Уикипедия

Георги Мандов

(пренасочване от Проф. Георги Мандов)

Георги Костадинов Мандов е български геолог, професор в Софийския университет.[1][2] Известен е и със съавторството на песента „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.[3]

Георги Мандов
български геолог и палеонтолог
Георги Мандов (в средата).jpg
Георги Мандов (в средата) всред колеги в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 2 март 1983 г.
Роден
Починал
24 август 2014 г. (83 г.)
Националност България
Работилгеолог, преподавател
Научна дейност
Работил вСофийски университет; Университет „Едоардо Мондлане“, Мапуто, Мозамбик
Георги Мандов в Общомедия

Биография

редактиране

Детски и младежки години

редактиране

Георги Мандов е роден на 4 април 1931 г. и завършва основното си образование в родното си село Момчиловци.

През 1949 г. завършва гимназия в град Чепеларе. По повод абитуриенския бал за 24 май 1949 г. заедно с братовчед си Димитър Радичев стават автори на родопската народна песен „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.

В продължение на 2 години работи като учител в основното училище в село Момчиловци и като възпитател в село Славейново.

През 1952 г. постъпва като редовен студент в СУ „Климент Охридски“. През 1958 г. завършва с отличен успех специалност „Геология“ с квалификация „геолог-палентолог“, като дипломната му работа е на тема: „Геоложки бележки за източната част на Чепън планина, Годечко“.[4]

След завършване на университета започва работа като геолог в Бригада за търсене и геоложко картиране към Управление за геоложко проучване в София.

Преподавателска дейност в СУ „Климент Охридски“

редактиране

През 1960 г. постъпва на работа като асистент в катедра „Динамична и исторична геология“. Преминава през дългосрочни специализации в Московския държавен университет, Русия (1967 г.) и в Университета на гр. Лион, Франция (1973 г.). Участвал е в международни научни прояви в България, Швейцария, Австрия и Грузия. Изнасял е лекции в университетите на Солун, Атина и Виена. Преподавал е в Мозамбик за 2 години (1976 – 1978) в Департамента по геология на Университета на гр. Мапуто. През 1980 г. съвместно с проф. Емил Белмустаков издават първия учебник по „Исторична геология“.[5]

От 1980 г. до 1992 г. е ръководител на катедра „Динамична и исторична геология“. През 1992 г. е избран за професор по стратиграфия. Основната област на научни изследвания на проф. Георги Мандов е регионалната геология, палентоложки и стратиграфски фокус на Долнокредната серия в България.[6] Той е автор на над 50 научни статии, една книга за историята на Земята[7] и множество научнопопулярни статии.

Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет.

Избрана библиография

редактиране


  • Амонити от колекцията на Георги Мандов, изложени в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет
  •  
    Spitidiscus nodosus sp. nov., долен хотрив, Прекръсте, Драгоман, Cr1 975X1
  •  
    Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
  •  
    Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман, Cr1 873
  •  
    Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
  •  
    Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
  •  
    Himantoceras thieuloyi, sp.nov., долен хотрив, Крапчене, Монтанско
  •  
    Distoloceras belimelensis sp.n. долен хотрив, Белимел, Монтанско, Cr1 970X1
  •  
    Abrytusites julianyi (Honnorat-Bastide), горен хотрив, Палилула, Монтанско, Cr1 978X1
  •  
    en: Acanthodiscus vaceki (Neumayr & Uhlig) долен хотрив, Драгоман, Cr1 976X1
  •  
    en:Acrioceras (Aspinoceras) dilatatum (d'Orbigny), горен хотрив, Белимел, Монтанско
  •  
    en:Crioceratites (C.) villiersianum bituberculatum (Sarkar) хотрив, Белимел, Монтанско, Cr1 929X1
  •  
    en:Eleniceras nicolovi en:Breskovski, долен хотрив, Драгоман
  •  
    en:Eleniceras spiniger (Koenen), долен хотрив Lower, Драгоман, Cr1 962

Бележки

редактиране
  1. ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 80 – 81.
  2. ↑ Николов, Тодор. Професор Георги Костадинов Мандов на 80 години // списание Наука XXI (3). 2011. с. 78 – 79. Посетен на 12 юли 2021.
  3. ↑ Хаджиев, Валентин. Абитуриенти измислили „Торнал Тодьо“ // 24 часа. 12 юни 2011. Посетен на 23 декември 2020.
  4. ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1529.
  5. ↑ Белмустаков, Е.; Мандов, Г. Исторична геология. София, Hayka и изкуство, 1980.
  6. ↑ International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 161, 353.
  7. ↑ Мандов, Георги. Геоложката история на Земята. София, Наука и изкуство, 1986. OCLC 181108709.

Външни препратки

редактиране
Уикивидове има информация, свързана с: Георги Мандов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Мандов&oldid=12428392“.