Хоро

колективен народен танц
(пренасочване от Право хоро)

Хорото (от гръцки: χορός, хорос – танц; на македонска литературна норма: оро) е колективен народен танц. Характерен е за българския фолклор, както и за други балкански народи.

Македонско оро. Скопие, 2007 г.

ХарактеристикиРедактиране

Хората се танцуват от неограничен брой участници, но най-малко четирима. Те се подреждат един до друг, като в миналото най-често се залавят за пояса на съседния участник, с дясна ръка зад лявата. Залавянето за ръце първоначално е характерно за Северна България, но постепенно се разпространява, първо в градовете и техните околности. В някои региони на Северозападна и Южна България има хора, наричани плетеница, при които участниците се залавят за ръце през един. Като цяло основните танцови движения при хората се извършват с крака, като при поясното и плетеничното захващане движението на ръцете е много ограничено.[1]

Веригата на хорото обикновено се движи от ляво надясно, като при някои хора може да има временни спирания или връщане наляво. Определени хора, най-често обредни, се наричат леви хора и се движат в обратна посока. Веригата на хорото може да е отворена или затворена, като отворените имат преден и заден край, в които обикновено се потставят опитни танцьори, които определят общата форма на хорото. В някои региони има и къси отворени хора, наричани хора на леса или на прът, които се играят в права линия, която се придвижва не по дължината си, а напречно назад и напред.[2]

По отношение на ритмиката хората могат да бъдат с еднакви стъпки, изпълнявани на музика с равноделен размер, или с прости и удължени стъпки, изпълнявани на неравноделна музика. Първата група включва най-често изпълняваните по-спокойни хора в размер   (рядко в  ), които нямат специално наименование. По-характерни са хората в неравноделен ритъм, които често имат повтарящи се наименования: пайдушко, костенско, криво, трижди троп, омер ага за  , дайчово, повърнато, напред-назад, лилино, болна Яна, тропливо, самоковско за  , хайдушко, паница, орханийско, крепко, ламба, криво за  , еленино за   и т.н.[3]

Български хораРедактиране

Добруджанска фолклорна област
Северняшка фолклорна област
Шопска фолклорна област
Тракийска фолклорна област
Странджанска фолклорна област
Родопска фолклорна област
Македонска фолклорна област
Цяла България

БележкиРедактиране

Цитирани източници

Външни препраткиРедактиране