Приап (от древногр. Πριαπος, Priāpos) е древногръцки бог на плодородието, зеленчуците и плодовете, закрилник на добитъка и градините. Отличителна характеристика на Приап е неговият свръхголям фалос, поради което е асоцииран и с мъжката вирилност, и в този смисъл се явява персонификация на възпроизводителна потентност и агрикултурната плодовитост.

Стенопис с изображение на бог Приап, който претегля своя фалос на везна, натоварена с торба с пари.[1] Къща на Ветиите, Помпей

Митология

редактиране

Древногръцкият историк Диодор Сицилийски (акт. I в.пр.Хр.) посочва в "Историческа библиотека" (Bibliotheca historica), че според повечето древни текстове Приап е син на Дионис и Афродита[2], но някои го свързват с Хермес и Афродита, сравнявайки произхода на техния син Хермафродит с този на Приап.[3]

Поемата "Фасти" на римския поет Овидий (43 г. пр.н.Хр.-17 г. сл.Хр.) разказва за опита на Приап да изнасили спящата нимфа Лотида, който е прекъснат от рева на магаре. Лотида се събужда и спасява, превръщайки се в лотос, а в своя гняв Приап убива магарето.[4] Сходна история е разказана в книга VI от същата поема, но в нея Приап преследва богинята Веста (в гръцката митология Хестия). Той отново е прекъснат от рева на магаре, но в тази история, Приап избягва, когато олимпийски богове, които чуват рева и се впускат да спасят богинята. Този вариант на мита дава обяснение за практикуваното в Лампсак жертвоприношение на магарета, важна част от ритуалната дейност и култа на Приап.[5]

Култ и изобразяване

редактиране

Според пътеводителя "Описание на Елада" на древногръцкия автор Павзаний (ок. 110-180) култът към Приап е особено популярен в Лампсак (гръц. Lampsakos)[6] – древен град, намиращ се на изток от пролива Хелеспонт (в днешно време Дарданели), където се заражда култа към Приап. Първоначално е малоазийско божество и не фигурира в ранната гръцка митология и литература, но неговият култ придобива популярност в Елинистичната епоха и продължава до Римската империя.[7]

Култа към Приап може да бъде наречен итифаличен или фалически култ, тясно свързан с неговата роля на апотропна (от гръц. "предпазващ от беди") функция на пазител на посевите, стадата и градините. Според Павзаний култът към него е особено силен на места, където се отглеждат овце, кози и дори пчели.[6]

В т.нар. „Приапови стихове" (Priápea) от времето на император Октавиан Август[8] Приап защитава пазените от него градини, като заплашва крадци и неканени гости със сексуално насилие.[9] По тази причина едно от проявленията на култа към Приап е поставянето на негови статуи около градини и посеви, където функцията му може да бъде сравнена с тази на плашилото.[10] Освен фалосът, който е най-важният елемент от репрезентацията на Приап, други негови атрибути са рог на изобилието (т. нар. корнукопия) и сърп, с който той заплашва недоброжелателите. Статуетките и малки фигури на Приап често са боядисвани в червено.

 
Скулптура на Приап с корнукопия. II-I в.пр.Хр.
  1. Raddato, Carole. Priapus Fresco // World History Encyclopedia. 27 Sep 2019.
  2. Siculus, Diodorus. Library of History (Bibliotheca Historica), 4.6.1. (online). Loeb Classical Library, Vol. II, 1935. Transl. by C.H. Oldfather.
  3. Siculus, Diodorus. Library of History (Bibliotheca Historica), 4.6.5. (online).
  4. Ovid. Fasti, 1.391. Loeb Classical Library Volume. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1931. The Theoi Classical Texts Library.
  5. Ovid. Fasti, 6.319. Loeb Classical Library Volume. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1931. The Theoi Classical Texts Library.
  6. а б Pausanias. Description of Greece, Volume II. The Project Gutenberg., August 4, 2022.
  7. Mueller, Hans-Friedrich. Priapus. The Encyclopedia of Ancient History (eds. R.S. Bagnall, K. Brodersen, C.B. Champion, A. Erskine and S.R. Huebner), 2012.
  8. Богданов, Богдан, Николова, Анна. Антична литература. Енциклопедичен справочник. 2011. ISBN 954-520-070-7. с. 133-134.
  9. Parker, Robert. Priapus. // Oxford Classical Dictionary. March 07, 2016. Посетен на 18 Jun. 2024.
  10. Priapus. // Britannica Academic, Encyclopædia Britannica. 6 Dec. 2007. Посетен на 18 Jun. 2024.