Съвременната наука смята готите за източногермански племена, като въпреки това съществуват и други хипотези за произхода им.

Теория за германския произход на готите

редактиране

Според готския историк Йорданес († 552) прародителите на готите, произлизат от Скандинавския полуостров, остров „Скандза“. Около 1490 пр.н.е. се преселват около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. – в Скития северно от Дунава, (наречена от римляните Дакия 11 века по-късно) и части от Мизия и Мала Азия. В своя основен труд „За произхода и деянията на гетите[1]22 Йордан разказва един мит за гетите, които поели преди Троянската война с 3 кораба (около 150 – 200 души) на югоизток 22 , за да ... достигнат около 230 г. южноруските степи като голям народ – готи. Повечето историци днес смятат, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният остров Скандза, по-точно Йоталанд и Готланд. След това тези германски готи достигнали чак до полуостров Крим, където чак до 17 – 18 в. кримски готи говорели долнонемски. По-конкретно сведения за немския език на кримските готи се съдържат в писмо на фламандския мисионер Гийом де Рубрук от 1253 г. [2], според когото „между Херсон и Солдая съществуват четиридесет замъка; почти всеки от тях имаше особен език; сред тях имаше много готи, чиито език е немски“ („Et sunt quadraginta castella inter Kersouam et Soldaiam, quorum quodlibet fere habet proprium idioma: inter quos erant multi Goti, quorum idioma est Teutonicum“), както и на сведението на дипломата от 16 век Ожие Гислен дьо Бюсбек, който срещнал в Константинопол двама кримски готи и записал кратък речник на езика им, който е сходен на съвременния му немски. Според други германски историци, основаващи се пак на предания, готите са населявали към Новата ера областта около устието на р. Вайхзел (Висла), към средата на 2 век започнали да се придвижват на югоизток към Дунава и Черно море, като изминавали по 50 – 60 км на поколение до към 238 г. По-късно те се обособили на два клона, разграничени от р. Днепър – вестготи (тервинги) и остготи (гревтунги).

Съвременни историци, сред които Питър Хийтър [3][4][5] и Майкъл Куликовски [6] оспорват достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният остров „Скандза“ въобще не е локализиран. Допуска се само възможността, готите да са се образували като „разноплеменен съюз“ на територията на днешна Полша.

Хипотеза за скитския произход на готите

редактиране

Преди около един век противоречивият български историк проф. д-р Ганчо Ценов излага своя хипотеза. Според него теорията за германския произход на готите почива само на митове и предания и не е потвърдена от древните историци. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, в своя труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов изказва предположение, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях „българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия“, 2 31

Източници

редактиране
  1. „De origine actibitusque Getarum“, Jordanis
  2. Гийом де Рубрук
  3. Heather, Peter, 1998, The Goths, Blackwell, Malden, pp. 53 – 55.
  4. Peter J. Heather (1996): The Goths, Oxford, S. 11ff.
  5. Artikel Goten, in: „Reallexikon der germanischen Altertumskunde“, 2. Aufl., Bd. 12 (1998), S. 402 – 443, speziell S. 412
  6. Kulikowski, Michael, 2007, Rome's Gothic Wars, Cambridge University Press: Cambridge, pp. 54 – 56, 111 – 112.