Отваря главното меню
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Принцепсът (на латински: princeps senatus – първенец на Сената) е най-старшият сенатор в античната римска Република. Неговото име се вписва на първо място в списъка на сенаторите и той има функцията на председател на Сената. Има правото пръв да се изкаже пред Сената и да постави пред него проблем за обсъждане. Званието носи много голям престиж на носителя. Принципатът първоначално не е доживотна позиция. Принцепс се избира при всяка нова двойка цензори, което значи на всеки 5 години. Цензорите могат и да потвърдят принцепса за следващите пет години. Принцепсът се избира между сенаторите патриции, обикновено бивши цензори. Трябва да има безукорно политическо минало и да е уважаван от останалите сенатори. Сред неговите права и задължения влизат: да представлява Сената при среща с представители на чужди страни; да пише от името на Сената писма и официални съобщения; да решава дневния ред в Сената.

След падането на римската Република "принцепс" става основна официална титла на монархическия държавен глава, популярно известен като император.

Непълен списък на принцепсите при РепубликатаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Ливий,27,11.; 40,51.

ЛитератураРедактиране

  • Francis X. Ryan: Rank and Participation in the Republican Senate. Steiner, Stuttgart 1998, ISBN 3-515-07093-1.
  • Wolfgang Kunkel, Roland Wittmann: Staatsordnung und Staatspraxis der römischen Republik. Zweiter Abschnitt: Die Magistratur. Beck, München 1995, ISBN 3-406-33827-5, S. 391–471.

Вижте същоРедактиране