Психеделията е субкултура на хора, употребяващи психеделични наркотици, включваща психеделично изкуство и психеделична музика, произлизащи от преживяванията на артиста под въздействието на тези наркотици. Изкуството използва изкривени и сюрреалистични визуални и звукови ефекти, ярки цветове и анимации, за да пресъздаде преживяванията на съзнанието. Терминът „психеделик“ произлиза от древногръцките думи psuchē (ψυχή – психика, „ум“) и dēlōsē (δήλωση – „проявяване“) и се превежда като „проявление на ума“.

Реплика на китарата „The Fool“ на британския музикант Ерик Клептън - един от символите на психеделичната ера.

Психеделичното преживяване се свързва с непознати дотогава за човешкия ум възприятия и с отключване на креативността на освободеното от оковите на привидната реалност съзнание. Психеделичните състояния включват промяна на възприятията, халюцинации, синестезия, изменено състояние за съзнателност, състояние на транс или хипноза и други изменени състояния на ума. Тези процеси могат да предизвикат промени във възприятието на човека за самия себе си и да породят нови разбирания, вариращи от просветление и осъзнаване до объркване и психоза.

Психеделично състояние може да бъде достигнато чрез медитация, стимулиране на усещанията, депривация и най-често, чрез употребата на психеделични вещества. Когато тези психоактивни вещества се използват за религиозни или духовни цели, се наричат ентеогени.

ЕтимологияРедактиране

Терминът е въведен за първи път през 1957 г. от психиатъра Хъмфри Озмънд като определение на халюциногенните наркотици в контекста на психеделична психотерапия. Търсейки име, с което да назове преживяването, провокирано от употребата на ЛСД, Озмънд се обръща към Олдъс Хъксли, негов познат и публичен защитник на употребата на тези вещества за терапевтични цели. Хъксли предлага термина „фанеротим“, произлизащ от гръцките думи „проява“ (φανερός) and „ум“ (θυμός).

В писмото си до Озмънд Хъксли пише:

„Този скучен свят за да превърнеш в невъобразим

Вземи половин грам фанеротим.“

На което Озмънд отговаря:

„За да проумееш Ада и като ангел да се възвисиш велик

Вземи щипка психеделик.“

Озмънд се спира на този термин, защото е „ясен, благозвучен и ненатоварен с други асоциации“.

ИсторияРедактиране

Тимъти Лиъри, също като Олдъс Хъксли, е известен привърженик на употребата да психеделици. Въпреки това двамата се различават в мнението си за това, до каква степен трябва да бъдат употребявани сред обществото. Лиъри разпространява идеята за психеделиците като имащи способността да лекуват най-различни състояния, а Хъксли твърди, че трябва да бъдат използвани само от хора на изкуството и от интелектуалния елит.

 
Porsche 356 на Джанис Джоплин в изложбата „Лятото на любовта – Art of the Psychedelic Era“ в музея „Уитни“ в Ню Йорк.

Употребата на психеделиците става широко разпространена в модерната Западна култура, главно в Съединените щати и Великобритания в средата на 60-те години на 20 век. Движението е основано от Майкъл Холингсхед, който пристига от Лондон в Щатите през 1965 г. като пратеник на Психеделичното движение, за да разпространява идеите му. Лятото на любовта през 1967 г. и разпространението на хипи културата довеждат до популяризирането на психеделията в популярната култура. Нови пробуждания на движението се наблюдават и до днес.

Съвременна употребаРедактиране

След 60-те терминът „психеделия“ придобива по-широка употреба и започва да се използва за описване на почти всичко, включващо абстрактност и множество ярки цветове, подобни на тези, видими по време на халюцинации. Вследствие на тези нови значения, за синоним е предложен терминът „ентеоген“ и употребата му започва да нараства. Въпреки това думата „ентеоген“ се свързва с употребата на веществата за религиозни и духовни цели, а „психеделик“ се използва за описване на лечебната и психотерапевтичната им употреба. В науката се използва терминът „халюциноген“.

В попкултуратаРедактиране

В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век много художници изобразяват психеделичното преживяване в картини, графики и илюстрации с ярки цветове и анимации, за да създадат усещане за изменение на съзнанието. Контракултурата на фолк музиката често използва психеделичен дизайн за плакатите си по времето на Лятото на любовта и по този начин популяризира стила. Плакатите на Питър Макс разпространяват изкуството сред студенти.

Пример за психеделичен стил е картината на Мати Кларвейн „Възвестяване“, използвана за обложка на албума на Сантана „Абраксас“ (1970). Обложката на албума на Пинк Флойд „A Saucerful of Secrets“ (1968) е също психеделична.

В днешни дни компютърните графики се използват за създаване на психеделични изображения.

Психеделични фестивалиРедактиране

 
Big Rig Jig на Майк Рос по време на фестивала „Бърнинг Мен“, 2007.

Психеделичните фестивали събират любителите на тази музика и изкуство заедно в едно общо психеделично преживяване. Тези фестивали подкрепят идеала за любов, мир, обединение и уважение. Подобни фестивали са „Boom“ в Португалия, „Бърнинг Мен“ в Невада и „Symbiosis Gathering“ в Калифорния.

МузикаРедактиране

Психеделия описва категория в рок музиката, наречена психеделичен рок. Психеделия се свързва още с визуалните изкуства, модата и културата в края на 60-те, с хипитата и квартала Haight-Ashbury в Сан Франциско, Калифорния.

Една от първите употреби на термина в музиката е в „Hesitation Blue“ на фолк групата Holy Modal Rounders през 1964. Първата рок група, която го използва, е 13th Floor Elevators в албума си the Psychedelic Sounds of the 13th Floor Elevators От 1966. Психеделия набира популярност през 1967 г. по време на „Лятото на любовта“ и въпреки че се асоциира главно със Сан Франциско, скоро се разпространява из целите щати и по света.

Контракултурата на 60-те има силно влияние върху популярната култура от 70-те. По-късно се свързва с електронната денс музика или рейв музиката, позната като психеделичен транс.

ИзточнициРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Psychedelia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.