Пу И

Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (на китайски: 溥儀, 7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.

Пу И
Император на Китай
Управление	2 декември 1908 – 12 февруари 1912
Наследил	Гуансюй
Наследник	Монархията е отменена
Лични данни
Роден	7 февруари 1906 г. Пекин, Империя Цин
Починал	17 октомври 1967 г. Пекин, Китай
Други титли	Император на Манджоугуо (1934 – 1945)
Семейство
Династия	Айсин Гьоро
Баща	Айсингьоро Цзайфен
Майка	Юлан
Бракове	Императрица Ванжун Ли Шусян
Пу И в Общомедия

През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.

В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.

На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи „Последният император“ от 1987 г.

Библиография

• Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И – последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
• Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
• Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).