Производствена катастрофа

Производствена авария редактиране

Производствената авария е състояние на неизправност на обекта на производството, което прави невъзможно по-нататъшното му функциониране и може да причини материални и човешки загуби.

Най-честите причини за производствената авария са:

Податливостта на обектите към авария се нарича аварийност. Изискванията за аварийност са съобразени с риска от горните причини за авария и са специфични при различните производства.

Производствена катастрофа редактиране

Производствената катастрофа е резултат от производствена авария. Като катастрофи се определят производствените аварии, които причиняват човешки жертви (включително и ако има само ранени).

Съсвременните изисквания за аварийност водят до намаляване на производствените катастрофи, както като абсолютен брой, така и като брой на пострадалите и загиналите в тях. Като се изхожда от честотата на производствените аварии най-опасен е труда в мините. През 90-те години и в началото на новото хилядолетие най-много производствени катастрофи в мини по континенти се случват:

Списък на големи производствени катастрофи редактиране

Големи производствени катастрофи в България редактиране

  • 1966 – На 1 май се къса стена на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“и залива близкостоящото село Згориград. По официални данни на тогавашните официални държавни органи на НРБ загиналите са 107, но според местните хора жертвите на наводнението, както те го наричат, са над 500.[1]
  • 1986 – На 1 октомври в девненски завод за хлор, винил и поливинилхлорид (ЗХВПВХ-2, днес „Полимери“ – Девня) избухва и въпреки предварително обявената тревога загиват неизвестен брой служители[2]
  • 1994 – На 10 октомври в ТЕЦ Марица изток 3 спуква се огромен резервоар с гореща вода, загиват 21 души.
  • 1997 – На 1 септември загиват 11 миньори при взрив в мини Бобов дол.

Външни препратки редактиране