БЗНС)
Адрес на общината
ул. „Иван Клинчаров“ 57
п.к. 4640
тел. централа: +35935422044
e-поща: obshtina@rakitovo.net
факс: +35935422253
информация: +35935422025
Ракитово в Общомедия
Улица в Ракитово на брега на Ракитовска Стара река
Краен квартал на Ракитово

ГеографияРедактиране

Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.

В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак“, където се намира и курортен комплекс "Цигов чарк". До Пловдив се стига по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово) и Пещера (на 30 km). Пазарджик е на 50 km, Стамболийски на 70 km. Отстои също на 70 km от Доспат, Хаджидимово и границата с Гърция (ГКПП „Илинден“).

Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.

ИсторияРедактиране

Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е.

През своята дълголетна история Чепинският край е обитаван от различни племена и народи – беси, византийци, славяни, българи и власи. Районът на Ракитово и Чепинското корито е в земите на тракийското племе беси. Днес има останки от тракийска крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант – свещена, на прорицател; терица – земя), под егидата на ЮНЕСКО.

Южно от града са открити останки от късноантична трикорабна църква, силно повредени през XX век от строителството върху тях на нов параклис и на стадион.[2]

Население и религияРедактиране

По статистически данни на НСИ към 31 декември 2009 г. в Ракитово живеят 8261 души.[3]

Населението се състои основно християни

В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи. Съществува и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[4]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19344490
19465029
19566681
19656795
19757443
19857962
19928417
20018473
20118122
20218651

Етническият състав през 2011 г. включва 4426 българи и 1829 цигани.[5]

ИкономикаРедактиране

Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци.

Хората, които не са заети в тези сектори, обикновено работят в сферите на услугите и строителството в Пазарджик и Велинград.

Културно-исторически забележителностиРедактиране

Неолитно селищеРедактиране

 
Находка от разкопки в местност Макаков мост

В местността Макаков мост, по поречието на Чепинската река, се намира могила, чието разкопаване е разкрило останки, датиращи от неолитa.[6]

Раннохристиянска трикорабна базилика „Николица“Редактиране

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово, е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика от ІV – VІ век, съществувала до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките ѝ е построен параклис през 1923 година.

Часовникова кулаРедактиране

Часовниковата кулае архитектурен паметник, един от символите на Ракитово, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами града. Кулата е от две части с каменна зидария с височина 18,60 м, стените са дебели 80 см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата ѝ е осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960 г. Часовниковата кула е построена през 1872 г. с дарения на двама местни жители – Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсеин Ефенди. Строителят на кулата се казвал Малик Челеби.

Останки от тракийско светилище при КалетоРедактиране

Останки от древна тракийска крепост. Тя не е възстановявана през Средновековието и е автентична. Покрай нея има запазен тракоримски път. Намира се на 1444 м в близост до м. Качаков чарк с площ 47 декара. В държавния регистър е записана под № 581 като историческо място.

Римско селище „Ремово“Редактиране

Историческо място, населявано от беси и римляни. Запазени и до днес са галерии от медни и златни рудници. С него е свързана легенда за златен стан (място за сечене на златни и сребърни монети). Има останки от римско селище, стар римски път и древен храм. На билото се намира м. Джурковица с тракийски некропол. По Ремово виреят редица ендемити, между които жълта и синя перуника, видрица, записани в Червената книга на България.

Параклис „Св. Никола Летний“Редактиране

Намира се върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е сред най-големите 4 манастира в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.

МузеиРедактиране

Историческият музей е разположен в Апостоловата къща (1906 г.) и новата сграда към нея. Има три експозиции – археологическа, етнографска и историческа – с предмети и колекции, свързани с историята и бита на местното население. Тук са представени археологически находки от открито неолитно селище край Ракитово, голямо количество снимков материал и фрагменти на откритите раннохристиянски базилики в местностите Беглика и Рангела. Има добре обособен етнографски кът за живота и традициите на местното население.

В близост е „Плиоценски парк, Дорково“.

ЧиталищаРедактиране

Читалище „Будилник“ в Ракитово е най-старият културен институт в общината. Основано е на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877 – 1942).

Други забележителностиРедактиране

  • к.к. Цигов чарк.
  • Пещерата Лепеница – отворена за туристи от 11 септември 2010 г.
  • Биосферен резерват „Мантарица“.
  • Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.
  • Стражева крепост „Пелева кула“.
  • Неолитно селище от IV в. пр.н.е. в местността Могилите.
  • Зона за отдих ВИА ФЕРАТА
  • Пещера Властелинът – открита през 2014 година в процес на проучване, затворена за туристи!
  • Връх Суткя, 2186 метра висок.
  • Останки от светилище на местност Пашино бърдо
  • Гарванов камък
  • Жълтият камък

Обществени институцииРедактиране

 
Читалище „Будилник“
 
Държавно горско стопанство Ракитово
  • Читалище „Будилник“
  • Църквата „Св. Неделя“, постр. 1861 г.
  • Джамия
  • Етнографски музей
  • Държавно Ловно Стопанство „Ракитово“
  • РУ на МВР – Ракитово
  • РЗПБЗН Участък „РАКИТОВО“
  • ВУИ /ТВУ/ „Ангел Узунов“
  • Болница, „ДКЦ 1 – Медик 2000“ ЕООД
  • Филиал на Центъра за спешна медицинска помощ – Ракитово при РЦСМП – Пазарджик
  • ОДЗ „Малина Тодорова“
  • ОДЗ „Митко Палузов“
  • СОУ „Св. Климент Охридски“
  • СОУ „Христо Ботев“
  • Помощно училище „Д-р Петър Берон“
  • СООУ „Христо Смирненски“
  • Ловна зона „КАРКАРИЯ“ – ДЛС Ракитово
  • ЦРСИХУ Св. Стилян – Ракитово
  • Градски стадион „9-и Септември“
  • ФАСП – Ракитово при АСП – Пазарджик
  • Медицински център „Свети Врач“ – град Ракитово, кв. „Запад“
  • Банка ДСК – Клон Ракитово
  • Общинска Банка – АД, Клон Ракитово
  • Център за рехабилитация на възрастни хора
  • Център за рехабилитация на деца и юноши
  • Дирекция „Бюро по Труда“
  • Държавна Агенция „Закрила на детето“, Отдел „Закрила на детето“ – Ракитово
  • Общинска администрация – Ракитово
  • Общинска служба „Земеделие“ – Ракитово

Редовни събитияРедактиране

Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6 – 7 юли. Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за „Яневското слънце“, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на църквата в Ракитово – „Света Неделя“.

В гр. Костандово празникът на църквата „Св. Константин и Елена“ 21 май е превърнат в празник на града. Наред с традиционните фолклорни изяви на местния ансамбъл за автентичен фолклор и гостуващите състави от региона се провеждат и спортни състезания и детски програми.

В началото на август на Илинден (по стар стил) се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г. с подкрепата и съдействието на фондация „Пътеки“ – официален представител на България в ЦИОФФ (Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства), фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него вземат участие фолклорни ансамбли от Гърция, Полша, Молдова, Македония и Сърбия.

Последната събота от август – традиционен горски бал в местността Парка над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.

ЛичностиРедактиране

Родени в Ракитово
  • Ангел Петров (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[7]
  • Коста Биков (1944), сценарист и режисьор
  • Милош Зяпков (1940 – 1990), писател
  • Мария Везева (1936 – 2009), писателка, поетеса, журналистка, учителка
  • Николай Ташев (1964), режисьор
  • Димитър Тупаров (1933 – 1964), музикант, преподавател по музика, един от първите музиканти в града
  • Ангел Узунов, педагог
  • Георги Холянов (1946), композитор
  • доц. д-р Васил Ташев (1924 – 1999), лекар хирург, ръководител на Клиниката по детска хирургия на ВМИ, Пловдив
  • проф. д-р Асен Карталов (1933), преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, почетен гражданин на Ракитово от 2008 година
  • свещеник Константин поп Русинов, съосновател на читалище „Будилник“
  • Петър Гелин (31 май 1957 – 5 март 2018), журналист, поет, писател и краевед
  • Неделя Петкова (1826 – 1894), първата учителка в Ракитово
  • Васил Попатанасов (1912 – 2004), ръководи ракитовската енория от 1947 в продължение на 3 десетилетия
  • проф. д-р Крум Дамянов (1937), скулптор
  • доц.д-р Петър Ташев български хирург, завеждащ Детска Клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив
  • Иван Елкин (1931), Цигулар
  • Никола Янев-Чоли (1947), Музикален педагог, композитор
  • Иван Тупаров (1959), Български атлет
  • Димитър Мечев (1928 – 2007), Диригент
  • Катерина Тупарова (1965), Оперетна актриса
  • Тодор Вандев (1929), Диригент
  • Д-р Йосиф Нунев (1960), Преподавател
  • Ген. Петър Банков (1930 – 2007), Генерал от Българска Армия
  • Георги Марин (1946), Български лекоатлет
  • Петър Марин (1943), Български лекоатлет
  • Ангел Кошеджийски (1968), Треньор
  • Георги Бангиев, звукорежисьор в БНР
Починали в Ракитово
  • Никола Попиванов (1880 – 1918), български революционер
  • Генерал Петър Банков, Българска армия

ЗдравеРедактиране

Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора, страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира училище-пансион за деца с такива проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Обучават се деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип. В града работи и минерална баня, чиято вода лекува артритни и стомашночревни заболявания. На територията на Ракитово работи филиал за спешна помощ, както и 12 лични лекари. Специалисти има в МБАЛ „Велинград“ и МБАЛ „Здраве“.

КухняРедактиране

Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.

Поради изискванията на вероизповеданията там се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта – във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със 7 вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница – смес от прясно и кисело мляко.

Популярно е и ястието гювеч, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.

 
Паметник с надпис в Светлоград: „Дърветата на приятелството са засадени от първата делегация Ракитово НРБ, май 1981 г.“

Побратимени градовеРедактиране

Списък на побратимените градове
Град Държава

  Светлоград

Русия

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране