Пребъдище (изписване до 1945 година: Прѣбѫдище, на гръцки: Σωσάνδρα, Сосандра, до 1922 година Πρεμπόδιστα, Пребодиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Пребъдище
Σωσάνδρα
Стара къща в Пребъдище
Стара къща в Пребъдище
Гърция
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Централна Македония
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Воденско
40.9989° с. ш. 22.0325° и. д.
Пребъдище
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина170 m
Население1078 души (2011 г.)

География редактиране

Пребъдище е разположено на 170 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 2 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]

История редактиране

В 2007 година край Пребъдище е открито неолитно селище.[3]

В Османската империя редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти *Прѣбѫдишти от личното име *Прѣбѫдъ, засвидетелствано в гръцки извор от VII век като Περβοῦνδος.[4] Йордан Заимов също смята, че етимологията на името е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Сбъжди, Охридско, Побоже (Побѫжда 1273), Скопско.[5]

В XIX век Пребъдище е село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Препатица (Prepatitza), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Прѣбѫдица (Прибѫдище) живеят 250 българи християни и 1080 българи мохамедани.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пребудище (Preboudichté) има 448 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото с 352 жители българи християни и 1216 българи мохамедани.[2]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Прибодище (Прибодиште) има 55 къщи славяни християни и 200 къщи славяни мохамедани.[9] В 1922 година е преименувано на Сосандра.[2]

След Гръцко-турската война, в 1924 година мюсюлманското население на Пребъдище е изселено в Турция и в селото са настанени 487 гърци бежанци.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 148 бежански семейства и 628 души.[10] В 1940 година селото има 1178 жители, от които 505 местни и 673 бежанци.[2] Няколко семейства емигрират в Югославия.[2]

В 1981 година селото има 1291 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-бежанско като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[11]

В 1988 година двете запазени Пребъдищки воденици са обявени за паметник на културата.[12][13]

Землището на селото се напоява добре от Голема река (Пожарската река). Селото произвежда пипер, тютюн, овошки, жито, десертно грозде.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Пребъдище на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Горица[14] Κορίτζα Корфула Κορφούλα[15] възвишение на З от Пребъдище (319,2 m)[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1435[2] 1176[2] 908[2] 1178[2] 1131[2] 1250[2] 1345 [2]1241[2] 1174[2] 1206 1078

Личности редактиране

Родени в Пребъдище
  •   Атанас Пейов (Αναστάσιος Πέγιος), гръцки андартски деец от трети клас[16]
  •   Атанас Ташев (Αναστάσιος Τασιώνης), гръцки андартски деец от трети клас[16]
  •   Димитър Попташев (Δημήτριος Παπατάσιος), гръцки андартски деец от втори клас[16]
  •   Теоклит Папайоану (1840 – 1907), гръцки духовник

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 97. (на македонска литературна норма)
  3. Αρχαίος οικισμός Αψάλου // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-29. Посетен на 28 април 2018.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185
  5. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  12. Παλαιός Μύλος Σωσάνδρα // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 2 май 2018.
  13. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/293/29/22-1-1988 - ΦΕΚ 90/Β/19-2-1988 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 2 май 2018.
  14. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  16. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)