Емил Белмустаков

български палеонтолог

Емил Петров Белмустаков е български геолог палеонтолог и университетски преподавател, професор.[1][2][3]

Емил Белмустаков
български палеонтолог
Роден
Починал
1986 г. (71 г.)

Националност българин
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област палеонтология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Българска академия на науките
Титла професор

БиографияРедактиране

Роден е на 28 май 1915 г. във Враца в семейство на учители. Средно образование завършва в родния си град. От 1937 до 1941 г. е учи естествена история в Софийския университет. След това записва за докторат по геология и специализира в катедрата по геология в Софийския университет. Участва като офицер във Втората световна война. В 1945 г. е назначен за учител във Враца. През септември 1945 г. е избран за асистент по геология в Софийския университет. Включва се в геологопроучвателни дейности. Сред тях са Свогенския въглищен басейн и язовир „Малък Искър“. От 1947 до 1949 г. активно участва в геоложките проучвания на язовир Голям Беглик, за което е награден с „Народен орден на труда“ – сребърен. Допринася с изследователската си дейност на хидротехническите съоръжения по река Въча, Балканския въглищен басейн и Североизточна България. През 1948 г. защитава докторска дисертация на тема „Геология на южната част на областта Пиянец“. През 1954 г. е избран за старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките. Завежда секцията по палеонтология и изпълнява длъжността научен секретар на института. Същевременно чете лекции в Софийския университет като хоноруван преподавател. През 1963 г. е избран за доцент и преминава на работа в катедрата по динамична и исторична геология, а от 1966 г. е професор. От 1973 г. до пенсионирането му през 1981 г. е ръководител на катедрата. Води практически занятия и е чел лекции по Основи на геологията, Исторична геология и История на геологията. Има приноси при изучаването на палеогенските отложения в Албания и Куба.[3]

Съавтор е на 12 научнопроизводствени доклада. Написал е в съавторство учебници по „Въведение в геологията“ и „Исторична геология“. Самостоятелно или в колектив с други автори изследва стратиграфията и палеонтологията на Лютеса и Приабона в Източна Стара планина, на палеогена в платата на Североизточна България, Луковитско и Габровско, на палеогенските отложения в Чирпанско, Хасковско и Кърджалийско. Разработва някои теоретични въпроси за етажната подялба на палеогена. Автор или съавтор е на повече от 30 научни произведения, сред които особено място в творчеството му заема монографията за големите фораминифери на палеогена в поредицата „Фосилите на България“.[3]

Умира на 20 февруари 1986 г. в София.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 8. Посетен на 8 януари 2021.
  2. Мандов, Георги. Професор д-р Емил Петров Белмустаков (1915-1986). // Списание на Българското геологическо дружество 47 (2). 1986. с. 216-217. Посетен на 8 януари 2021.
  3. а б в г Чумаченко, Платон, Тодор Николов. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част I. А–К. // Списание на Българското геологическо дружество год. 77. 2016. с. 111.

Външни препраткиРедактиране