Отваря главното меню

Девня

град в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Девня.

Девня е град в Североизточна България, административен център на община Девня, област Варна. С население от 9193 души (2015) градът е на 3-то място в областта след Варна и Провадия.

Девня
Сградата на общината в Девня
Сградата на общината в Девня
Общи данни
Население 9193 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 8013 (НСИ)
Землище 83,621 km²
Надм. височина 48±1 m
Пощ. код 9160
Тел. код 0519
МПС код В
ЕКАТТЕ 20482
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Девня
Свилен Шитов
(ГЕРБ)
Девня в Общомедия
„Вълшебният извор“

Намира се в североизточния край на Девненската низина в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Река Девня в миналото се е вливала в Белославското езеро край града, но заради изградената голяма промишлена зона на града краят на руслото ѝ е отклонен към близката Провадийска река, която след 2 км се влива в езерото. В района извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони. Заради индустриалната зона околната среда е замърсена.

Местните забележителности са останки от древния римски Марцианопол, включително амфитеатър и Музей на мозайките, както и близката природна забележителност Побитите камъни.

Побитите камъни

ГеографияРедактиране

Девня се намира на Провадийското плато, в най-източната част от платото, на 22 километра западно от Варна и 18 километра североизточно от Провадия.

Градът е известен с карстовите извори, които дават начало на река Девня. Те са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда[1]. В района има общо около 30 извора, обединени в 7 изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.

 
Музеят на мозайките

ИсторияРедактиране

На 2 километра северно от града, югозападно от кариерата за циментовия завод, е открито скално светилище.

Античното име на Девня е Марцианополис (на латински: Marcianopolis; на гръцки: Μαρκιανούπολις). Той е главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От онзи период е известен слабо проучен античен амфитеатър.

При избухването на Балканската война в 1912 г. човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне - "Божествено великолепно място"), Река Девня и Марково. В края на 1950-те години започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град, включващ кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес никой не живее в кв. „Химик“ и повечето блокове са съборени, а болницата е преместена в кв. Река Девня – сегашното и предишно име на „Изворите“. Квартал „Нанко Недев“ е преименуван на кв. „Девня 1“, а името на Повеляново не е променено.

През социализма се развива мрежата на градския масов транспорт с 3 градски линии (№ , 2, 3), както и извънградските линии за Варна № 14, 24, 28. Бившето държавно автомобилно предприятие е приватизирано и обслужва линии 1, 1А, 14, 14А, 28.

НаселениеРедактиране

С население от 9193 души (2015) градът е на 3-то място в областта след Варна и Провадия.

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване
Численост
2001 8733
2011 8013

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 8013 100,00
Българи 5802 72,40
Турци 625 7,79
Цигани 519 6,47
Други 149 1,85
Не се самоопределят 122 1,52
Не отговорили 796 9,93
 
Жп. гара Повеляново, Девня

ИкономикаРедактиране

По времето на НРБ е изграден Девненският промишлен комплекс – сред образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, химически торове, пластмаси и продукти за други химически производства, като солна киселина, хлор и пр. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20 % от продукцията на химическата промишленост:

ОбразованиеРедактиране

Училища
  • СОУ „Васил Левски“ (кв. Девня 1)
  • ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ (кв. Повеляново)
Детски градини

КултураРедактиране

Читалища
  • Народно читалище „Просвета“
  • Народно читалище „Отец Паисий“
  • Читалище „Съзнание“
Обществени сгради
  • Младежки дом
  • Дневен център за хора с увреждания
Редовни събития
  • Празник на град Девня е 24 май
  • Фолклорен събор „Девня“
  • Ретро рали „Девня“

ИзточнициРедактиране

  1. „Девненски извори – най-големите карстови извори в България“. // Посетен на 22 юли 2018.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
  3. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)

Външни препраткиРедактиране