След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски строй, с отглеждане на растения и добитък, се започва обожествяването на „плодородието“, съчетаването на мъжкото начало с женското начало [1]. Тази матрица се прехвърля въху целия свят – много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на „мъжки“ и „женски“ сили [2]. В традиционното българско общество се смята че дъждът опложда земята [3]. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята – женското, приемащото. В условия на патриархат, има наличие на „фалоцентризъм“ – тоест пенисът символизира най-често силата, живота, структурата, реда [4]. Може и да е символ на победа, късмет, фертилност. Индийският бог Шива понякога е представян чрез фалос [5]. През късното Средновековие и Ренесанс, благородните мъже слагат подплънки върху гениталиите си, символизиращи огромни пениси, наричани на английски „cod-piece“, на руски „гульфик“. Много древни култури, вкл. индийската, месапотамската [6] и славянската [7], почитат фалоса под една или друга форма.

Иберийска бронзова фигура от Националния археологически музей на Испания в Мадрид

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Адралес – Гергьовден в Неделчино, jounrey.bg
  2. д-р Дориян Александров, Тракийските могили, светилища и храмове. Религия, митове и култове при траките
  3. Ралица Георгиева, За някои фалически символи и обредни практики с карпогонична и предбрачна насоченост в българския обреден фолклор, LiterNet, 07-05-2004, № 5 (54)
  4. Летни и есенни празници и обичаи Архив на оригинала от 2007-07-02 в Wayback Machine., Събори на народното творчество, Министерство на културата на България, Министерски съвет
  5. phallus
  6. Hodder M. Westropp, Phallic worship, Originally a paper read before the Anthropological Society of LOndon on April 5TH, 1870; Later published in 1875
  7. „Относно названието на славянската езическа религия“, архив на оригинала от 6 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081006035022/http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism02.html, посетен 6 октомври 2008