Почеп

село в Егейска Македония, Гърция

Почеп (на гръцки: Μαργαρίτα, Маргарита, до 1926 година Πότσεφ, Поцеф или Πότσεπ, Поцеп[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Почеп
Μαργαρίτα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 357 m
Население 157 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на около 10 километра северно от град Воден (Едеса), в склоновете на планината Нидже (Ворас).

ИсторияРедактиране

През XIX век в местността Маргарит край Почеп са се намирали развалини от предишни епохи, както и монети.[2]

В Османската империяРедактиране

Според местни предания след убийството на Али паша Янински селото е превърнато в турски чифлик.[2] През втората половина на XIX век Почеп е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Почепи (Potchépi), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Почеп (Potcheppe) е посочено като село във Воденска каза с 41 къщи и 246 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 200 жители българи.[5]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. В 1904 година в Почеп е открито българско училище.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Почеп (Potchep) има 208 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и Тръпче Попниколов, кметът Петре Чичов, Христо Божинов, Атанас Згудев, Петре Гоцев Карфиев, Яно Думов, Георги Търпенов са бити жестоко със сопи. След това всички мъже над 15 години са изведени извън селото и накарани цяла нощ (11 часа) да стоят на един крак.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Почеп остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Почеп има 30 къщи славяни християни.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Маргарита. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Почеп е представено като смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 20 души бежанци.[10]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[11]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 209 157

ЛичностиРедактиране

Починали в Почеп
  •   Душков, български революционер, пристигнал във Воденско начело на чета през ноември 1906 година, загинал в сражение край Почеп на 3 декември 1906[12]
  •   Мария Джолева (по баща Бойчева), андартска деятелка

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, стр. 146-147.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  6. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 54.